Ван Дер Саар: Първия ми триумф в Европа бе толкова отдавна, че тогава дори нямах мобилен телефон

Вратарят на Манчестър Юнайтед Едвин Ван Дер Саар, който ще изиграе последния си мач като професионален футболист днес, сподели, че неговият първи финал в Шампионската лига е бил толкова отдавна, че той дори не е имал мобилен телефон и интернет.

Това е било през далечната 1995-та година когато той е бил само на 24 и едва е започвал своята кариера в Аякс. Днешният мач срещу Барселона, който ще бъде и негов последен, ще бъде под номер 950 в неговата кариера.

Замислен за предстоящия финал, Ван Дер Саар си припомни и първото си участие в мач на толкова високо ниво. „Сякаш е било през друг живот, тогава нямаше мобилни телефони, нямаше интернет", сподели той с усмивка.

„Тази победа на Аякс през 1995-та година е сравнявана с победата на Юнайтед през 1999-та, защото и двата отбора бяха с по 6-7 играчи дошли от детско-юношеските школи. Същото което феновете на „червените дяволи" изпитваха към Ники Бът, Фил Невил и Дейвид Бекъм, феновете на Аякс изпитваха към Марк Овермарс и Едгар Давидс",  припомни си Ван Дер Саар.

„През 1996-та стигнахме отново до финала, но загубихме от Ювентус. 1997-ма стигнахме само до полуфинал. Усещането бе, че всяка година сме на финали, но ни отне много време да повторим това постижение", добави той.

Следващият финал за вратарят бе чак през 2008-ма година в Москва, когато вече в Юнайтед той се изяви и помогна на „червените дяволи" да спечелят титлата, след като спаси дузпата изпълнена от Никола Анелка. Но само година по-късно той отново загуби финал, като Барселона победиха с 2:0 в Рим.

„Единствената цел е победата. Това е единственото важно нещо. Ясно е, че това няма как да бъде възприето просто като поредния мач. Но за мен това ще бъде едно удоволствие, защото ще си мисля само как да се насладя на този момент на слава", каза той.

„Когато приключа ще се посветя на треньорските си цели тук, или може би в Холандия. Може и да се заема с някакви други дейности, но като цяло ще се старая да прекарвам повече време със семейството си. С годините човек се замисля все повече за това какво е загубил през живота, а не за спечелените титли. Когато си победил в нещо имаш медал. Когато си загубил ти остава само да се чудиш къде си сбъркал", завърши той.