Треньорът на боксьорите: Пречи ни манталитетът

Най-успешният ни спорт за 2012 г. остана без медал от европейското преди два месеца в Беларус. Но пък в тима влязоха млади момчета, от които се очакват отличия в следващи големи шампионати. Треньорът Палми Ранчев изживя болезнено неуспеха.

- Намерихте ли нови сили да продължите напред, г-н Ранчев?

- Бях съсипан. Макар че съм доволен от всички момчета, които подготвях. Те се скъсаха от работа, минаха през ада за 5 месеца. Но са млади, на 18-19 години. И тук си пролича големият проблем - нямаме нито треньори, нито боксьори. От една страна, липсва ни едно цяло поколение, което е най-успешно в нашия спорт между 21-23 до 27 години. А липсва, защото преди нас бяха треньори, които никога не са създавали боксьори. Затова не са и оставили нищо. От друга, Министерството на спорта няма кадрова политика, тоест да осигурява заплати на талантите. Една малка част от състезателите получават пари, и то по 400 лева, а другите - нищо. И момчетата го правят от любов към бокса... Но докога?

- Провал ли беше представянето на опитните Детелин Далаклиев и Тервел Пулев?

- Всъщност по принцип от тях очаквах да ни измият очите. Но все едно имаха черен ден. Тервел взе супержребий, направо си виждаше медала. В първия мач срещу словака игра наистина майсторски само в първия рунд, после спря. И логично съдиите му дадоха загуба. Не знам... Той беше в Москва, там тренираше с профибоксьора Денис Лебедев... Добре. Но е хубаво да разбере, че ако искаш да си боксьор, трябва да бъдеш наравно с всички. А започнеш ли да се чувстваш в залата като с костюм и вратовръзка - просто приключваш с тази работа. На Детелин също му изигра лоша услуга танцуването (б.р. - участието в "Денсинг старс"). Той вече се видя известен. На ринга в Минск обаче срещна един обикновен юношески шампион от Азербайджан, който изобщо не знаеше за тези велики неща, с които се е занимавал Детелин - да учи самба. И без да интересува от танцовите му умения, направо мина през него. Далаклиев е много трудолюбив. Въпросът е, че се труди твърде кратко. И двамата с Тервел Пулев си бяха дали почивка и за мен не трябваше да играят на това европейско.

- Кое от нашите момчета беше най-близо до отличията?

- Александър Александров. Би един мач, а във втория падна от европейския шампион Шелби (Уелс). Според мен и според други специалисти той беше победител и в този среща. Но не му я дадоха. Преди мача му казах: Шелби е фирмено лице на Международната федерация по бокс (АИБА), и за да ти вдигнат ръката, трябва да му направиш поне един нокдаун, да си по-категоричен. Не го направи. Но този бой можеше да бъде и финал на шампионата...

- Вече с други очи ли гледате на отбора?

- Гору-долу бях наясно какво ще се случи. Нямам угризения, нямам чувство за вина. Защото съм дал максимума от себе си. И това го знам много добре. Всеки ден сме тренирали както трябва. Е, едни казват, че момчетата били преуморени. Няма такова нещо. В големия спорт такова понятие няма. Всъщност ние нямаме достатъчно пълноценно възстановяване. Това е истината. Но затова се изискват пари. И знам, като се възстановявяш подходящо, как на следващия ден си нов човек. А сега съм принуден да правя компромиси с тренировките.

- Европейското беше първото състезание по новите правила. Как се отразяват те на нашите състезатели?

- През годините срещам един проблем - леко еснафско отношение към тренировките на боксьорите - да не се минат. Мисленето им е, ако могат да дадат по-малко, но да получат повече. Това вече е манталитет у боксьорите. Но виждам, че те постепенно се променят, защото в световния бокс това го няма. Там побеждават тези, които разсъждават как по най-краткия път да направят това. Предишното беше измишльотина - направиш 1:0, 2:0 и бягаш по ринга. Истинският бокс е сегашният и той е много проста работа. Трябва да можеш да играеш на три дистанции, дава ти възможност да използваш пълния арсенал от техники и да прилагаш разнообразна тактика. Започнах да уча момчетата да играят на близка дистанция. Казвам им, че това е висшето образование на бокса. Но те не го приемаха. Казват - ама защо да се уморяваме. Да, ама като отидоха на европейското, видяха, че състезателите работят само в близък бой. И единственият от нашите, който действаше по този начин, беше Александър Александров.

- Сега вече има и по-малко оплаквания от съдийството...

- Навремето реферите спираха близкия бой и така накъсваха играта. Сега нашите също чакаха арбитърът да спре мача. Но това не се случваше. И добрите съдии вече са тези, които само докосват състезателите и внимават да не се наруши грубо правилника. А главните действащи лица са боксьорите. И колкото по-малко се вижда администрация на ринга, толкова по-добре. Но нашите съдии все още си мислят, че са в центъра на вниманието - махат, размахват...

- Много от боксьорите ни играят равностойни мачове със силни противници и нещо малко не им стига, за да спечелят. Защо?

- Това е проблем и на мъжете, и на юношите. Губим срещи с по един-два гласа, тоест правим трудни срещи с най-добрите и не можем да ги спечели. Защо? Заради манталитета. Който съумее да води боя и е по-агресивен, той ще спечели. Явно противникът се мобилизира, а нашите - не. И това се толерира в момента. А ние, ако можем да излъжем противниците, да бием лесно - не от далечна, а от супердалечна дистанция. Направо с поглед да бием съперника. Ама той се бие, като влезеш на средна и близка дистанция. Но виждам, че след 5 месеца тежка работа имаме голям напредък. Тренираме най-добре от всички отбори, дори и от руснаците. Виждам го, защото сме заедно по лагери. И момчетата вървят бързо напред, но им трябва време.

- Идва световното, какво да очакваме от там?

- Вече имаме 5-6 момчета в националния отбор, които са близо до истината. И се надявам при следващите ни усилия те да добавят поне още 20 процента към това, което могат. Въпрос е на време и пари да стигнат до медалите. Тоест да сме непрекъснато по лагери. Всички, които диктуват модата в бокса, са така - и Русия, и Казахстан, и Узбекистан, и Куба. Друг начин няма. Зависи от нашата федерация и дали ще издържат ресурсите да се работи правилно и целенасочено.

Красимира Станкова, "Труд"