Стефка Костадинова: С Юсейн Болт се снимахме още на сцената

Вчера късно вечерта Стефка Костадинова се прибра в България, след като беше приета в новоучредената зала на славата на леката атлетика. Това се случи на зрелищна церемония в Барселона, която бе по случай 100-годишния юбилей на Международната федерация по лека атлетика (IAAF).

Великата ни лекоатлетка бе удостоена с честта да бъде една от първите 24 атлети, приети в залата на славата. Ето какво каза Стефка Костадинова при прибирането си в София:

"Тя е златна, много е специална (за наградата). Вчера (събота - б.ред.), както знаете всички, беше церемонията. Почувствах се много странно, защото като ми казаха името и пътят, по който минавах, докато се качвах горе на сцената - целият ми спортен живот мина като на лента. Това беше много силно изживяване и съм много горда с това нещо", бяха първите думи на Стефка Костадинова на летище "София".

- Вие сте една от първите 24, които влизат в залата на славата, какво е за вас това признание?

- Много силно, това е едно голямо благодаря не само към мен, а и към цялата лека атлетика, към целия спорт в България. За да влезеш в тази 24 ценностна зала на славата с толкова големи имена, трябва имаш поне един олимпийски златен медал, поне две световни титли и поне един световен рекорд. Със законно самочувствие съм много горда. Искам да го пожелая на всеки, във всяка една област, защото колкото и да обяснявам, че съм щастлива и горда, това е нещо, което трябва да се изживее. Много е силно.

- Как премина церемонията? Нещо повече за нея да ни разкажете.

- Церемонията започна с едно грандиозно шоу. Самата церемония беше в Националния музей на историческите изкуства и в Националния дворец, който е на връх Монтжуик - там е много интересно, с много фонтани, светлини и заря. Имаше червен килим, малко като спортните оскари, почувствахме се като холивудски звезди. Първо минаваш, спират те много камери, даваш интервюта. Имаше лек коктейл и след това изчакахме принц Алберт.

Церемонията започна с шоу, а след това близо 45 минути разказаха цялата история на всеки един от нас, които сме избрани в залата на славата. Излезе Ламин Диак - президентът на международната федерация и започна да казва щастливците, които влизат в залата на славата, един по един по имена. Аз като си чух моето име - директно скочих и по пътя, по който преминах, се видях с много мои приятели - членове на МОК и други. Качвайки се нагоре, ми мина тази лента през годините, колко дълго чаках да стана олимпийска шампионка, колко съм преживяла да имам тези седем титли, колко дълго - вече 25 години световният ми рекорд стои и не е само мой, а е български.

Ние бяхме около 14 души, тъй като някои от моите колеги ги нямаше, някои за жалост не са между живите. Пихме шампанско, казахме си наздраве и тогава вече съобщиха кой е спортист номер 1 и спортистка номер 1, но те застанаха зад нас. На това стогодишно честване на международната лека атлетика ние бяхме в центъра - залата на славата, нашите имена и присъствие бяха акцент на цялото мероприятие. После си направихме снимки, имаше афтърпарти и така.

- Вярно ли е, че Юсейн Болт е бил един от първите, който е пожелал да се снимате заедно?

- Да, точно така. Даже ние още на сцената се снимахме. Направих си много хубави снимки с една прекрасна скачачка, талантлива - Ана Чичерова. Аз за първи път я видях на живо и тя ми каза, че мен за първи път ме вижда на живо. Тя е едно прекрасно момиче, което си мисля, че в компания с Бланка Влашич, догодина ще сътворят нещо интересно във високия скок.

Успях да се видя с Алберто Хуанторена, естествено поговорих си и с моя приятел Сергей Бубка, както и с много други. Бяха поканили всички, които са били олимпийски, световни и европейски шампиони. Беше много хубаво, даже като се видяхме с някои колеги, не се познахме, някои бяха доста остарели (смее се).

- 25 години световният ви рекорд е неподобрен, какво очаквате във високия скок следващата година?

- При такава голяма конкуренция, при такива прекрасни скачачки като Ана и Бланка, би трябвало да се скача високо. Те могат - едната има 207, другата 208 сантиметра. При такава конкуренция, мисля, че съвсем спокойно могат да се гонят много високи цели.

- Вие сте първата сред 24-те, приети в залата на славата. Има ли вероятност и мислите ли, че друг българин също заслужава да бъде приет?

- Ами заслужава, защото аз не съм единствената българка, която е донесла много радост и самочувствие на България. Тук не говоря само за лека атлетика, а за всички мои колеги, които са доставили частица гордост на всеки български дом, когато са вдигали българския флаг и когато се е свирил българския химн. Има разбира се. Как? Има. Не съм аз единствената, но просто явно съм късметлийка или щастливка, че избраха точно мен.

- На церемонията бяхте с прекрасен тоалет. Ваш ли беше изборът?

- Тоалетът беше много хубав. Искам да благодаря на Жени Живкова, която го изработи за мен в последните седем дни. Аз съм такъв човек, че каквото и да имам, винаги не ми харесва. Тя умишлено го сътвори в последните дни. Тоалетът беше една уникална дантелена рокля, дълга, с много цветя.

- Чувствате ли, че с това признание кариерата Ви придобива някаква цялост, някаква завършеност?

- Вярвате ли ми, че аз искам да скачам, тепърва искам да скачам (смее се). Аз съм получавала много награди, но тази беше специална, защото ми я даде моят спорт, даде ми я леката атлетика. Когато влязох в залата, камери, журналисти... Имаше мои фенове от Финландия, Германия и Италия, чакаха да се разпиша на мои снимки, ако ви кажа от кои години... Ще ми се, аз го искам, но тялото ми - не (смее се). Присъствието на тази церемония на всеки участник ще бъде филмирано, отделно спортната кариера, как минава по червения килим, как даваме интервюта, излизане на сцената.

- Обсъждахте ли ваше евентуално участие в МОК?

- Тук се събира каймакът на света, мога ли да говоря с някой за нещо. Аз съм отишла да получа награда, а не да говоря за такива важни неща. Не бързам с това нещо, искам да си направим първо нещата в България. Някои казват, че като нямаме член на МОК и затова имаме допинг скандали. Имахме и член на МОК, но пак имахме много допинг скандали. Нека това да го оставим на заден план, не ми е цел номер едно. Дайте да си оправим спорта, базите, да си върнем треньорите. Ако това се случи, тогава ще мислим за МОК.