Николай Драгиев за Sporta.bg: Време за промени

Ако тенисът е един от любимите ви спортове, то няма как името на Николай Драгиев да ви е непознато. Ники е един от най-разпознаваемите гласове на "Евроспорт" и в българския телевизионен ефир изобщо, когато стане въпрос за обичаната от милиони игра с малката жълта топка.

 А след като вече познавате отлично гласа на Николай Драгиев от огромния брой мачове, които е коментирал и продължава да коментира за вас, Sporta.bg ви предоставя възможност да се запознаете по-отблизо и с перото му.

Николай Драгиев е едно от топ попълненията в нашата нова рубрика "Колонката на...", в която нашите външни автори ще ви предоставят експертна оценка за най-актуалните теми от деня в различните спортове.

През 1873 г. британският армейски офицер Уолтър Уингфилд създава правилата на съвременния тенис, такъв, какъвто го познаваме днес. Въпреки, че доблестният джентълмен получава почести приживе, едва ли е осъзнавал в пълна степен значимостта на своето дело.

Днес тенисът е сред най-популярните и обичани спортове, а в последното десетилетие неговите хоризонти се разшириха неимоверно, не на последно място, заради отварянето на Китай към света и азиатския регион като цяло. Жадните за зрелища китайци, които винаги са попивали всичко европейско, се превърнаха в едни от най-запалените привърженици на считания дълго време за аристократичен спорт.

Тенисът е спорт, известен и със своята консервативност. От края на 19 век, до днес, играта е претърпяла удивително малко изменения в правилата. Една от тях е въвеждането на тайбрека, измислен от американския тенис деятел и основателна ,,Международната зала на тенис славата” Джеймс Ван Алън през седемдесетте.

През 2006 пък беше пусната в действие и системата ,,Ястребово око”, даваща възможност на играчите да оспорват отсъжданията на съдията. Ако питате мен, нейната поява дори закъсня и най-вероятно много мачове са били решени от неизбежните грешки, породени от високата скорост на движение на топката.

И това е горе-долу всичко. Има ли нужда днес, в 21 век, тенисът от промени и какви трябва да бъдат те? Ако въпросът е отправен към функционерите от ITF (Международната тенис федерация) и АТР, отговорът е ДА.

Техните опасения са свързани преди всичко с твърде голямата продължителност на мачовете. От една страна епичните сблъсъци, продължаващи по 5-6 часа, са тези, които се помнят от истинските запалянковци и стават част от тенис фолклора.

Такива са класиките Надал - Федерер от Рим 2006 и финалът в Мелбърн през 2012-а между Надал и Джокович. Но също така е вярно, че безумия, като срещата Иснър – Маю от Уимбълдън 2010, е по добре да не виждаме повече.

Телевизиите също се страхуват от мачове с неконтролируема продължителност, защото тяхното излъчване налага промени в програмата. (Основно телевизионно правило е, че започне ли предаването на някакво спортно събитие, е недопустимо да не се даде неговият завършек.)

Какво може да се направи по въпроса? Една от възможностите, които се обсъждат, е въвеждането на тайбрек в решителния пети сет при мъжете. В момента такъв има само на Откритото първенство на САЩ – американците са всеизвестни с това, че обичат да контролират нещата, освен това там ,,внезапната смърт” се счита за голяма атракция. Ако това бъде прието, то нека поне тайбрекът да бъде до десет точки, така че тенисистите да имат повече време да се надиграят, а не една грешка да бъде фатална за изхода на срещата.

Съществува и друга, доста елегантна възможност за съкращаване на мачовете, която изненадващо за мен, досега не е била предлагана.Става въпрос за лимитиране на броя изравнявания на точките в геймовете. Обикновено свръхпродължителността на даден мач се дължи на няколко маратонски геймове по 12-13 минути. Ето го и възможното решение – ако се стигне до трето изравняване на точките, следващото разиграване да бъде решаващо за изхода на гейма, като, разбира се, посрещащият има право на избор, от коя страна да го направи.

Друга възможност, базирана на тази идея, е да се премахне изобщо авантажът в решителния пети сет, което би направило играта много по-бърза и динамична. Това обаче би било сериозна промяна, изискваща внимателно премисляне и съобразяване с мнението на самите играчи.

Често в последните години се говори за просрочването на времето между разиграванията. Според мен това е едно остаряло правило, което не съответства на спецификата и натоварванията в съвременния тенис.

Не можем да очакваме играчите след тежка и продължителна размяна на удари да бъдат готови едва ли не светкавично за следващата точка. Проблемът е, че понякога тенисистите преднамерено и без нужда бавят вкарването на топката в игра, дразнейки по този начин съперника и зрителите.

Ако това правило все пак ще бъде следвано, има само един начин да става прозрачно и ясно за всички – наличието на часовник, отчитащ времето, с което разполагат играчите между две точки.

Във втората част на статията ще стане въпрос за това какво може да се направи, за да се намали значението на сервиса, както и дали е редно да се променя форматът на мачовете при мъжете и жените в някои турнири.