Владо Николов: Исках да събера четири български национала в Пиаченца

Капитанът на българския национален отбор Владо Николов от няколко дни е в Италия, където заедно със своите български съотборници Андрей Жеков и Николай Пенчев от започна подготовка с новия си отбор Копра (Пиаченца). Преди отпътуването си Владо разказа за BGvolleyball.com за плановете си и очакванията си за предстоящия сезон в Италия.

- Защо подписа точно в Копра?

- Идеята ми бе за новия сезон да събера в един клуб колкото се може повече български волейболисти от националния отбор в един тим. Колкото по-добри състезатели имаме, толкова по-добър ще бъде и националния ни отбор. В италианското първенство волейболистите работят целогодишно и после идват много по-добре подготвени от останалите за сбора на националния отбор. Единствено в Пиаченца бяха предразположени и откликнаха на това мое виждане, като приеха идеята ми, затова подписах там. Надявам се, че това ще бъде добър сезон за нас.

- Как избра точно Андрей Жеков и Ники Пенчев за свои съотборници?

- Исках и Теодор Тодоров да се присъедини, но за съжаление той не пожела. В един отбор може да има максимум четири чужденци на игрището. Андрей, Пенчев и евентуално, както исках Теодор Тодоров имат качества и талант и основното - не бяха играли в Италия до този момент.

- Каква е целта пред отбора за този сезон?

- Да играе добре, да се развива. Нямаме поставени цели от ръководството. Но шегувайки се, шефовете говориха, че трябва да участваме на плейофите. Но после промениха формата в първенството на Италия. В плейофите ще участват дванадесет от общо 14 отбора. Така че ние целта ще я изпълним ..

- Слизаш обаче от много високо, на много по-ниско..

- Това не е доказано. Не съм съгласен, че слизам на много по-ниско. Това, което няма да има този отбор е участието на Европейските клубни турнири. Но пък напрежението, което го има в Италия, когато трябва да се играе първенство и европейски турнири е толкова голямо, че предпочитах да го избегна. По този начин смятам, че ще успея да съхраня малко сили да тренирам по-добре и да съм по-добре подготвен за отговорните състезания, които ни предстоят през следващата година с националния отбор.

- Всеизвестно е, че там където се съберат повече българи обаче се пораждат и конфликти..

- Пораждали са се конфликти в зависимост от хората. С тези състезатели, с които ще бъда, не смятам, че ще има какво да делим и да не се разбираме. Но все пак ще поживеем и ще видим. Не вярвам в тези предрасъдъци, защото преди да отида във Франция, там се говореше, че българите не са добри като волейболисти, че са мързеливи, че не обичат да работят. Преди да отидем в Италия с Радо Стойчев и Матей за българите се говореше още по-лошо. Дори не искам да казвам какво. Аз помогнах на четири-пет български волейболисти да играят във Франция, а впоследствие, в момента сме най-голямата колония от легионери в италианския шампионат. Така че, аз предпочитам да не робувам на такива остарели максими.

- Говори се, че имаш цел да станеш треньор на Пиаченца и за това от сега събираш селекция и се подготвяш. Твоят коментар?

-Аз съм достатъчно реалист за да знам, че към днешна дата нямам нужните качества за да стана треньор. Разбирам доста добре волейбола, но все още нямам това, което е нужно за да бъда треньор. Ако един ден успея да го придобия, то треньорството би бил вариант за мен. За сега все още не съм се замислял.

- Но все пак трябва да поглеждаш към бъдещето?

- Не е тайна, че моята спортна кариера е към края си. Аз ще играя колкото мога, защото това е единственото нещо, което мога да правя. Но ясно е, че понеже единственото от което разбирам е спорта, в частност волейбола, бих имал предимство, ако се занимавам с това което разбирам след приключване на състезателната дейност. Логично е да бъде в сферата на волейбола. Но в момента си давам сметка, че ако тръгна да се занимавам с треньорство няма да бъда добър треньор. А да бъда посредствен треньор, това не ме удовлетворява..

- Значи догодина отново ще изведеш националния отбор с капитанската лента?

-Ако бъда повикан с удоволствие. Аз мечтаех и все още мечтая за участие на Олимпиадата. Смятам, че ако успеем да се класираме, това би било един логичен и успешен завършек на моята кариера в националния отбор.

- Домакини сме на олимпийската квалификация, имаме ли сили да направим това?

-Разбира се, че имаме сили. Още повече, че сме в добра позиция в световната ранглиста, въпреки, че сега ще загубим някое място, евентуално Полша ще мине преди нас. Но поляците така или иначе щяха да ни задминат с участието си на Световната купа, за което имат уайлдкард (покана). Освен турнирът, на който ще бъдем домакини през май, заради доброто ни положение в световната ранглиста, ние ще имаме втора възможност за участие на още един квалификационен турнир. Може да бъде европейски, а може да бъде в Япония. Ако бъде в Европа, ще бъде с един европейски отбор тип Германия, Италия, в смисъл отбор, който е преодолим. Един африкански и един американски или африкански и азиатски.Тоест категорично отбори, които са победими. Така че според мен имаме добри шансове да се класираме за Олимпиадата. Дано да е така. Ако сме здрави, ако сме в едно добро състояние би било логично. Силно се надявам да успеем и да играем на Олимпиадата.