Екс защитникът на ЦСКА Денис Причиненко разказа потресаващи неща за престоя си при "червените" в своя блог. Той подреди доста от парчетата в мозайката, която по онова време бе доста сложна. Става дума за периода точно преди ЦСКА да изпадне в несъстоятелност.
Ето я и неговата изповед:
Бях наясно от самото начало, че ЦСКА има финансови проблеми. Това обаче не ме безпокоеше и рискувах. Всичко бе перфектно. Най-накрая успях. Играех в голям европейски клуб и дори бях титуляр. Първите 6 мача от сезона бях в стартовите 11, от тях спечелихме 5 и завършихме един наравно. След шестия мач обаче капитанът ни Вальо Илиев се оправи и той е централен защитник. Треньорът ни Стойчо Младенов ме викна в офиса му. "Денис играеш много добре, показано на всички. Но Вальо се оправи и той е нашият капитан. Той е легенда на ЦСКА и трябва да играе. Той обаче се отказва след края на сезона и искам ти да си следващият голям централен защитник на ЦСКА. Но вече доказа стойността си. Получихме оферти за теб от други отбори, но искам да останеш. Заради това ти предлагам нов 3-годишен договор. Надяваме се да преподпишеш", ми каза той. Разбирах, че ще е трудно да остана, но договорът ми хареса. "Щастлив съм в ЦСКА. Хубаво е, че и други се интересуват от мен. Ще подпиша и искам да стана легенда в този отбор", отвърнах аз. Обадих се на нашите и гордо им обясних ситуацията. Те се радваха заедно с мен! Кариерата ми тръгваше нагоре! Подписах доовора си, намерих си нов апартамент, нова кола. Още като дете исках да стана добър футболист и сега успявах. Хората ме разпознаваха на улицата. Бях сигурен, че скоро ще играя в Шампионската лига.
Беше ми хубаво в София. На полусезона бяхме първи, на 8 точки пред "Лудогорец". Собственикът на "Лудогорец" е един от най-богатите в България и бе направил сериозен отбор. Бюджетът му бе около 5 пъти повече от този на ЦСКА. Бяха станали шампиони за пореден път и играха в Шампионската лига срещу "Реал", "Ливърпул" и "Базел". И бе чудо, че бяхме на 8 точки пред тях.
Почивката бе прекрасна. Отидох при нашите в Берлин. След това при сестра ми в Шотландия. Правех добри пари и исках да се радвам на живота. Но оставах здраво стъпил на земята. През януари заминах с ЦСКА за турския курорт Шиде. Настанени бяхме перфектно, мястото бе идеално, за да станем готови за втория полусезон. Тренирахме триразово и изкарахме 42 дни в Шиде. В края на легера всички бяхме във форма, изиграхме и контроли с топотбори.
Но в Шиде разбрахме колко сериозни са финансовите проблеми на ЦСКА. Някъде на 10-ия ден, се прибрахме от тренировка и трябваше да минем през рецепцията, за да сменим картите за стаите си. Там ни казаха да се изнесем в близките 2 часа. Никой не платил престоя ни. И ако не се платят 70 000 евро, няма да ни пуснат в стаите. Бяхме уморени и мокри от тренировката, но висяхме около 3 часа в лобито на хотела преди собственикът ни да направи трансфер на пари. Накрая платихме част от сумата и ни разрешиха да останем. Другата част трябвало да се плати на 42-ия ден. Най-накрая ни пуснаха в стаите и се изкъпахме. Якуб Дивиш, с който деляхме стаята ми каза, че е сигурен, че е просто грешка на системата и босът на ЦСКА случайно е забравил да плати сметката. Но бях сигурен, че ситуацията е доста по-тежка. И това се потвърди. Започнаха да ни взимат с разбрицани микробуси за тренировка. Преди ходехме с 5-звезден автобус. Забраниха ни ползваме двата основни терена и ни пратиха на спомагателните. И когато на 39-ия ден не ни пуснаха в ресторанта на хотела, разбрах, че това е началото на края.
В първия мач след зимната пауза паднахме с 0:2 от "Локомотив" (София), което бе голям срам за ЦСКА. Но и "Лудогорец" падна и всичко бе забравено много бързо. Изненадващо загубхме и втория, и третия мач. В предния полусезон едва не спечелихме всичко, а сега направихме 3 поредни загуби?! Това не се бе случвало в историята на ЦСКА. Заради това не бе изненада, когато се появиха слухове за манипулация на мачове. След третата загуба феновете нахлуха в съблекалнята и искаха да ни пребият. Но за късмен лидерът на фракцията "Анималс" успя да ги усмири. Но всеки играч трябваше да се извини за трите загуби. Не бях виждал подобно нещо. Ако бе само извинение, щях да разбера. Но ни накараха да съблечем фланелките си и да ги предадем на илдера им. Бях шокиран, че всички трябва да повторим "Ние много съжаляваме как играем и това няма да се случи повече". В края на "срещата" феновете напускнаха съблекалнята, като крещяха "Само ЦСКА!". На следвашия ден във вестниците и телевизиите темата бе само ЦСКА. Реакцията бе все едно "Байерн" е загубил 10 поредни мача. Атмосферата бе отворена, всички говореха само за ЦСКА. Научихме от вестника, че имаме и нов собственик. Не бях го чувал, но като даде пресконференция ме изненада положително. Той обеща да плати всички дължими заплати (2) и бонуси. Защото бяхме решили да не играем, ако заплатите не са платени. Всички бяха изнервени, само един човек бе спокоен - Денис Причиненко. Съотборниците ми се чудеха, защо съм толкова спокоен, а аз им обясних какво съм преживял в Севастопол.
Опитът му от миналото ми подсказа как да се държа в тази ситуация. Много от съотборниците ми не бяха изпадали в такава ситуация и започнаха да се оплакват, защото ги очакваха финансови проблеми. А аз вече бях в ситуация, където ми дължаха над 5 заплати. Аз действах по друг начин. Намалих харчовете, спестих малко и бях готов за всичко. Можеш да намерих нещо позитивно от всяка ситуация. Трябва да се учиш от всяка грешка и да се адаптираш към всичко. В Севастопол не успях да си управлявам парите и нямаше как да сгреша пак.
Беше петък, преди четвъртия ни мач. Бях отново титуляр. Всеки играч седеше в лобито на хотела и проверяваше банковата си сметка. Дали новият собственик е спазил думата си. Е, не беше. Беше само петък, имаше още един ден да се плати. Това си говореха момчетата. Но аз знам, че в събота банките не работят. Бях много ядосан на този човек. Мъжът трябва да спазва думата си. Когато обещаеш нещо, направи го. 3 часа преди мача Стойчо Младенов ни събра на разбор. Веднага разбрах, че нещо не е наред. "Както виждате хората над нас продължават да ни лъжат и не умажават труда ни. Аз напускам ЦСКА. Блягодаря ви за всичко. Бяхте лоялни към мен и клуба. Довиждане", щаза той. Бях шокиран от тези думи. Много го харесвах като треньор и човек. В първия мач без Младенов направихме 0:0 и играх добре. На следващия ден ни представиха новия треньор. Единственото, което направи бе да махне чужденците от състава, а това бе 60% от отбора. Нормално направихме 3 поредни загуби и той бе уволнен.
През април още чакахме януарските заплати. ЦСКА бе закъсал и се говореше за фалит. От вестниците разбрах, че ЦСКА не е получил лиценз за евротурнирите през лятото. От първо място бяхме излетели на четвърто и вече щеше да е трудно и да се класираме за тях. Тогава за какво играхме? И да паднем, и да бием, е все едно. Медиите започнаха да говорят, че ще загубим и лиценза за професионален футбол и отиваме при аматьорите. Един от най-големите клубове в Европа. Никога не бе фалирал преди. Не вярвахме на тези слухове. Защото феновете щяха да полудеят. Бях сигурен, че няма да се стигне до фалит. В последния мач от сезона не играх, защото бях наказан. Преди него собственикът дойде и ни обясни, че трябва да сме спокойни, че ще вземем лиценз. Обеща да ни плати заплатите веднага и те да бъдат по сметките ни в понеделник. Пожела ни успех. Повярвах му, защото в съблекалнята имаме много икони. Българите са набожен народ и не вярвах, че някой ще лъже пред светиите. Победихме с 3:0. Малък щастлив край на сезона. Победа и три заплати в сметката в понеделник. Бях в добро настроение. Имах билет за Берлин за понеделник, но го смених. Исках да имам потвърждение за парите. В понеделник не излязох никъде. Бях нервен и чаках есемес от барката. Тогава се обади един от съотборниците ми. "Денис, говорих в собственика и той обясни, че има технически проблем и парите ще бъдат по сметките ни утре. 100%", ми каза той. Промених отново полета си срещу 50 евро. Но и във вторник нямаше съобщение. Гледах телевизия, когато видях съобщение, че ЦСКА фалира и няма да получи лиценз. Бях ядосан, толкова, че не мога да опиша. Веднага отидох до IKEA, купих четири куфара. Натъпках всичко в тях. Обадих се на Дивиш, който си тръгваше с кола към Прага и го попитах дали има място. Той дори се зарадва, че има кой да го държи буден 14 часа. Обадих се на хазаяна, казах му, че напускам и съм му оставал наема на масата. Той се опита да ми каже нещо, но вече затварях. Повиках такси и отидох при Якуб. Той вече бе готов да стартира и да се махнем от това място. Лошото ми чуство към България изчезна след няколко дни.
Когато се добрах до Берлин след 2 дни, вече София ми липсваше. Сега се сещам само за хубавите неща. Лошите ги превърнах на вицове. Никога няма да забравя тази прекрасна страна, прекрасният град София, уникалната българска култура, новите приятели, изключителните фенове на ЦСКА и легендарният клуб ЦСКА. Семейството и приятелите не ме разбират защото говоря само хубаво за времето в София. Много гадни неща се случиха между мен и клуба. Още ми дължат пари. Но не съжалявам за нищо. Но не съжалявам. Ако може да се върне времето и отново се появи възможност да подпиша с ЦСКА, ще го направя отново. Беше невероятно време и съм сигурен, че ще посетя България още много пъти. Научих нещо важно там. Да прощавам на хората, които се опитват да ми навредят. Разбрах да не се подигравам на хората, да не плача за тях, да не ги мразя, а да ги разбирам. Така приключи престоя ми в ЦСКА. Точно за година направих дебюта си в един от най-големите клубове в Европа, подписах нов договор за 3 години, стартирах една обещаваща кариера. Всичко бе перфектно. Нямах проблеми и имах само една мечта - да стана легенда на ЦСКА, да играя в Шампионската лига с тях и да получа оферта от голям отбор. Всичко отиде на дъното. Договорът ми не означаваше нищо. Бях отново безработен. Така нещата могат да се преобърнат светкавично в живота. И аз си научих урока. Срещнах се с много хора в София и си направих извод: Отнасяй се към всички с уважение, дори с тези, които са груби с теб. Не защото те са хубави хора, а ти си добър човек.
Етикети:ЦСКА | Денис Причиненко | изповед
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ