Съдбата на Челси в Шампионска лига - всичко се връща...

Представянето на Челси в Шампионската лига ясно ни показва, че съдбата помни кога е обърнала гръб и само чака  момент, в който да се усмихне.

Ако разгледаме последните 10 години, ще забележим, че съдбата се намесва в почти всеки сблъсък на Челси в Шампионска лига.  Максимата „всичко се връща” важи с пълна сила за двубоите на лондончани. „Сините” отпаднаха от тазгодишното издание на турнира едва на осминафинал от ПСЖ. Парижани напуснаха миналогодишната Шампионска лига на четвъртфинал, след като загубиха в последните минути с по-малко голове на чужд терен именно от Челси.

През този сезон жребият отреди двата отбора отново да премерят сили. След много предпазлива и защитна игра на „сините” на „Парк де Пренс” резултатът бе 1:1. Моуриньо и неговите възпитаници бяха  спокойни за реванша, като се има предвид попадението на Иванович в Париж. Да обърнем внимание на ключовите моменти:  пресилен червен картон за Ибрахимович, непоказани такива за Диего Коста и Давид Луис, неотсъдена дузпа за Челси, в резултат, на което ПСЖ продължи. Как го направи с 10 човека на „Стамфорд Бридж”? Показа по-голямо желание и съдбата ги възнагради по-същия начин, по който зарадва „сините” година по-рано.

Нека се върнем няколко години назад през сезон 2004/2005. На полуфинала на Шампионска лига един срещу друг играят английските Челси и Ливърпул. В дебютния  си сезон начело на лондончани,  Жозе Моуриньо е силно мотивиран да спечели за втора поредна година трофея и сбъдне мечтата на собственика Роман Абрамович. Но явно съдбата има други планове.

Мърсисайдци се класират за финал след 0:0 на „Стамфорд Бридж” и спорен гол в началото на реванша, попадение, което Моуриньо нарече „фантом”, заради съмнения, че топката е преминала голинията. Челси за втора поредна година отпада на полуфинал, а Ливърпул триумфира срещу Милан в Истамбул след един от най-драматичните финали в историята на Шампионска лига.

Само 2 години по-късно „сините” и Моуриньо получават втори шанс срещу мърсисайдци отново на полуфинал. След две домакински победи с по 1:0, финалистът трябва да се определи след изпълнение на дузпи. Мерникът на играчите на „червените” бе по-точен и те заслужено отстраниха своите опоненти. Любопитно е, че на финала отново се срещнаха Ливърпул и Милан, но този път италианците грабнаха  трофея.

И през следващия сезон на Шампионска лига жребият за полуфиналите, като че ли настоя един срещу друг да са Челси и Ливърпул. Този път „сините” са водени от Авраам Грант, който наследи Специалния.  След  автогол на Джон Арне Рийзе в края на първия двубой, Челси стига измъчено до 1:1. На реванша на „Стамфорд Бридж” редовното време отново завършва при същия резултат. В последвалите продължения Челси успя да се разпише два пъти, а Ливъпрул веднъж. Това означава и първи финал на „сините” в Шампионска лига.

Поредният сблъсък между двата отбора бе през сезон 2008/2009, този път на четвъртфинал. Първият двубой се игра на „Анфийлд“, а „сините“ категорично се наложиха с 3:1 и всички очакваха, че имат гарантирано място на ½-финала. Първото полувреме на реванша в Лондон завърши 2:0 за Ливърпул. Драмата бе пълна. Челси показа, че и този път няма да се откаже и обърна резултата - 3:2. Но и мърсисайдци не се предадоха – 3:3. В крайна сметка „сините“ се класираха след 4:4. Емоциите от този мач бяха невероятни и той показа, че Челси са готови да триумфират в  Шампионска лига, което собственикът Абрамович толкова силно желае.

Това бе и последното дерби между двата отбора досега в Европа, което за пореден път доказа, че във футбола всичко се връща. Дори двата финала,  които „сините“ изиграха в най-комерсиалния европейски турнир го потвърждават. Понякога, когато класата не достига, късметът се притичва на помощ. Когато той е налице, нито формата на отбора, нито съдийските решения могат да променят резултата.

Любителите на футбола станахме свидетели, че, ако съдбата е на страната на един отбор, нито дузпи, нито червени картони могат да го спрат. Ако за играчите упоритостта и отказа от загуба вървят ръка за ръка, победата става единствената алтернатива. С такава нагласа излезе ПСЖ и съдбата бе на тяхна страна. Точно това е и причината футболът да е най-великия спорт в света  -  понякога финансовите възможности, класните футболисти и титулуваните мениджъри са безсилни пред сплотения колектив и сърцатата игра.

Един от най-вълнуващите сблъсъци в последните години на Шампионска лига е този между Челси и Барселона. През сезон 2004/2005 „сините” отстраниха каталунците на осминафинал, а година по-късно ролите са разменени.

След като Челси драматично отстрани Ливърпул през 2009-та, жребият определи, че на полуфинал лондончани ще трябва да се изправят отново срещу Барселона.  На „Камп Ноу” двубоят завърши 0:0 и интригата остана за реванша. Във втората среща Челси поведе с ранен гол на Микел Есиен. След това станахме свидетели на най-скандалните ситуации в последните години. Първо Малуда бе задържан в наказателното поле, но вместо дузпа норвежкия съдия Том Йоребро отсъди нарушение. Последваха ритници срещу Дрогба в пеналта и „дриблиране” на Пике с ръце отново в рамките на наказателното поле, но реферът стоеше безмълвен.

За да се стигне до 93-тата минута, когато Иниеста изравни. 1:1 означаваше, че Челси ще отпадне, заради правилото за гол на чужд терен. Въпреки, че оставаха секунди до края,  „сините” не се предадоха и отново имаха претенции за дузпа, които бяха неуважени от Йоребро, след като Балак отправи удар, който отново се удари в ръката на играч на каталунците. Челси отпадна, а звездата Дидие Дрогба бе наказан, защото след мача сподели мнението на всички, които обичат отбора: „Това е гавра! Това е ши*ана гавра!”

Съдбата за пореден път предостави възможност за реванш. Този път през сезон 2011/2012 на полуфинал. Това бе годината, в която Барселона бяха „непобедими“, Челси бе на 6-то място във Висшата лига, Меси бележеше, когато си поиска, а Фернандо Торес още търсеше път към своята стара форма. На хартия воденият тогава от Роберто ди Матео отбор на лондончани изглеждаше като абсолютен аутсайдер.

След 1:0 на „Стамфорд Бридж”, всичко трябваше да се реши в реванша. В края на първото полувреме всичко изглеждаше ясно – Барса води с 2:0 и капитанът на Челси Джон Тери е изгонен заради глупаво подритване и актьорски умения на Алексис Санчес. Но секунди преди почивката „сините“ направиха добра контраатака и Рамирес технично прехвърли Валдес  за 2:1. Второто полувреме ще бъде запомнено с:  дебюта на така известният „Автобус на Челси”, пропусната дузпа от отбелязалия 91 гола през 2012 Лео Меси и от изравнителния гол на „издънката” на „сините” Фернандо Торес.  Челси отстрани Барселона и се класира за финал.

Само два пъти в своята история лондончани играят финал. Първия бе през 2008-ма срещу Манчестър Юнайтед. Много успорван двубой, който предложи страхотно зрелище на зрителите и бе решен от рулетката на дузпите. Авторът на гола за „червените дяволи” Кристиано Роналдо изпусна своята дузпа и Челси получи възможността да триумфира, ако капитанът Джон Тери отбележи последната дузпа. Съдбата реши, че направилият най-добрия мач в кариерата си англичанин, ще се подхлъзне и ще уцели страничната греда. След това Анелка пропусна и Юнайтед триумфираха. Болката бе голяма, а „сините” сълзи не можеха да бъдат овладяни.

Вторият финал на Челси бе през 2012 срещу Байерн Мюнхен на „Алианц Арена”. Лондончани трябваше да излязат без наказаните: Джон Тери, Иванович, Рамирес и Раул Мейрелеш. Баварците натискаха цял мач, докато „сините” се защитаваха успешно. До 83-тата минута, когато Мюлер бе оставен непокрит и с глава откри резултата. Всичко изглеждаше загубено за Челси, но Дидие Дрогба бе на друго мнение. Нападателят изравни след корнер в самия край на двубоя и докара мача до продължения, в които Байерн изпусна дузпа за нарушение на Дрогба.

Познато? Купата трябваше да се реши след изпълнение на 11 метрови наказателни удари. Мата пропусна за Челси, а Олич и Швайнщайгер за баварците, за да дойде ситуацията, в която „сините” се намираха на финала на Шампионска лига през 2008-ма. Последна дузпа, която ако се превърне в гол, ще връчи купата в ръцете на лондончани. Дидие Дрогба, който трябваше да изпълни дузпата и срещу Манчестър Юнайтед, но бе изгонен, се нагърби. Нападателят прати Нойер в левия ъгъл, топката в десния, а феновете, футболистите и треньорите на Челси в екстаз. Така през 2012-та година „сините“ станаха първият лондонски отбор спечелил Шампионска лига.

От двубоите, които разгледахме, става ясно, че съдбата не винаги е с отбора, който заслужава да спечели, но винаги връща, това, което му е взела. Оттук-нататък „сините” фенове могат да тръпнат в очакване за това какво е подготвил късметът за следващия сезон. Дали отново ще видим сблъсък с Байерн или Барса? Дали Челси ще се изправи за трета поредна година срещу Пари Сен Жермен или най-накрая ще се  противопостави на Реал Мадрид в титаничен сблъсък, който всяка година се разминава?