Петте революционни промени на Делио Роси в Левски

Делио Роси вече започна своята малка революция на "Герена". Казваме малка, защото Левски не игра извънземно срещу Дунав. Имаше напредък, най-вече в желанието, но минимален. А и самият Делио Роси знае и се застрахова, че изобщо не знае колко време ще му трябва, за да направи добър Левски. И все пак, кои бяха петте първи стъпки в италианската революция?

1. Тактическите тренировки до припадък

Направили ли ви впечатление с какви думи излязоха след мача почти всички футболисти на Левски. Те обясняваха колко много се е работило тактически в 5-те дни преди мача. Дали Делио Роси наистина толкова много набляга на този компонент, или просто досега не се е правило нищо в тази насока, не е ясно. Няма обаче как да е лошо в Левски да тренират много тактически. Очевидно е, че отборът не е подготвен нито в този аспект, нито физически. Само че за второто Роси няма как да направи много в момента, с мачове през няколко дни. Затова поне може да промени грамотността на футболистите. Понякога това може да доведе до негативна реакция, каквато имаше преди време срещу Славиша Йоканович, защото сърбинът дърпаше футболистите за ръката и ги тренираше дори без топка, само и само да научат елементарните движения по терена. Това ги разсърди и имаше негативни последствия. Явно сега реномето на Делио Роси му осигурява комфорта да го слушат, защото всички изглеждаха респектирани от методиката му.

2. Обърнатите крила

Делио Роси има своя визия за футбола. В Италия добре знаят, че веруюто на треньора включва бързи крила и скоростен футбол. Така ще бъде и сега в Левски, макар да няма такива. Той реши да преквалифицира Вутов и Прохазка като крила, при това обърнати. Двамата размениха обичайните си места отляво и отдясно, което даде нужната динамика, макар и двамата да не са особено скоростни. Явно занапред ще се търсят играчи със скорост - не само в краката, но и в главата.

3. Бързите разигравания

Дори да има брак, Левски трябва да си подава топката много и най-вече бързо. Горе-долу това е казал Роси на футболистите. Това се издаде още от стартовия състав, в който в средата на терена бяха само хора като Панайотов и Гомес - с афинитет към тънкия пас. Те очевидно имаха задача да подават бързо топката без грам забавяне. В предните мачове Левски играеше на обидно ниски обороти. Тази промяна ще дойде възможно най-трудно на "Герена", но е повече от наложителна, за да играят "сините" някакъв що-годе приличен европейски футбол.

4. 0бертан зад нападателя

Габриел Обертан е номинално крило, и дори е единственото на "Герена". Само че игра плеймейкър или втори нападател зад гърба на Мапуку. Това за мнозина е странно, но всъщност когато имаш един футболист от толкова по-висока класа от останалите е някак безпредметно да го захвърлиш на фланга и да го изолираш от играта. На тази позиция Обертан играеше много с топката, излизаше в стрелкови позиции, комбинираше.

5. Мапуку е по-подходящ за стила на Роси, но Буш е по-добрият нападател

Една от големите дилеми пред италианеца ще бъде кой да играе на върха на атаката. Той още в първия си мач реабилитира Жуниор Мапуку. Нападателят не вкара гол, не даде асистенция, но и не игра слабо. Той тичаше много и притискаше защитниците, пресираше ги умело. Буквално изтощи бранителите на Дунав, след което влезе Буш. Румънецът не е нито толкова раздвижен, нито чак толкова комбинативен. Но пък е по-добър централен нападател и го доказа с гола си. Роси обаче ще има тепърва тежки задачи за решаване в предни позиции.