Шест от шест или фабриката за рекорди на Хосеп Гуардиола

Когато през лятото на 2008 г. младият и неопитен Хосеп Гуардиола бе назначен на треньорското кормило в каталунския колос Барселона, футболната общественост бе меко казано разделена на две. От една страна, много от местните жители на Каталуния приветстваха своя местен герой, преминал през всички формации на клуба като футболист, достигнал и до капитанската лента на „блаугранас", докато редица анализатори и специалисти подходиха с недоверие към смелото решение на президента Жоан Лапорта. И нека погледнем реално на нещата - това далеч не бе без основание.

На „Камп Ноу" търсеха наследник на Франк Рийкард, който след петгодишен цикъл в каталунската столица щеше да си стегне багажа и да преотстъпи диригентската палка на Барса. От друга страна, на 'сергията' можеха да се открият някои от най-големите светила в треньорската професия, които чакаха подходящата оферта да продължат кариерите си. Достатъчно е да споменем специалисти като Жозе Моуриньо и Марчело Липи, които бяха на може би едно телефонно обаждане разстояние от Барселона. И нещо повече, Моуриньо дори проведе среща с някои от ръководните фактори на „лос кулес", където бе поканен да представи своя проект за бъдещето на тима в спортно-технически аспект. В крайна сметка, в последствие Моуриньо пое Интер, а Лапорта и компания шокираха света, назначавайки на поста досегашния старши-треньор на втория отбор на Барселона - Хосеп Гуардиола.

Възможните варианти пред Жоан Лапорта бяха два. Или младият и неопитен специалист щеше да се провали гръмко, с което може би да завлече със себе си и без това подложения под сериозен натиск от различни "кръгове" в Каталуния президент, или да изтика Барса от посредствените последни две години под ръководството на Франк Рийкард, с което назначилите го на поста щяха да бъдат провъзгласени за гении. И това в действителност се случи. Благодарение на успешната комбинация от интелект, трудолюбие, усет, познаване на местните ценности и твърда ръка при управлението на скъпоплатените звезди в съблекалнята на „Камп Ноу", Гуардиола постигна чудеса. Гуардиола изкова машина за чупене на рекорди, фабрика за създаване и в последствие покоряване на мечти. Винаги стилният и харизматичен специалист плени свои и чужди, а водените от него играчи сякаш играеха за него, когато изумяваха света с постиженията си на терена, с разгромите над слаби и силни съперници, с изящната и красива игра, която феновете на футбола искрено аплодираха.

Останалото е история и сухи факти, които би било досадно да припомняме. Защото когато говорим за Барселона на Хосеп Гуардиола, статистиката изглежда дори по-скучновата, отколкото е в действителност. До вчера трофеите за малко повече от една календарна година бяха пет. Исторически за испанския футбол требъл през изминалата кампания 2008-2009, плюс Суперкупите на Испания и Европа в началото на сезона. Пет от шест. Остана една, една-единствена купа, която да завърши съвършения и перфектен кръг, който би пратил Барселона в историята. В книгата с митове и легенди, там където още много години може би никой друг няма да се намести, да запише името си или да се похвали с подобно постижение.

Сълзите в очите на младия Пеп, непосредствено след победата с 2:1 над Естудиантес във финала на Световното клубно първенство, са болезнено символични. Кльощавото тъмнокосо хлапе, което бе прекарало почти целият си живот в легендарния испански клуб, сега бе от другата страна и бе автор на изумителната приказка, която въпреки многото си успехи досега, в Каталуния не бяха изживявали до този момент. И истинската красота за всички „блаугранас" дойде именно от „фамилната" обстановка, която властва на „Камп Ноу". Ядрото от собствени кадри и „култивираният" у дома треньор придават едно уникално и неповторимо усещане за принадлежност към идеята Барселона, за всичко което този клуб символизира за каталунския народ. За борбите и идеалите му, бидейки неговото най-силно и основно оръжие, неговото знаме и боен флаг. Изцяло контрастирайки на грандоманията и чудовищните маркетингови стратегии на „вечния враг" Реал Мадрид, различната и дори „романтична" за днешните футболни реалности философия на „каталунците" ги прави толкова уникални сред останалите. Повече дори от шестте купи, за които също ще се говори още дълго време напред.