Първенство или зверилник?

Вчерашните първи ⅛-финали за Купата на България ни предложиха поредните неортодоксални футболни емоции. И по-специално един от тях.

Докато в "белите" държави хората са свикнали да се радват на умението на футболистите да вържат три поредни подавания, да се завъртят около оста си или просто да покажат, че умеят да играят, снощният двубой на ст. "Георги Аспарухов" между Левски и Черно море отново превърна българския футбол в сеир. Чистокръвен, неподправен, впечатляващ сеир.

Бранителят на Черно море Сашо Александров стори немислимото, прилагайки на рефера Стефан Спасов бодичек, на който би завидял дори и руската звезда от НХЛ Александър Овечкин. Ход, който в шампионатите на запад би предизвикал скандал, последствията от който ще тлеят с месеци. Тук вероятно ще бъде забравен до седмици.

Не в това обаче е основният проблем. Проблемът е, че подобни изцепки в българския шампионат сякаш зачестяват. Сезонът у нас все още не е достигнал своята половина, а родният футбол вече се превърна в същински зверилник.

В края на месец септември Владимир Гаджев си позволи да удари без топка Кристиян Добрев в столичното дерби с Локомотив, оставяйки Левски с човек по-малко на терена. "Сините" завършиха наравно 1:1 и загубиха ценни точки, а Гаджев бе изправен пред опасността да пропусне Вечното дерби с ЦСКА.

Топката бе в полето на Дисциплинарната комисия към БФС, която отново прояви снизходителност. Гаджев бе наказан за само един мач, което му позволи да играе с "армейците". Мотивите на Комисията? Не ставало дума за ритане, настъпване или нищо от този род, а за "груба игра". Сякаш Гаджев е направил по-груб шпагат в краката на Добрев и нищо повече.

Наказанието от 1 мач не оказа възпитателен ефект спрямо Владимир Гаджев..

Както и можеше да се очаква, санкцията от един мач не впечатли особено национала, който опита нещо подобно и в двубоя с Локомотив (Пд) на "Герена". Тогава Гаджев отново опита да удари без топка противников състезател, само дето не успя. Нагледен пример за възпитателния ефект на санкцията, която бе получил седмици по-рано.

Това не бяха и единствените случаи, когато футболисти на Левски изпадаха в подобен бяс. Срещу Ботев (Вр) младият вратар на "сините" Пламен Илиев загуби самообладание, изритвайки грозно нападател на врачани. Санкцията на Илиев също не бе особено впечатляваща - два мача. Какво ли щеше да реши ФА на Англия, ако нещо подобно бе сторил Пепе Рейна или Петър Чех?

На Нджонго Присо му стана навик да си показва рогата...

И за да не изглежда така, сякаш в случая умишлено демонизираме Левски, ще припомним и последната изцепка на камерунеца Нджонго Присо. Африканецът, който буйства на "Лаута" през миналия сезон и дори преспа в ареста, отново показа тъмни страни от характера си. Присо стовари удар без топка срещу състезателя на Лудогорец Кайсара, като в последствие се оправда, че последният го е наричал "циганин".

Тук отново ще припомним, че през миналия сезон английската Висша лига бе разтърсена от два чудовищни скандала, свързани с прояви на расизъм. Луис Суарес и Джон Тери бяха разследвани, а в последствие и наказани за отправени обиди съответно срещу Патрис Евра и Антон Фърдинанд. И идва моментът да попитаме - как отвърнаха Евра и Фърдинанд в конкретните ситуации, когато личната им чест бе наранена по възможно най-коварния и недопустим начин? Никак. Нямаше нито шамари, нито удари. Всичко бе оставено в ръцете на Футболната асоциация, защото там не се страхуват да взимат силни решения. Да наказват сурово, когато това е нужно.

Евра и Фърдинанд бяха жестоко обидени, но не се поддадоха на провокацията

Не е големият проблем това, че Сашо Александров си позволи да нападне български рефер. Проблемът е, че българските футболисти живеят, играят и съществуват в среда на безнаказаност, което им позволява да се държат като откровени селяндури, с извинение за израза. Знаейки, че ако си позволят да ударят или изритат футболист на противника, ще отнесат скромна "санкцийка" от мач-два, за което Дисциплинарната комисия ще предложи куп мотиви. Липса на доказателства, липса на видеоматериал, онзи бил в депресия, четвърти го ударил, защото жена му го напуснала... или както бе в случая на Владимир Гаджев - удар няма, а просто "груба игра".

Не прави чест и на старши-треньора на Черно море Адалберт Зафиров, който вместо да порицае Александров за уникалната му глупост и да заклейми постъпката му, повече от нагло се опита да го защити. Двамата просто се били сблъскали, понеже тичали в една посока. Ако това е начинът, по който българските треньори възпитават своите футболисти, тогава нищо чудно, че продължаваме да наблюдаваме подобни неща по родните терени.

Константин Симидчийски, Sporta.bg