The Show Must Go On

"The Show must go on!
The Show must go on! Yeah!
Inside my heart is breaking,
My make-up may be flaking,
But my smile, still, stays on!" (Queen)

Датата е 10 април 2004 година. Мястото е световната столица на хазарта Лас Вегас, а рундът е пети поред. Соченият за аутсайдер Леймън Брюстър е на път да шокира света на бокса, засипвайки фаворита Владимир Кличко с поредна порция тежки крошета, които изпращат двуметровия украинец в несвяст. Малко преди края на рунда Кличко пада почти безжизнен на пода, а мачът е прекратен. Леймън Брюстър е новият световен шампион в тежка категория, а мнозина вече прогнозират, че с кариерата на украинския гигант е свършено.

И доводи за това не липсват.

Срещу Леймън Брюстър Владимир Кличко понася своя трети тежък нокаут в кариерата си, само година след тежкото поражение от южноафриканския левичар Кори Сандърс и шест години след загубата от американеца Рос Пюрити. Мнозина вече коментират, че за Кличко може би било по-добре да смени професията, че боксът може да му нанесе непоправими вреди в бъдеще, че това може би не е истинското му призвание. Че може би в семейството има само един истински боксьор и това е неговият по-голям брат Витали.

Десет години по-късно Владимир Кличко е непобедим, непробиваем, недостижим. И шампион на планетата в тежка категория. Украинецът е съвсем различен „оператор“ на ринга, като основната заслуга за това е на вече покойния Еманюъл Стюърд, който го шлифова с безспорния си треньорски гений. Възможността отново да видим Владимир в роля, подобна на тази срещу Кори Сандърс или Леймън Брюстър е нищожна. Монетата се обърна безвъзвратно, а това усеща от първа ръка всеки следващ негов опонент на ринга.

Снощи Кубрат Пулев бе нокаутиран тежко от Стоманения чук в хамбургската „o2 World Arena”, като подобно на двубоя между Владимир Кличко и Леймън Брюстър, това отново се случи в петия рунд. Чувството за символика често е пожелателно и рядко лежи на твърда основа, но някои могат да забележат подобна. Понесеният нокаут срещу Брюстър завинаги промени кариерата на Владимир Кличко, като вместо да я прекрати, успя да я изстреля към върховете. А как ще понесе Кубрат Пулев случилото се снощи? Май това е големият въпрос.

„Продължаваме напред, няма да се предадем“, заяви Кобрата след тежкия нокаут, държейки лед върху почти изцяло затвореното си дясно око.

Ако има български спортисти, които са готови да се изправят от дъното и отново да стъпят на краката си, нито за миг не се съмнявайте, че Кубрат Пулев е един от тях. Оставете настрана факта, че Кобрата притежава лъвско сърце и мъжки характер, което до голяма степен демонстрира и снощи, но истината е, че Пулев вече е бил там – на дъното.

През 2008 година Кобрата записа разочароващо представяне на Олимпийските игри в Пекин и напусна рано надпреварата, а в България бе посрещнат като неудачник и нехранимайко. Подобно на Владимир Кличко през 2004, чуха се призиви той да напусне света на бокса и да се посвети на друго поприще. Година по-късно софиянецът стана професионалист, а още пет години след това вече се биеше за световната титла и обединяваше цялата българска нация около името си.

Кубрат Пулев ще се завърне по-силен отпреди, също както Владимир Кличко го направи при далеч по-лоши обстоятелства преди десет години. Да, може би Кубрат никога няма да постигне доминацията на Кличко в тежка категория, но и не е ясно защо това задължително трябва да се случи, за да бъдем щастливи от присъствието му в живота ни. Кубрат Пулев ще се завърне на голямата сцена и ще остави своята следа в дивизията, просто защото дори и след случилото се снощи, той все още е сред водещите имена в тежка категория за настоящия момент. Нещо, което и днес повечето специалисти и фенове отчитат, въпреки болезнения образ на лежащия на пода българин, който дълго време ще се запечата в съзнанието ни.

Всъщност, какво толкова шокиращо се случи снощи в Хамбург? Претендентът за световната корона бе победен от един от най-доминиращите шампиони в цялата история на спорта. Владимир Кличко записа 17-а защита на титлата, като по този показател той отстъпва единствено на легендите Лари Холмс и Джо Луис. Все повече хора оценяват доминацията на украинеца, предричайки, че историята ще го оцени по-добре от съвременниците му.

Това, което сега сме длъжни да направим, е да застанем зад нашия шампион. Да му покажем още веднъж, че оценяваме постижението му, че не сме забравили емоциите, щастието, за някои може би и сълзите от радост, които Кубрат Пулев ни донесе през последните пет години. Че не сме забравили колко харесваме начина му на мислене, чувството му за патриотизъм и факта, че преди време той отказа германските пари, за да се бие за България. Ако не го направим сега, то вече няма смисъл.

А междувременно, Show Must Go On, Кобра. Обичаме те.