Николай Киров-Белия: Прякорът ми го измисли Наско Узунов

Николай Киров, треньорът на Ботев (Пловдив), гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Миналото лято той изживя футболна приказка. Спечели Купата на България, после Суперкупата и изигра шест мача в Лига Европа. Киров застана начело на „канарчетата“ като пожарен вариант, но отново се оказа, че най-постоянни са временните неща и ето, че някогашният вратар днес вече е модерният предводител на „жълто-черната“ армия. Феновете го наричат с прякора Белия заради светлата му кожа и русата коса. А за някои от тях той вече е със статут на Единствения, след като се задържа на поста, на който преди него като в рулетка се извъртяха куп специалисти. Преди дни бе избран за най-добрия треньор на сезона.

– Здравейте, г-н Киров! Имаме сериозен повод за среща – професионалните футболисти и треньори ви определиха за №1 на сезона. Поздравления и от „Код спорт“! Пето място в крайното класиране на Първа лига за Ботев (Пловдив), но въпреки това двете най-големи награди за сезона за треньор и за футболист са във вашия клуб. Как го постигнахте?

– Благодаря за поздравленията! Всяка една награда е удовлетворение за труда, който сме свършили със състезателите и ръководството през цялата година. Тази анкета е малко по-различна от другите, защото гласуват професионалните футболисти. Явно са видели, че вършим добра работа както на терена, така и извън него. Радвам се, че попаднахме в тази класация с Тодор Неделев и Серкан Юсеин и сме на призовите места.

– По-точна ли е тя от журналистическата?

– Не мога да определя. Важното е, че една сериозна група от хора са гласували за нас. Това говори за добре свършена работа. А дали е по-точна или не, нека не навлизаме в тази тема, защото в България има доста тънкообидни хора и може да засегнем някого.

– Кои бяха плюсовете на Неделев, за да стане най-добър футболист?

– Определено той е най-добре представящият се български състезател в това първенство. Показа много сериозно израстване както на терена, така и извън него. Разсъждава по коренно различен начин с напредване на неговата възраст. Чисто футболно мисля, че абсолютно си заслужи призовото място.

– Мачовете с Левски като че ли бяха препъни камъка към Европа. Два пъти загубихте накрая на „Герена“.

– Така е. Два пъти загубихме, съумяхме и два пъти да ги победим в Пловдив. Освен срещите с Левски, имахме един злополучен мач в Стара Загора. Имахме злата участ тази година срещу преките ни противници в лицето на Берое и Левски да загубим в последните минути и то три двубоя. Явно съдбата ни обърна гръб, но ние трябва да си видим грешките. Една от тях е, че изключително се концентрирахме върху турнира за Купата на България, особено след Нова година. Имайки предвид, че не можахме да играем финал, го отчитаме като пропуск. Трябваше да хвърлим всички усилия в първенството. Имаше сгъстен цикъл след Нова година, играеше се през три дни почти всяка седмица. Правеха се ротации, за да може да се запази свежестта на отбора и бяхме концентрирани върху полуфинала със Славия, който злощастно загубихме, но ще си правим поуки от тези неща за следващата година.

– Преобладава мнението, че Ботев успява да играе много красив футбол без да се харчат големи пари. Така ли е наистина?

– Нашият бюджет коренно се различава с този на отборите, които са преди нас в класирането. Имаме определена финансова рамка, в която трябва да се вписваме абсолютно всеки сезон. Това налага и трансферирането на доста състезатели от нашия тим. Много е важно, ако евентуално съумеем да намерим по-добри финанси, да задържим целостта на нашия състав и да започнем да надграждаме. На този етап това не се е случвало. Винаги правим изходящи трансфери и просто запълваме техните места с нови състезатели.

– Какъв е шансът звездата на отбора Тодор Неделев да остане в Ботев?

– Лично моето желание е той да остане и се надявам това да се случи. Има сериозен интерес към него от чужбина и от български отбори. Оттук нататък решението ще е изцяло на ръководството и най-вече на играча.

– Съставът на Ботев е микс между българи и чужденци, който се оказва успешен, но върви полемика дали да има повече българи или повече чужденци в съставите в отборите в България?

– Винаги е по-хубаво да има повече българи. Мисля, че ще дойде и този момент, тъй като от доста време съм запознат с работата във водещите школи. Десетина години имаше застой. В този период школите не работеха или бяха по-малко на брой, но мисля, че оттук нататък доста състезатели ще излизат оттам. Работи се все по-добре, промениха се условията, подобриха се базите, при които се подготвят децата, затова няма как да не дойде моментът, в който да излизат състезатели от школите с доста по-добри качества и да няма нужда от толкова много чужденци.

– Следите ли как се развива вашият любимец Омар Косоко във вече бившия отбор на Диего Марадона? Може ли да го видим обратно в Ботев?

– Следя изявите му. Имаха баражи за влизане в по-горна дивизия, но не знам как са завършили. Играе при доста сериозни финансови условия и мисля, че ако има шанс да остане, ще го направи на всяка цена.

– Съдийството е все по-голям проблем за футбола ни, но някои твърдят, че в отборите се търси оправдание с реферите. Вашето мнение?

– Мисля, че им се обръща твърде голямо внимание и оттам става проблем. В България от доста време най-важният ден не е, когато е мачът, а този, в който се избират съдиите. Започват различни коментари, а трябва да страним от съдийството, особено чисто футболните хора. И те са хора и допускат грешки. Винаги си личи кога една грешка е направена неволно. При съдиите върви смяна на поколението. Доста млади рефери влязоха в професионалния футбол. Нека да ги оставим да работят спокойно. Мисля, че ще се справят с техните проблеми.

– За Ботев по-важно е бъдещето, отколкото сегашните резултати. Кажете на феновете как ще се развива клубът?

– За нас най-важно е да рестартират строежа на стадиона, тъй като с построяването на това съоръжение клубът ще мине на съвсем друг етап на развитие. Там са концентрирани абсолютно всички усилия на ръководителите на клуба. Надявам се в най-близко бъдеще строежът да започне отново, защото каквото и да си говорим, без своите фенове и стадион, Ботев е коренно различен клуб.

– Кога според вас наистина Ботев ще се завърне в дома си? Коя е реалната дата?

– Сроковете вече излязоха. До две години – две години и няколко месеца трябва да бъде приключен строежът на този стадион. Общинският съвет гласува продължаване на концесията, тъй като вече премина срокът, в който строежът да бъде завършен. Срокът бе удължен с две години и половина. Надявам се това да е времето. Тъй като преди години бях свидетел на другото съоръжение – базата, тогава сроковете за нейното изграждане бяха сведени наполовина. Нека да започне строителството и съм убеден, че ще се направи по най-бързия начин и ще се върнем там, където ни е мястото.

– Ботев много изстрада със собственици. В един момент начело на клуба застана Цветан Василев, но се оказа, че „много хубаво не е на хубаво“ и КТБ фалира. Как клубът преживя този трус да загуби финансовия си благодетел?

– Лошото е, че през новото време на Ботев няколко пъти му се случват тези неща – да започва от нулата. Преживя ги трудно. Имаше доста голяма разлика в бюджетите в сравнение с тези на Цветан Василев, невероятно текучество на състезатели – доста си заминаваха, други се селектираха. Тогава помогна именно трансферът на Тодор Неделев. Имаше да се получава една доста голяма сума от Майнц. Това запази клуба в тази кризисна година. Разбира се, след това се намериха и допълнителни спонсори за следващите години.

– Разкажете ни вашата история. Вярно ли е, че сте бил на кръстопът между футбола и счетоводството?

– Да, това е истина. Средното ми образование беше с икономическа наклонност, а и в рода имаме хора, които сериозно са се занимавали със счетоводство. Доста ми се отдаваше и дори в последните години, преди завършване на гимназията, с моя баща работехме много над тази тема. Той ми предложи директно да направим една счетоводна кантора, защото виждаше, че могат да се случат нещата, но аз избрах футбола. Родителите ми нямаха абсолютно нищо против и винаги са ми помагали.

– Пловдив винаги се е славел с отлични вратари. Вие сте един от тях. Имате ли си любим период и любими мачове?

– Не се връщам толкова назад във времето, когато съм играл. Имам прилична кариера на вратар. Стигнах и до младежкия национален отбор. Но рано приключих с футбола и се обърнах към подобряване на моето образование. Завърших висшето си образование и абсолютно всички футболни школи. На 32 години вече имах и „Про“ лиценз.

– Доколкото знаем притежавате и един негласен рекорд – 15 месеца без заплата в Спартак (Пловдив). Така ли е?

– Не бяха 15, а около 12.

– Как се издържа така?

– Беше трудно, но тогава попаднах на много сериозни момчета, с които си казахме, че през тази година трябва да работим най-вече за самите нас, да направим добра визитка. В интерес на истината стигнахме до бараж за влизане в „А“ група, на който не играхме, тъй като клубът обяви фалит и изпадна. Тогава де факто Светкавица (Търговище) влезе на нашето място.

– Кум ви е нашият добър приятел Александър Александров-Кривия. Наясно ли сте защо той изчезна от футбола, освен че води сина си на тренировки?

– Може би трудно преживя периода, в който не е във футбола. Доколкото знам, сега набляга върху своето образование, кара треньорски курсове в НСА. Според мен трябва да се ориентира накъде да се насочи – дали към ръководна длъжност, дали към треньорска. Този етап от неговия живот ще мине и съм сигурен, че отново ще се върне във футбола.

– Доколко БФС пази правата на треньорите в България? В „Код Спорт“ Емил Велев каза, че треньорството не го приемат като професия, а като занимание…

– Доста сериозна тема. Преди няколко години треньорите съумяхме да направим синдикат, но и той почти спря своето развитие. Текучеството на треньори в българския шампионат е изключително голямо. Една от причините е именно, че нямаме защита. Много бързо се сменят треньорите и се взимат нови. Затова мисля, че чисто като нормативна уредба трябва да се работи доста. До преди година треньорът по футбол го нямаше и като официална професия, за да може законът да ни пази по някакъв начин. Има какво да се желае, но по-важното е президентите и собствениците да започнат да мислят не на парче, а години напред и да изчакват всеки един треньор, защото няма как на секундата да се постигнат успехи. В световен мащаб се доказва, че колкото по-дълго стои един треньор, толкова по-трайни са успехите.

– Най-големите ви треньорски успехи са Купата и Суперкупата на България миналото лято. Как успяхте да спечелите срещу скъпата селекция на Лудогорец?

– Доста трудни мачове. Във финала за Купата на България мисля, че стояхме доста по-добре в сравнение със Суперкупата. Там концентрацията беше на изключително високо ниво. Дисциплината на състезателите на терена, особено във фаза защита, беше изключителна. Знаехме, че играем срещу сериозен отбор и абсолютно всяка една грешка ще ни бъде наказана. Съумяхме да го направим в първия финал, във втория вече имахме малко шанс и късмет. Благодарение на добре изпълнените дузпи спечелихме и Суперкупата.

– Докога ще продължи хегемонията на разградския отбор?

– Тази година се видя, че започват да имат и сериозна конкуренция. За развитието на самите отбори е хубаво да има един тим, който ги дърпа напред, а другите да се равняваме спрямо него. Това мислене се опитаха да приложат през тази година ЦСКА и Левски. Започнаха да селектират сериозни състезатели, за да стигнат по някакъв начин Лудогорец, но този отбор е доста добре структурно организиран. Мисля, че и през следващия шампионат ще бъде една стъпка напред.

– В медийното пространство се появи информация, че сте вариант за Лудогорец, ако Димитър Димитров – Херо реши да напусне в края на сезона…

– В България постоянно се появяват такива неща, особено преди мачове с преките съперници. Може би се цели и малко по-голямо изнервяне. Имам още две години договор с Ботев и въобще не съм преговарял с никакви други клубове.

– Миналата година с Ботев изиграхте 6 мача в Лига Европа. Можеше ли да преодолеете португалския съперник Маритимо?

– Абсолютно възможен за преодоляване съперник. Едно доста лошо развитие на мача в Португалия. В първия двубой се контузи Тодор Неделев и не можа да вземе участие във втората среща, в която започнахме добре, но една нелепа дузпа обърна нещата в полза на Маритимо. Изтървахме и своите шансове в края на първото полувреме. Опонентът ни се беше събрал около един месец по-рано и не беше изиграл нито един мач, не беше в най-доброто си състояние и беше абсолютно възможен съперник.

– Бяхте временен вариант за Ботев, но и при вас се оказа, че временните неща са най-постоянни. Кога падна въпросителната дали ще останете за постоянно?

– Доста дълго време бях временен вариант, накъде около три месеца. Официален договор подписах в края на 2016 година. Явно тогава ръководството реши, че имам качествата да стана постоянен треньор.

– Най-именитите ни треньори бягат в Казахстан. Просто другаде засега не ни искат. Вие мислил ли сте по този въпрос – за работа в чужбина?

– Разбира, се всеки има желанието да го направи, тъй като в чужбина се работи за много по-сериозни финансови средства. Но за мен в момента най-важното е да работя върху себе си, върху визитката си, да имам възможността да се развивам и да се уча. Ако се представям добре, няма как да не се случат и такива неща.

– Какво е отношението ви към грандовете ЦСКА-София и Левски? Треньорският пост в тях притегателен ли е за вас, ако получите оферта?

– Уважавам абсолютно всички отбори в България по еднакъв начин. Нормално е, когато искаш да се развиваш, да търсиш и по-сериозен отбор. Но искрено се надявам в следващите години, особено след построяването на стадиона, Ботев да съумее да настигне тези два гранда.

– Ще бъдат ли подчинени на селекцията целите, които ще ви поставят?

– Тези неща не са уточнени към момента, тъй като по високите етажи текат организационни процеси. Чакаме собственика в най-близко време, за да се уточнят целите, защото те винаги са водещи както като селекция, така и като организация в един отбор. И аз не знам по какъв път ще се поеме, тъй като предстои строителство на сериозно съоръжение, за което трябват доста финансови средства. За моя жалост практиката в световен мащаб е, че когато се строи такова съоръжение, винаги първият отбор минава малко на заден план.

– Спрямо феновете на Ботев, това ще бъде страхотна инвестиция, която ще се отплати в бъдещето.

– Да, но явно ние сме орисани да работим в такава обстановка, но сме свикнали.

– Защо ви наричат Белия? Кой измисли този прякор?

– Може би заради цвета на косата ми, на младини беше доста по-руса. Наско Узунов ми измисли прякора. Навремето беше известен с това, че когато работеше в школата на Марица, измисли прякорите на 90 % от децата, които бяхме там, сред които аз и моя кум.

– Как се чувствате в личен план? Как разпускате?

– Тази година беше изключително трудна. Изиграхме 48 мача за доста по-кратък период, тъй като трябваше първенствата да завършат по-рано заради световното първенство. Трудностите бяха най-вече за моето семейство, тъй като почти нямах време да им обърна внимание. Сигурен съм, че съпругата ми и най-вече дъщеря ми винаги са влизали в положението ми. Надявам се в следващите 20 дни да имам възможността да им отделя внимание.

– Малко черен хумор – устояхте и 12 месеца без заплата…

– Да, но тогава за радост не бях семеен, защото надали щяха дълго да ме търпят. (смее се)

– Имате ли фаворит за световното първенство по футбол в Русия?

– Винаги стават изненади. Привърженик съм на френския национален отбор и се надявам ако не да спечели, то поне да стигне до по-сериозен етап.

– А като първенства – Англия или Испания?

– Определено Англия.