Ретро Формула 1: Топ 10 жертви на "Стената на шампионите"

„Ретро Формула 1" е новата рубрика на Sporta.bg, посветена на приятелите на Кралските гонки в България.

В нея преди всяко състезание от календара на Формула 1 за 2013-та година ще ви предоставяме част от най-паметните моменти на съответната писта, която ще домакинства на кервана.

Преди Гран при на Канада този уикенд логично обръщаме внимание на легендарното улично трасе „Жил Вилньов". А самото то е най-известно с излизането от последния завой и честите контакти между болидите и стената.

Редица знаменити пилоти са се блъскали в предпазната ограда през годините, но когато и Михаел Шумахер го направи през 1999-та, въпросното място от пистата „Жил Вилньов" стана известно като „Стената на шампионите".

Ето 10-те най-паметни катастрофи в „Стената на шампионите" през последните години.

10. 1988 година - Дерек Уоруик

Това е един от първите примери за пилот, който не успява да се пребори с последния завой в Монреал и се озовава в стената. Състезанието през 1988-ма година бе първото, на което боксовете бяха преместени на мястото, където ги виждаме и днес. Въпросният шикан беше значително по-бърз тогава, а бордюрите - по-високи. Дерек Уоруик не влезе правилно в завоя, в резултат на което полетя и се блъсна зловещо в стената по време на квалификациите.

Изненадващо обаче той нямаше никакви физически проблеми и започна състезанието на следващия ден, финиширайки 7-ми с екипа на „Ароус".

9. 1997 и 1999 година - Жак Вилньов

Жак Вилньов - синът на легендата Жил, на когото е кръстена пистата - никога не е имал сериозен успех в домашното си Гран при, по подобие на Рубенс Баричело. В дебютното си състезание в Монреал през 1996-та той финишира втори, но оттам нататък никога не печели дори точка.

Дори през 97-ма година, когато стана последният досега шампион от екипа на Уилямс, Вилньов остави следа в Гран при на Канада единствено с катастрофата си в стената след последния завой. Това се случи още във втората обиколка, докато той се движеше втори в класирането. Контактът не беше особено жесток, но се оказа достатъчен да прекрати състезанието за него.

През 1999-та година проклятието на Монреал продължи да го тормози и той отново се сблъска с прословутата стена, прекратявайки надпреварата си. Това беше 6-ия му преждевременен край на Гран при от 11-те поредни, които записа с екипа на БАР в кошмарния сезон.

8. 1999 година - Михаел Шумахер

По време на годините си във Ферари Шумахер лесно караше колата и я предоставяше невредима на механиците след края на състезание. Естествено, дори голям шампион като Шумахер от време на време може да загуби концентрация.

През 99-та той се движеше на първа позиция в Канада, но не взе правилно последния завой и се сблъска мощно със стената, предоставяйки лидерството на големия си съперник Мика Хакинен.

Пилотът на МакЛарън тогава спечели и състезанието, и титлата. Надеждите за трофея на Шумахер бяха прекратени на „Силвърстоун", когато счупи крака си. От катастрофата му в Монреал обаче тръгна прякора на въпросното място - „Стената на шампионите".

7. 1999 година - Деймън Хил

Определено състезанието през 1999-та година донесе всеизвестния прякор „Стената на шампионите" на предпазната бариера след последния завой. Това се случи след катастрофата на Шумахер, която стана в 29-ата обиколка. В 14-ата обаче друг световен шампион - Деймън Хил - се сблъска с негостоприемната бариера и допълнително раздуха легендата за стената.

Хил направи тривиална грешка, като допусна свръхзавиване и изхвърча от пистата, спирайки в бариерата. Едва няколко дни по-рано той бе обявил напускането си на Формула 1, като дори не изчака края на сезона, а обяви за последно свое състезание Гран при на Великобритания.

След като и Шумахер катастрофира на всеизвестното място, се оказа, че шампионите от 1994, 1995, 1996 и 1997-ма са се удряли в бариерата, която вече бе известна като „Стената на шампионите".

6. 2001 година - Рубенс Баричело

Както може би знаете, бразилският пилот не е известен само с това, че има най-голям стаж във Формула 1, а и с това, че най-често е виждал как негов съотборник става световен шампион, но никога той самият.

Е, поне по показателя - сблъсък със „Стената на шампионите" - Баричело си прилича с великите имена в спорта. Той също не взе правилно последния завой и свърши в бариерата, като се върна в бокса и смени болида си, защото тогава правилата го позволяваха. Това се случи в квалификациите, като малко след това Ник Хайдфелд повтори упражнението. И двамата не пропуснаха да ударят „Стената на шампионите" и по време на надпреварата.

5. 2005-та година - Дженсън Бътън

В случая с Бътън, той посети бариерите преди да стане световен шампион, като бе последният съотборник на Рубенс Баричело, който вдигна най-ценния трофей през 2009-та. 4 години по-рано той изтърпя разочароваща кампания с екипа на БАР, но точно в Канада всичко вървеше перфектно за него, защото грабна изненадващ полпозишън. За негово съжаление големият враг на пилотите - „Стената на шампионите" - му попречи да завърши.

4. 2006 година - Хуан Пабло Монтоя

За Монтоя по това време бе ясно, че наближава раздялата му с Кралските гонки, но катастрофата в „Стената на шампионите" може би го накара да вземе това решение по-бързо от предвиденото. В Канада той кара болида на МакЛарън за предпоследен път, както се оказа, като поне успя да се разпише в отношение на това, че не можа да вземе последния завой по прословут начин.

3. 2010-та година - Камуй Кобаяши

Кобаяши няма да помни с нищо особено първото си Гран при на Канада, още повече, че то беше прекратено заради сблъсък в „Стената на шампионите". И то в първата обиколка. Дотогава той имаше само 1 точка от 8-те изминали кръга, но след Монреал увеличаваше актива си в 4 от 5-те оставащи състезания.

2. 2011-та година - Себастиан Фетел

За съжаление на конкурентите му, повечето грешки на Фетел през 2011-та година ставаха в тренировките, колкото и малобройни да бяха те. Помните, че той закова 15 полпозишъна през 2011-та година и превърна 11 от тях в победа, за да грабне втора поредна титла.

В свободните тренировки преди Гран при на Канада младият германец все пак изпълни едно от задълженията си като шампион - да се блъсне в стената на излизане от последния завой.

Sebastian Vettel Canada 2011 FP1 Crash from topota on Vimeo.

1. 2012-та година - Пастор Малдонадо

Малдонадо е първи в списъка с настоящите пилоти, които са фаворити да се блъснат в стени. Не е изненадващо, че венецуелецът направи точно това и то точно в „Стената на шампионите" миналата година.

След победата му в Барселона, той участва в инциденти на пистата в 7 поредни състезания - от Монако до Белгия, като записа точки отново едва в Гран при на Япония в края на сезона.

2013-та година - ?

Кой ще бъде поредната жертва на „Стената на шампионите" през тази година. Ще разберем в неделя по време на Гран при на Канада.