Урок по българизъм - версия: Кубрат Пулев

Кобрата беше приспана. Владимир Кличко излезе с ясната мисъл да причини болка на Кобрата и го направи по абсолютно безапелационен начин - с нокаут в 5-ия рунд. Кобрата обясни, че в победата на украинеца има късмет. Да, късмет имаше, но той не е свързан с уменията на Кличко, а с това че едни промоутъри решиха да вземат едни пари и пуснаха един неготов (засега, защото Кобрата тепърва ще усъвършенства своите качества) боксьор срещу един от най-великите шампиони в историята не само на бокса, но и на спорта.

Факторите за загубата на Кобрата са много. Коментарите за неговата загуба също. Десетки хиляди българи веднаха го нападаха как, аджеба, си е мислел, че може да спре Кличко. Имаше изключителни обиди към Кобрата за представянето му и "илюзиите" му. Дори няма да удостоя с коментар тези нападки, защото те са от част на населението на България, което е неспасяемо в своя тъжен, мрачен и недостоен свят.

Ако забелязвате обаче, до момента не съм употребил името "Кубрат Пулев". Защо? Защото Кобрата загуби двубоя, но Кубрат Пулев олицетвори всичко, което представлява българина в момента и какво трябва да представлява българина в един невероятен, симбиозен образ, който представя най-лошите черти, които имаме, и най-добрите, които трябва да показваме, но сме ги забравили заради потиснатия живот, който огромен процент от населението води. Кобрата беше боксьорът на ринга, но след това на сцената изгря големият българин Кубрат Пулев - с всички негативни и положителни български черти.

Неуважението

Типично българска черта, която дори големият Кубрат Пулев не може да превъзмогне. След като беше категорично нокаутиран в 5-ия рунд, Кобрата стана и заговори за късмет. Така прави и българинът - отдава своите падения на късмета на другите, вместо първо да замълчи, да помисли, да направи съответните изводи и на първо място да погледне трезво на своите действия. Пулев подходи абсолютно емоционално и отдаде победата на Кличко на късмет. Не, г-н Пулев. При цялото ми уважение към Вас, късметът нямаше нищо общо. Кличко е ултимативният боксьор в тежка категория в момента, а и за последните 8 и половина години. Загубата може да бъде отдадена на всичко друго, но не и на късмет.

Няма как да не спомена и първия нокдаун. След изправянето си Кобрата застана на един крак и се изплези, взривявайки залата, но навличайки си гнева на мнозина. Да, може да не го е заболяло от падането, но това не е адекватна реакция срещу световния шампион. Това е абсолютна липса на уважение - не само към Кличко, но и към спорта. Логично, два удара по-късно Кобрата отново беше на земята, този път видимо наранен.

Безпочвените обвинения и оправданията

В ДНК-то на българина е да напада - особено когато е долу. Напада политици (колкото и да са виновни, най-лесно е да бъдат сменени), напада съседа, напада работодателя, напада конкуренцията, дори когато сам е виновен за грешките, довели до падането. Нападаше и Кубрат, който поред нареди съдиите, лагера на Кличко, боксовата мафия и прочие. Да, но въпросната "мафия" на братята Кличко се разви до степен Владимир да може да прави каквото си иска, просто защото е Владимир Кличко и работи цял живот, за да може да си позволи нещата, които си позволява. И за Майк Тайсън можеше да се говори за "мафия", след като с два удара приключваше мачовете в първите два рунда. Само че и той падна. Както пада всяка мафия и се появява нова. Това е кръговратът на живота. Който плаща, той поръчва музиката. "Зауерланд" можеха да купят двубоя и всичко да е различно. Знаеше се, че К2 ще дадат много пари за мача. Промоутърите на Кубрат обаче решиха да не осигурят на своя безценен боксьор възможно най-добрите условия, в които той да се противопостави адекватно на Кличко. Оттам нататък всички приказки за бинтове, ръкавици, съдии и т.н. нямат никаква тежест и не прилягат на мъж като Пулев. 

Нежеланието за адекватна оценка

Кубрат заяви, че е изиграл правилно двубоя, като това беше поредното му емоционално изказване. Ако планът за мача е бил два нокдауна в първия рунд - окей, но дълбоко се съмнявам. Кобрата не проведе добър двубой, държеше дясната си ръка прекалено ниско, остави левите удари на Кличко без каквато и да е защита, докато на свой ред пласира под 20% от опитите си за удар. Това не е добре проведен двубой. Типично по български: "аз направих всичко както трябва, просто обстоятелствата ме провалиха". Да, понякога обстоятелствата са тежки, но винаги първо правиш анализ на себе си, след това на факторите около теб. 

Кубрат Пулев, в целия си българизъм, показа и много, много положителни качества, които малцина видяха. Те дойдоха отново от действията му след края на тежкия двубой. Думи, върху които малко се замислиха, а повече трябва да чуят и най-вече да интерпретират адекватно.

Вярата

"Ние, българите, сме велики". Пулев каза това след мача. Повтори го, потрети го. И го вярва. Вярва, че той е изключителен боксьор. Вярва, че той може да се справи с Кличко. Вярва, че това е просто една от спънките по стълбата на успеха. Вярва, че българите можем да сме повече от това, което си позволяваме да бъдем. Вярва, че с труд и упоритост може да постигне всичко. Българинът не вярва в тези неща... крайно време е да повярва.

Борбата

"Ние, българите, винаги продължаваме напред". Кубрат Пулев няма да се примири. Ще продължи да се бори за това, което жадува. Ще продължи да се бори за това, което смята, че му се полага. Ще се бори, за да се докаже - на ринга и извън него. А българинът бори ли се? Не, българинът се оправдава по изброените по-горе линии. Борбата на българина е за оцеляване, а той може много повече. Така, както показа Кобрата - падаш, ставаш, изтърсваш се и гледаш напред. Бориш се за своето и не отстъпваш нито сантиметър. Кубрат Пулев продължава напред и ще се бори. А ние?

Упоритостта

"Не съм доволен от себе си. Това, че седя добре не означава победа. Продължаваме да работим". Колко от нас могат да кажат това за себе си? Колко от нас сме оставали разочаровани от себе си, а не от обстоятелствата? Често си казваме, че сме направили много и, когато нещата не се получат, още по-често се отказваме. Кубрат Пулев обаче ни каза: "ние можем!" - без оправдания, пълен напред. Е, можем ли, или можем само на думи и следващото препятствие ще дойде твърде високо?

Чувството за принадлежност, чувството за гордост 

Със сигурност забелязахте, че през по-голямата част от интервютата си Кубрат Пулев се изказваше в множествено число. "Ние българите" беше най-често използваната фраза на ринга, а и на летище "София". Това показва чувство за принадлежност. В години, в които все повече сънародници се срамуват от своята национална принадлежност, един Българин отказа да се бие под чуждо знаме, за повече пари, за повече слава и по-голямо признание, защото се чувства длъжен към своята страна. Кубрат Пулев накара всички, които гледат надолу, като споменават думата "българин", да се засрамят. Да се засрамят от факта, че заради крайното си нежелание да се борят със статуквото са готови да се отрекат от единствените ценности, които ни различават от другите. А в същото време един феномен в спорта, един от топ боксьорите в света се тупа в гърдите и смело заявява "Ние българите не се предаваме". Крайно време е "българин" да спре да бъде нарицателно за всички лоши качества на човечеството. Пулев говори с гордост за своята принадлежност, докато мнозинството наши сънародници сочат с пръст и казват с притихнал глас: "т'ва българина е....". Да сложим край на стереотипа. Вслушайте се в думите на Кубрат. Ако продължавате да се чудите какво значат, тръгвайте към границата, не поглеждайте назад и никога не казвайте откъде идвате... 

"Толкова ли сме комплексирани като нация, та се нуждаем от разни "победи", за да имаме самочувствие?" "Толкова ли сме комплексирани като нация, та се нуждаем от разни "победи", за да имаме самочувствие?"

Това не са думи на Кубрат Пулев, както досега. Това е цитат от пост в социална мрежа. Отговорът е категорично да! Дори от загуби, които са дори по-важни от победата. След десетилетия на потисничество, ниска себеоценка, отрицание и отрицателно самочувствие българската нация е комплексирана нация. Нужен ни е пример, който да ни покаже, че ниското ни самочувствие и ниската ни себеоценка са несъстоятелни и могат да претърпят коренна промяна. Тя ще дойде от всеки, който я потърси, но в лицето на Кубрат Пулев имаме адекватен и изключително популярен българин, който ни казва "Българите сме велики". С всичките си кусури и изключителни качества.

Да, Кобрата беше прегазен на ринга. Да, Кубрат Пулев показа неуважение, което не е достойно за един бъдещ шампион. Но Кубрат Пулев каза на българите да не се срамуват от това, което са. Показа на българите кои са истинските качества - вяра в собствените възможности, борба за това, което ни принадлежи, упоритост, с която да преследваме мечтите си, и чувство за принадлежност, за да покажем на света с високо вдигната глава кои сме ние.

Аз гледах Кобрата! Аз чух думите на Кубрат Пулев! Аз съм българин и се гордея с това! Аз съм велик! А ти?