Не мъже, а големи, Български герои - 2013 и "лъвовете" (част II)

След силното представяне в Световната лига българският волейболен тим тръгна към ЕвроВолей 2013 в Полша и Дания със страхотно настроение, готов за нови паметни победи и най-накрая с мисълта за медал, но не “дървен“, както се изказа Камило Плачи преди отпътуването на отбора.

Най-добрата новина преди заминаването за Гдиния за мачовете от квалификационната група беше завръщането на Теодор Тодоров и Николай Николов, които успяха да се възстановят на време за най-важния турнир през годината. Разбира се, и двамата бяха с основна роля за доброто представяне.

България тръгна в стил и още в първия си двубой показа, че е сред фаворитите, след като прегази отбора на Чехия, но все пак му позволи да вземе гейм. Соколов и компания спечелиха с 3:1 (25:15, 25:18, 22:25, 25:21), като единствено отпускането в третата част лиши „лъвовете от чиста победа. Николай Николов пък почна титуляр, записвайки перфектен мач с 14 отбелязани точки. Най-радващото в успеха беше, че Соколов и компания не показаха пълната си мощ в нападение, а спечелиха най-вече заради високия блок и силната защита.

Последва мач срещу вечно неудобната Германия, която направи истински фурор в първия кръг и разби с 3:0 суперфаворита Русия. Очакванията бяха за страхотен спектакъл, като двете селекции оправдаха тази прогноза, но за съжаление “лъвовете“ преклониха глава в края и се наложи да се задоволят с минамална загуба от 2:3.

Първият гейм отиде за немците, но последва страхотен обрат и 2:1 за България, която обаче загуби своя най-добър играч в мача – Тодор Скримов. Това определено наруши ритъма на отбора, като Валентин Братоев не све включи оптимално. Така Германия измъкна победата под носа на българите, пращайки ги на осминафинал. Мачът с Русия трябваше да определени срещу кого ще играем.

Руснаците, бесни на случилото се в първия ден на турнира, излязоха пределно мобилизирани и успяха да спечелят убедително. Българите взеха само втория гейм с лед 25:23, но в другите така и не успяха да минат границата от 20 точки. Самият двубой обаче не беше от жизненоважно значение, като Плачи не рискува състоянието на Скримов, а и направи много ротации по време на мача. Така съдбата ни прати в Гданск, където „лъвовете“ имаха наглед невъзможната мисия да се справят с домакина Полша.

Оказа се, че мачовете в Световната лига са били просто за загрявка и двата отбора изиграха един от най-паметните волейболни мачове в историята на Европейските първенства. Началото по нищо не даваше такива индикации, тъй като домакините успяха да надиграят България по всеки показател и взеха първите две части на 22 точки. Българският лъв обаче не се остави на произвола на съдбата и заигра перфектно. Салпаров спасяваше и невъзможното в защита. Блокадата умекотяваше всяка топка, забита от противниковите играчи. Соколов отново стана непредвидим в нападение, а Йосифов скри топката на домакините от сервис. Резултатът? 2:2 и решаващ тайбрек.

И той беше изключително драматичен. При 9:6 след атака на Курек много хора си помислиха, че мачът е приключил, но Алексиев с ключова забивка намали до 9:8, а след това родните национали пропуснаха два мач бола. Това обаче не се потрети при 17:16, когато в отчаянието си Курек нахлу в нашата половина, съдията отсъди нарушението и присъди точката и великата победа на България - „лъвовете“ ликуваха пред смаяните погледни на 12 хиляди поляци... Невероятно...

Срещата със стария познайник Германия отново не почна по най-добрия начин, след като след драматичен откриващ гейм Бундестима поведе, но постепенно българските волейболисти влязоха в правилния ритъм, а силните сервиси на Йосифов донесоха обрата за 27:25 в следващата част. Оттам нататък, Соколов, Скримов и компания нямаха проблеми да затворят срещата с 25:22 и 25:20 – 4-и пореден полуфинал за България на голямо

До болка познатия ни съперник Италия отново се изпречи на пътя ни – както на Олимпиадата, така и сега. Целта беше отмъщение, а изпълнението започна повече от оптимистично след 25:19 в гейм, който можеше да свърши много по-рано. Опитът обаче си каза думата, след като италианците накъсаха играта с постоянни оплаквания, които изнервиха родните национали. Грешките зачестиха, а България изпусна на два пъти водачеството за 1:2 в полза на Италия. В решителните моменти на 4-ия гейм Ветори игра безпрецедентно силно, а при 22:23 Бирарели направи страховита блокада срещу Соколов – 22:25 и :1:3 за Италия.

В мач без особено значение за третото място България излезе с голямо разочарование на паркета и не показа и половината от добрата игра от предните дни на Европейското първенство. Логично, Сърбия стигна до 3:0 и бронзовите медали, а 4-ото място отново беше за България – 4-и пореден “дървен“ медал.

Разбира се, мачът със Сърбия не беше свършил и критиките почнаха – Плачи не ставал за треньор, нищо не било постигнато и какво ли още не. Пълни глупости! Защото България за последно в колективен спорт е била 4-а сила само във футбола, и то за едно лято. Защо във волейбола се приема като провал? Нима имаме по няколко отлични бази в ключови градове? Или голяма конкуренция в първенството? Нищо подобно, имаме много талант. Освен това ключовата фигура Казийски го няма, а и май няма да се върне. Без най-добрия волейболист в света България отново е 4-а сила на планетата. Без Стоичков, дали щяхме да сме 4-и в САЩ 1994? Не...

Критиките така или иначе няма да спрат, но дойде време за равносметки в края на годината и българският национален отбор по волейбол стана отбор на годината. Цветан Соколов е №4 в листата за спортист на годината, въпреки че е част от колективен отбор. Националите взеха всевъзможни награди през годината, а Тодор Алексиев стана и най-добрият диагонал на Европейското първенство. Повече доказателства трябват ли ви?

Сега почва 2014 година, която е също толкова важна и от 3 до 5-и януари играем ключови срещи с Кипър, Чехия и Холандия за класиране на Световното първенство. Пожелаваме им много успех не само в квалификацията, но и през цялата 2014 година, повече победи, може би и медал. Но не това е най-важното. Най-важното е, че противно на всякаква логика във волейбола имаме един невероятен отбор. Отбор, който показва най-доброто от нашата нация – дух, непримиримост, воля и целеустременост. Гордостта на България остави своята значима следа през 2013 година и съм убеден, че ще го направи и през настоящата 2014.

Не мъже, а големи, Български герои - 2013 и "лъвовете" (част I)