Рекорден брой гей атлети на Олимпиадата в Лондон

Броят на открито хомосексуалните атлети, участващи в Олимпийските игри в Лондон, изпреварва този в Атина през 2004-та (11 души) и в Пекин през 2008-ма (10 души).

Общо 21 открито гей олимпийци, двама треньори и двама параолимпийци ще се състезават в 11 спорта: хокей на трева, колоездене, баскетбол, плажен волейбол, футбол, фехтовка, конна езда, триатлон, хандбал, тенис по двойки и скок във вода:

Marilyn Agliotti (Нидерландия, хокей на трева)
Judith Arndt (Германия, колоездене)
Seimone Augustus (САЩ, баскетбол)
Natalie Cook (Австралия, плажен волейбол)
Lisa Dahlkvist (Швеция, футбол)
Carlien Dirkse van den Heuvel (Нидерландия, хокей на трева)
Imke Duplitzer (Германия, фехтовка)
Edward Gal (Нидерландия, конна езда)
Jessica Harrison (Франция, триетлон)*
Carl Hester (Великобритания, конна езда)
Alexandra Lacrabère (Франция, хандбол)
Jessica Landström (Швеция, футбол)
Hedvig Lindahl (Швеция, футбол)
Matthew Mitcham (Австралия, скок във вода)
Maartje Paumen (Нидерландия, хокей на трева)
Carole Péon (Франция, триетлон)*
Mayssa Pessoa (Бразилия, хандбол)
Megan Rapinoe (САЩ, футбол)
Lisa Raymond (САЩ, тенис по двойки)
Rikke Skov (Дания, хандбол)
Ina-Yoko Teutenberg (Германия, колоездене)

*Péon и Harrison са двойка.

Освен тях, Pia Sundhage, треньор на американския футболен отбор за жени, и Hope Powell, треньор на британския футболен отбор за жени, също са лесбийки. Гей параолимпийците са Lee Pearson, британски ездач, и Claire Harvey, член на американския волейболен отбор за жени.

Елементарната математика подсказва, че на игрите в Лондон има още много гей атлети, които не са открити. Дори само 1% от 12 602-те състезатели да са ЛГБТ*, това прави 126 човека.

Greg Louganis, който има 4 олимпийски златни медала за скок във вода и се разкри едва след пенсионирането си, казва пред Outsports защо, според него, атлетите все още се притесняват да бъдат открити:

„Преценявам ситуацията им, правейки паралел със собственото си пътуване. Аз бях открит пред приятелите и семейството си. Просто имах лична политика да не обсъждам сексуалността си с медиите. Исках участието ми в спорта да бъде свързвано само и единствено със спорта. Не исках да бъда „гей скачача".

„Днес има много повече положителни образи в медиите, що се отнася до сексуалност и видимост - ние сме просто обикновени хора. Затова мисля, че атмосферата е по-благоприятна. Когато бях на турнето за представяне на своята книгата през 1995-та, при мен идваха много хора, които споделяха, че са гей и не са открити, защото тренират отборни спортове. По-трудно е, когато си в отборен спорт, защото много разчиташ на съотборниците си. Мисля, че е малко по-лесно, когато се състезаваш в индивидуален спорт".

Много причини карат атлетите да крият сексуалността си, като най-разпространената е страх от отрицателни реакции от съотборниците, треньорите и феновете. Бившият американски конен ездач Robert Dover каза преди игрите през 2004-та: „Прекарваш един ден с тези атлети и ти става ясно, че гей хората са навсякъде. Причината много от тях да не са открити, е, че са съсредоточени върху своята работа в момент, в който спортът е приоритет №1 в живота им".

Американският гимнастик Джош Диксън, който не успя да се класира за игрите в Лондон, се разкри публично през май, но сексуалната му ориентация беше известна в спортните среди и преди това без никакви отрицателни последствия. Преди квалификациите той каза: „Това няма да има никакво отражение върху начина, по който съм оценяван, и върху позицията ми в американския олимпийски отбор".

Диксън споделя, че в Стандфорд режимът му е бил „яж, спи, тренирай и пиши домашни... Гимнастиката беше най-важният ми приоритет и, ако нещо изникнеше на пътя ми, аз го избутвах настрана". Въпреки че е бил открит пред колегите си, историята му добива публичност едва, когато решава, че иска да даде пример и осъзнава, че има отговорност към ЛГБТ хората и спортната общност.

По същите причини преди около месец се разкрива и футболистката Rapinoe: „Хората вероятно се досещаха, че съм хомосексуална, защото начина, по който живея, е доста открит и прозрачен. Мисля, че е страхотно, че имам тази възможност, особено в спорта, защото много малко гей атлети са открити. Според мен е важно да си открит. Важно е да се изправиш и да отстояваш себе си и да си горд с всичко, което си. Щастлива съм, ако съм помогнала на някой в неговата лична борба. Надявам се да имам положителен ефект върху хората".

Модел за подражание на открит олимпиец е и Mitcham, който се разкри през май 2008-ма и три месеца по-късно спечели злато на 10-метровата платформа в Пекин. Оттогава той е приел сериозно ролята си на защитник на човешките права на ЛГБТ хората и не се притеснява да говори по темата. „Да, аз съм гей и съм пич с олимпийски златен медал за скок във вода", пише той в своята страница в Twitter. Разкриването му по никакъв начин не се е отразило на постиженията му и се надява да спечели втори медал в Лондон, въпреки коремната си контузия.

Dixon, Rapinoe и Mitcham и другите като тях остават изключения, а медиите са далеч от етапа, в който вече няма да третират поредното разкриване на гей олимпиец като новина. Особено в страни като България.

Няколко случая от последните няколко години демонстрираха нивото, на което се намират българските спорт, медии и общество по отношение на приемането на ЛГБТ хората в спорта. И ако „гей скандалите" с родни спортисти са само показател за смазващия ефект, който би имало общественото мнение върху евентуалните открити гей атлети, то един случай показа колко дълбоко са се вкопали хомофобията и расизма в спортните среди у нас.

Миналата година треньорът на българския национален отбор по шейни Чавдар Арсов беше уволнен от председателя на Федерацията Георги Вергов с обяснението: „Заради педерастките истории трябва да се оттеглиш". Поводът е участието на Чавдар в конкурса Мистър Гей България. В писмените си показания пред Комисията за защита от дискриминация, която Чавдар веднага сезира по случая, Вергов пише: „Явно човек с друга сексуална ориентация в комбинация с ромски произход е нещо много, много лошо, най-меко казано".

Близо година по-късно републиканският шампион с 40 медала, 2 купи и 102 грамоти все още не може да си намери работа в България, тъй като бившият му треньор е обиколил всички техни колеги, клубове и родители на млади спортисти, за да ги настрои срещу Чавдар. И до ден днешен нито една българска спортна институция не е излязла с официално становище в негова подкрепа.

* Лесбийки, гей мъже, бисексуални и трансполови