Николай Драгиев за Sporta.bg: Време за промени (II част)

Ако тенисът е един от любимите ви спортове, то няма как името на Николай Драгиев да ви е непознато. Ники е един от най-разпознаваемите гласове на "Евроспорт" и в българския телевизионен ефир изобщо, когато стане въпрос за обичаната от милиони игра с малката жълта топка.

 А след като вече познавате отлично гласа на Николай Драгиев от огромния брой мачове, които е коментирал и продължава да коментира за вас, Sporta.bg ви предоставя възможност да се запознаете по-отблизо и с перото му.

Николай Драгиев е едно от топ попълненията в нашата нова рубрика "Колонката на...", в която нашите външни автори ще ви предоставят експертна оценка за най-актуалните теми от деня в различните спортове.

Еволюцията – процес при който даден организъм или система чрез миниатюрни стъпки с течение на времето се развива и адаптира към околната среда. Обикновено това става толкова бавно, че трудно може да се забележи в рамките на един човешки живот. Зная, че има много хора, които не вярват в еволюционната теория, но и те не биха могли да отрекат огромното развитие на тениса в последните 25 години. Ако оставим настрана напредъка на технологиите (ракети, кордажи, дори обувките, които помагат на играчите да се движат по-бързо и ефективно), два други фактора изиграха много важна роля за осъществяването на този еволюционен скок. От една страна това е тясната професионализация на спорта, а от друга процесът на глобализация, разширяване на географията на тениса и възможността за свободно движение на хора и информация. Макар, че мнозина въздишат по 80-те години, днес имаме възможност да гледаме несравним по своята динамика, качество и конкурентност тенис.

На фона на тази тиха революция, едно нещо остава почти непроменено – правилата на играта. Може би причината за това, е че те са много точно формулирани и даже най- малките промени биха разстроили финият баланс на цялата система. Но все пак, някои други спортове (баскетбол, волейбол, хокей) се решиха на  нововъведения, които да отразяват последните тенденции и развитие на играта.

След като в първата част на статията стана въпрос за възможните решения за намаляване на времетраенето на мачовете и бавенето на играта, няма как да се подмине и казусът свързан със сервиса и редно ли е изобщо да се търсят промени в тази насока. Замислен, като средство за вкарване на топката в игра, днес сервисът е мутирал едва ли не до оръжие за масово поразяване и мнозина тенисисти базират цялата си концепция върху този удар. Не е ли това един вид примитивизиране на играта и отдалечаване от първоначалния замисъл на този спорт, но какво може да се направи? Съществуват различни предложения за манипулиране на полето за сервис, като едно от най- интересните е разделянето му на три равни части, като изпълняващият начален удар може да избира в кое от тях да подава. Макар и логично това решение обаче представлява сериозна логистична трудност. За организаторите на големите турнири не е никакъв проблем да разчертаят корта по различен начин, но какво ще стане със стотиците хиляди съществуващи игрища по света.

Още през 80-те години на миналия век известният френски тенис функционер Филип Шатрие, на когото е кръстен централния корт на Ролан Гарос, настоява да се премахне втория сервис. Тогава, та дори и днес тази идея звучи прекалено радикално и въпреки, че има редица играчи, които я подкрепят, тя едва ли ще бъде приета някога. Ето защо най-разумното средство при това положение е забавянето на настилките, което частично да компенсира непрекъснато нарастващият поразяващ ефект на началния удар.

Все пак има две други особености на играта свърани със сервиса, които би трябвало да се променят. Струва ми се, че отдавна и играчи и зрители са готови да се премахне т.нар. ,,let,, , или повтаряне на началния удар, след като е била докосната мрежата. Това даже би направило играта по-интересна и раздвижена и би провокирало тенисистите да търсят нестандартни решения.

Другото нещо, което според мен e необходимо спешно да се промени е изпълнението на първи сервис, когато се налага преиграване на точка започнала след втори сервис. За някои може да изглежда маловажно, но представете си следната ситуация: сервира някое от големите момчета – Карлович, Иснър, Раонич и пр., резултатът е 30-40 и се стига до разиграване след втори сервис. Тогава поради грешно отсъждане например, се налага   преиграване на точката. Редно ли е сервиращият да получи право на първи сервис и да отбележи ас,  както обикновено се случва?

Друг интересен въпрос е форматът на мачовете. През 2007 беше изоставена традицията да се играе 3 от 5сета във финалите на турнирите от Мастърс серията. Макар, че това решение отнема част от удоволствието за зрителите и елиминира възможността да се получат наистина велики мачове, можем да го приемем, като разумно, с оглед намаляването на натоварването върху играчите. При това положение единствено на турнирите от шлема и купа ,,Дейвис,, все още се използва кралския формат. Не мислите ли все пак, че поне финалът на заключителния супертурнир на АТР за осемте най- добри тенисисти през сезона, е редно да бъде в 3 от 5 сета?  Когато се разиграват такива колосални суми, а значението и престижът на тази надпревара е от екстра класа, зрителите заслужават да видят в края на сезона един по специален финал.

А не трябва ли и дамите да се понапрегнат малко повече?  След, като дълги години тръбяха за равни права, от WTA все пак постигнаха своето и сега жените получават същите парични премии, както и мъжете в турнирите от шлема. Въпреки това повечето зрители възприемат женската надпревара, като притурка, или ако щете, ордъовър към основното събитие, което е мъжкият турнир. Още повече, в последните години се натрупаха много безцветни и лишени от интрига финали на турнирите от шлема при  дамите. Подобни неравностойни мачове  е по-малко вероятно да се  получат, ако финалите се играят 3 от 5 сета. Това едва ли би представлявало толкова голямо натоварване при положение, че за фаворитките мачовете в първата седмица на съревнованието обикновено са пълен фарс.

И тъй като по-нагоре стана въпрос за купа ,,Дейвис,, , мисля че тази славна отборна надпревара със стогодишна история  също има нужда от модернизиране. Изборът на настилка от отбора домакин дава прекалено голямо предимство, а разпокъсаността на мачовете през годината често отблъскват топфаворитите и правят надпреварата по- тромава и по-малко атрактивна. Едно от най-смислените предложения, които съм срещал е осемте най-силни отбора в света  да се събират на едно място и  да определят шампиона на турнирен принцип в рамките на 7-8 дни в подходящо време през годината. Много важно е това състезание да има задължителен характер, така че да бъдат ангажирани и най-силните играчи.

И на края, каквито и промени в правилата да бъдат внесени, те трябва да бъдат много внимателно обмислени от отговрните лица, защото както знаем,  много е лесно в желанието да се изрисувт вежди, да се избоде око. Промените трябва да бъдат честни и да са в унисон с развитието на играта, не в угода на спонсори, рекламодатели и телевизии, а за доброто на състезателите и зрителите – двете най-важни части от системата.