Ако тенисът е един от любимите ви спортове, то няма как името на Николай Драгиев да ви е непознато. Ники е един от най-разпознаваемите гласове на "Евроспорт" и в българския телевизионен ефир изобщо, когато стане въпрос за обичаната от милиони игра с малката жълта топка.
А след като вече познавате отлично гласа на Николай Драгиев от огромния брой мачове, които е коментирал и продължава да коментира за вас, Sporta.bg ви предоставя възможност да се запознаете по-отблизо и с перото му.
Николай Драгиев е едно от топ попълненията в нашата нова рубрика "Колонката на...", в която нашите външни автори ще ви предоставят експертна оценка за най-актуалните теми от деня в различните спортове.
Днес няма да ви говоря за Надал, Джокович или Федерер, нито за рекорди или фаворити на предстоящите турнири. Вместо това ще ви върна 22 години назад към най-трагичния инцидент разиграл се на тенис корта.
На 30 април 1993 една от най-прочутите и най-талантливите тенисистка на нашето съвремие – Моника Селеш получи удар в гърба, в буквален и преносен смисъл. Удар, който едва не сложи край на кариерата на една от състезателките осъществили истинска революция в женския тенис през 90-те години на миналия век. Но все пак, малко предистория.
Моника Селеш е родена на 2 декември 1973 в Нови Сад в семейство на етнически унгарци. Започва да играе тенис на шестгодишна възраст на близкия паркинг, като вместо над мрежа прехвърляла топката над въже опънато между две коли. Нейният баща Карол, карикатурист в местния вестник, става първият и тренъор. Благодарение на таланта си Селеш влиза рано-рано в дълбоките води на професионалния тенис и едва на 16 печели трофея на Ролан Гарос, рекорд, който остава до ден днешен. Нейният стил на игра идва, като гръм от ясно небе за съперничките и. Удряйки топката, като с парен чук и изпълнявайки форхенд и бекхенд с две ръце, тя кара останалите тенисистки да изглеждат, като от някаква отминала епоха. Селеш стана и първата, която започна да използва широко така популярното днес ,,драйв воле,,. Не всички обаче са благосклонно настроени към младата и напориста шампионка. Заради силните викове при изпълнение на всеки удар, тя си спечелва и много недоброжелатели и критици.
С появата си на голямата сцена Моника Селеш разчупва доминацията установена от Щефи Граф, а съперничеството между двете си остава едно от най-изострените в историята на женския тенис. Често мачовете между Граф и Селеш се превръщат в истинска война.
До 1993 Моника Селеш е спечелила осем титли от Големия шлем – по три пъти в Австралия и Париж и два пъти на Откритото първенство на САЩ. Тогава на 30 април, в един прохладен ден, на известния хамбургски тенис клуб ,,Ам Ротенбаум,, се случва трагедията. Съперничка на Селеш в този фатален четвъртфинален мач е нашата Магдалена Малеева. По време на паузата при резултат 6-3 и 4-3 в полза на Селеш, 19 годишната по това време тенисистка е наръгана с кухненски нож в гърба.
Автор на злодеянието е Гюнтер Пархе. Първоначално се смятало, че покушението има политически предтекст, но скоро става ясно, че Пархе е целял с чудовищното си действие да отстрани най-опасната съперничка на Щефи Граф. Самата рана не е животозастрашаваща – острието прониква на по-малко от 2 см в гърба на Селеш и физическото възстановяване и отнема само няколко седмици. Нанесената психическа травма и преживеният шок са нещо различно, минават повече от две години преди Селеш да се завърне на корта. А когато това става, тя вече не е същата тенисистка.
Предишната решителност, дързост и самочувствие в критичните моменти са заменени от несигурност и припряност в играта. Въпреки, че печели още една титла от Големия шлем – в Австралия през 1996 кариерата и е съсипана и тя никога няма да бъде отново онази всепобеждаваща машина. Гюнтер Пархе се раминава без ефективна присъда, получава двугодишен период на пробация и му е назначено лечение в психиатрична клиника.
За Маги Малеева, неволен участник в този инцидент, преживяването също е един истински кошмар, а победата и над Селеш си остава най-горчивата в цялата и кариера.
Но все пак, какви са изводите от тази тъжна история, в която става въпрос за разбити мечти, прекършени криле и пропилени възможности. Може би това, че луди хора има навсякъде по света. Има ги у нас, в Щатите, в Южна Америка и дори в една Германия, където хората са известни със своята дисциплина и сдържаност. Криворазбраната запалянковщина е, като тъмна страна, зъл брат близнак на красивите емоции и вдъхновението, което създава спорта, независимо дали става въпрос за тенис, футбол или волейбол. Днес мерките за сигурност на тенис турнирите са много по-строги, но истината е, че никой не може да гарантира неприкосновеността на играчите. Почти невъзможно е да бъде спрян злосторник, който е готов да рискува собствения си живот, за да навреди на някого.
Наскоро имахме възможността отновово да видим Моника Селеш на корта. Това стана по време на специалната гала вечер в ,,Медисън Скуер Гардън,, в Ню Йорк, където големите звезди бяха Федерер и нашия Григор Димитров. В този демонстративен мач Селеш се изправи срещу една от старите си познайнички – перлата на пампасите, Габриела Сабатини. Защо точно срещу нея! Може би защото единствено аржентинката гласува ,,за,, , когато преди години WTA организира допитване до тенисистките, дали Моника Селеш трябва да остане номер едно в ранглистата след инцидента в Хамбург.
Етикети:тенис | Левски | Моника Селеш | Николай Драгиев
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ