Данчо Лазаров: Горди и честни са само на стълбичката на победителите

Националите ни по волейбол останаха шести на европейското и не изпълниха своята и на треньора Радостин Стойчев закана да гонят финал. Че и титла. Разочарованието е всеобщо - и на играчите, и на ръководството на федерацията. Президентът Данчо Лазаров гледа на живо мачовете в Чехия и също не скри огорчението си.

- Сърбия показа как се бие непобедимата Русия, после и Италия...

- Кой е казал, че Русия е непобедима? И ние сме ги били, и то във важни мачове. Сърбите показаха как се играе със сърце за победа и битка до последната секунда. Нашият отбор не се бори докрай срещу Русия. Спечели гейм и приключи.

- Не мислите ли, че големият проблем бе по-скоро загубата от Словакия?

- Не знам дали ги подценихме, но погледнете състава. Не мога да се съглася, че е правилно да се играе с двама дебютанти. Трябваше да излезем мобилизирани като за най-важен мач. Това бе най-важният мач. И щяхме да се разминем с Русия на четвъртфинала.

- После го докарахме до дилемата да бием или не Германия... Вашето мнение за ситуацията?

- Можеха много неща да се направят, не се направиха. Нека приключим темата.

- Кое е по-важно - моралът или интересът на тима?

- Морално за отбора и волейбола в България бе да стъпи на стълбичката. Това е моралът. Не считам, че е неморално, ако бе даден шанс на другите момчета да играят с Германия. И ако спечелят, добре. Ако загубят, решаваме проблем, без да има нужда да казваме, че трябва да падаме. И искрено считам, че това беше пътят. Как например полският отбор извади основния си състав срещу Словакия?

- Дискутирахте ли с треньора Стойчев как да се действа в тази деликатна ситуация?

- Изобщо не сме дискутирали. Решението да се играе за победа е на треньорите.

- Какъв е вашият анализ за класирането и играта?

- Изказвам лично мнение, важното е как ще се произнесе управителният съвет. Не съм доволен от петите и шестите места. Не мисля, че това е мястото на българския волейбол. След като бяхме трети на европейското, целта бе финал, но не се изпълни. И разочарованието си е налице.

- Кой ще поеме отговорност?

- Това е сложен въпрос. Не мисля, че трябва да се насочват критиките към играчите. Не бива да ги упрекваме. Сигурен съм, че са дали всичко от себе си. Трябва да видим кое не достига на отбора.

- Преди година на световното пак не достигна нещо. Кога ще се намери това "малко"?

- Отборът се стреми към успех, но допускаме грешки, които не би следвало да се правят. Връщам се пак на мача със Словакия, сърбите и играта със сърце и дух. Нашият отбор играеше така и постигна успехи, включително и на Световната купа в Япония. Точно така - с желание за победа и никакъв страх от никого.

- Едва ли можем да обвиним играчите, че са нямали желание за победа...

- Имаха, но май само с желание не става.

- Неизбежно стигаме до треньора. Оценката ви за работата му?

- Тя се дава от резултатите. А ние не постигнахме резултатите, които искахме и очаквахме. България липсва от четворката и още по-тежко е, когато и чужди специалисти и шефове на федерации споделят същото.

- Какво е бъдещето на Стойчев като треньор на отбора?

- Той има 2-годишен договор, но от анализа за представянето и от онова, което ще трябва да се преоцени, ще зависи какъв е пътят, по който трябва се върви. Вече нямаме право на експерименти. Предстои олимпийска квалификация в София, която взехме с големи усилия и значителни финанси точно, за да дадем шанс на отбора да се класира за Лондон. И се надявам да се случи. Но очевидно поуките от това представяне трябва да се вземат предвид. В противен случай ни чака същият резултат.

- Все пак какво е бъдещето на Стойчев?

- Този въпрос е изключително сложен, имам лично мнение, но няма да го изразя. Трябва да се направят изводи. Управителният съвет е достатъчно компетентен да оцени работата на Стойчев, неговия щаб, отбора и да вземе решения.

- Какви са вариантите?

- Той е един - България да отиде на Олимпиада. И не само - да се представи добре от Пекин. Най-тежката задача е да се класираме. И трябва да видим каква е нашата готовност да се преборим за квотата и какви промени да се направят.

- Но играчите са едни и същи, тогава трябва да се промени нещо друго - треньорите, работата или работата на треньорския щаб...

- Трябва да променим играта на отбора и нагласата, с която се излиза на всяко състезание. Компютрите не сочат пътя към победата. Те подпомагат много, но пак се връщам на сърбите с риск да досадя. Те показаха как трябва да победиш силен противник и да го накараш да греши толкова много. Ние имаме проблясъци, които ни дават увереност, че този отбор има страхотен потенциал. Например мачът с Италия от финалите на Световната лига. А там подходихме срещу Полша не по начина, който трябваше. Паднахме, а можехме да спечелим. И ако се замислите, ще си дадете обяснение защо. После губим от Аржентина и се вдигнахме на щурм срещу Италия. Но какво от това, можехме да отидем далеч по-напред, ако бяхме стартирали както трябва. Същото се повтори и на европейското, не извлякохме поуки от лигата.

- Амбициите са хубаво и ценно нещо, но не се ли надуваше малко повече въздухът и преди лигата, и преди европейското?

- Всеки отбор гради по различен начин стратегията си. Пак ще кажа за сърбите - на световното миналата година те още в предварителната група бяха планирали да са трети. Знам го със сигурност. Но не чух някой да се е обидил, че са паднали и са завършили трети.А после станаха и трети в света. Сега какво се получи с поляците? Преди мача със Словакия от техния лагер ми казаха - ние сме трети. Нямаха желание да стават втори, за да срещнат Русия рано. И нямаше нищо неспортсменско. Ако бяхме взели стратегическо решение да паднем от Германия, ако имаше кой да го вземе, щяхме ние да поставим поляците в сложна ситуация.

- Защо не се намесихте като федерация? Все пак става въпрос за държавния отбор, не за частен клуб.

- И този въпрос е много, много сложен. Защото, ако си бях позволил да го направя, заедно с другите колеги от управата, не бих могъл да гадая как ще реагира треньорът Стойчев. Ами ако в следващия мач бяхме загубили от Чехия? Инициативата трябва да дойде от отбора.

- Но останахме горди и честни...

- Горди и честни са само на стълбичката на победителите.

Антони Йорданов, в. "Труд"

*Забележка: Интервюто е взето преди заседанието на УС във вторник