Най-странните птици на Евро 2016

Халф на Полша е аномалия 1 към 5,5 млн.  Има една история за Славомир Пешко (31 г.), която разказва майка му. В нея се казва, че на сина й му се налагало да ходи прекалено често до тоалетната - и денем, и нощем. Знае за какво говори, защото го знае от личен опит. "Аз самата имам 3 бъбрека, а той има 4.

Това води до по-често ходене до тоалетната, отколкото при нормалните хора", твърди мама Пешко. Всъщност училите за медици веднага могат да я опровергаят, защото четирите органа си поделят по-добре работата от два и историята на мама Пешко е измислица. Четирите бъбрека на сина й обаче са факт, който е доказан през 2011 г., когато той преминава в Кьолн. Тогава се оказва, че Славомир е медицински феномен. Или аномалия според зависи от гледната точка. При всички положения обаче не е нещо, което пречи на футболната му кариера, както показва трансферът на халфа в Германия.

В Полша обаче не са мислели така и още като 11-годишен лекарите му казали да забрави за футбол. Той обаче продължавал да мечтае и да тренира. Статистически погледнато, един човек на всеки 5,5 млн. има четири бъбрека, но това не означава, че от всички изключения стават футболисти. Пешко обаче е такъв. И очевидно разполага и с някакъв талант, след като е част от отбора на Полша на Евро 2016. В името на участието си в турнира той се прибра в Полша през 2015 г. и заигра редовно в Лехия Гданск, за да е във форма. Коренна разлика от периода му преди Евро 2012, когато бе изваден от състава на Дружина полска заради... пиянство. Дърво променя живота на селекционер Някога най-младият селекционер на Евро 2016, този на Русия - Леонид Слуцки (45 г.), имал една-единствена детска мечта - да стане футболист. Но преди 26 г. пада от едно дърво.

Тогава той е 19-годишен и тъкмо е подписал първия си професионален договор. Решава да помогне на съседската котка, но пада от високо, чупи си носа, получава сътресение на мозъка и си прецаква едното коляно. "Тогава ми казаха, че никога повече няма да мога да си сгъвам крака", спомня си Слуцки. Той опровергава лекарите, но така и не успява да пробие до голям футболист. "Тогава ще правя нещо друго", си казва Леонид и още като 22-годишен става треньор. Сега, вече на 45, той успя да стигне дотам, докъдето не е очаквал да стигне след онова падане - да се бори за успех с родината си на голям футболен турнир. Прави го съвсем безплатно, единственият е сред колегите си на турнира, който не взима и една стотинка за работата си.

Голяма разлика в сравнение с предшественика му Фабио Капело, който прибираше 8 млн. евро годишна заплата и се провали тотално. А след това си замина с още 15 млн. неустойка. В това време Слуцки тренираше само ЦСКА М, преди през 2015 г. да поеме и втората си работа. Без пари, всички отидоха за Капело, единствено срещу бонуси при определени успехи. А те вече не са толкова далеч, защото Русия направи 4 поредни победи в края на квалификациите, за да се класира за европейското, а на него стартира с 1:1 срещу Англия. Срещу селекционера с най-голямата заплата на турнира Рой Ходжсън (5 млн. евро). Халф на Англия бил орисан за гангстер Това е похвала, която наистина трябва да бъде взета под внимание, защото идва от устата на Франк Лампард, който записа някакви си 106 мача за Англия: "Деле Али ме очарова. Той е халф, който вкарва много голове и ме впечатли през изминалия сезон!"  Бамиделе-Деле Али (20 г.) обаче може да мине за всичко друго, но не и за голяма надежда на Англия. Той е живял в отвратителни условия - в жилище за социално слаби в Милтън Кийнс като едно от четирите деца от различни бащи на тежка алкохоличка.

И търси закрила в уличните банди. На 13 г. идва голямата промяна, Деле е даден за осиновяване и животът му се променя към добро. 7 г. по-късно и след само един сезон във Висшата лига с Тотнъм халфът бе номиниран в идеалния отбор на шампионата и получи повиквателна за Евро 2016, където започна титуляр. А според слуховете вече е привлякъл и вниманието на Реал М. Понякога обаче Деле се връща във времената, когато е бил на улицата. И вместо да се стреми към възможно най-доброто за отбора си, се опитва единствено да унижи съперник, който си е набелязал. "Деле е неповторим - каза за него Майк Дав, шеф на школата на МК Донс. - Не е загрижен за нищо, иска единствено да играе, това му носи радост." Сър Алекс Фъргюсън обаче е далеч по-краен в оценката си: "Али е най-доброто, което съм виждал в английския футбол след Пол Гаскойн!"

Защитник ходи с 3 паспорта в джоба

Сърцето е най-важното във футбола. За всички фенове и за повечето футболисти. Поне така би трябвало да бъде на големите турнири. Но в някои случаи изниква въпросът - за коя страна? Лорик Кана е чудесен пример за интернационалност. На Евро 2016 той играе за страна, в която никога не е живял. Вече игра срещу страната, в която е израснал. И ще играе и срещу страната, в която работи. Той има паспорти и от трите, а ако пожелае, може да получи и четвърти - на Косово. 32-годишният защитник обаче отдавна се реши да играе за Албания. Историята му: роден е в Прищина, Косово. Но още когато е бебе, родителите му се местят в Швейцария. Баща му Агим, също футболист, приема оферта на втородивизионен отбор. Така Лорик израства в Лозана, където и започва с футбола.

А по някое време семейството се сдобива с швейцарски паспорти. Като 17-годишен Кана подписва с Пари СЖ, а 3 г. по-късно вече е титуляр в първия отбор. В Албания му се радват много и го избират многократно за футболист на годината, а междувременно дебютира и за националния отбор. На мач в Женева срещу Швейцария, която сам нарича моята втора родина. След Пари СЖ Лорик играе за Олимпик М, а сега е в Нант, вече има и френски паспорт. "Целта ми винаги е била да играя за Албания на голямата сцена - казва той в навечерието на мача срещу Франция в събота. - Ако исках да напиша сценарий за филм, нямаше да го направя по-добре от това. Прекрасен жест от съдбата!"

Между другото мачът Франция - Албания ще се играе в Марсилия, където семейството на Кана продължава да си живее. Но самият Кана го гледа отстрани - наказан заради червения картон срещу Франция. Сиво долнище е кадем на вратар Има много малко играчи във футбола, които имат своя запазена марка. Някоя дреха или някой аксесоар, с който са свързани по подобие на вратаря Габор Кирали и неговото емблематично сиво долнище. Той вече е на 40 г. и Евро 2016 е първият му и последен голям футболен турнир, който идва в края на кариерата му. Изборът му на екип обаче не е целенасочен маркетингов трик на някой бизнес съветник, става дума за нещо съвсем друго. По времето, когато рита за първия си професионален клуб - Халадаш, в който е и в момента, се привързва към сивото си долнище. Тогава отборът му се бори да не изпадне, а домакинът забравя да му изпере черното долнище, с което пази.

И така на разположение остава сивото, което всъщност си е обикновен анцуг за тичане. Халадаш печели онзи мач, а след това не губи и в останалите си 9 мача до края на сезона и се спасява.  Това е началото на емблематичното сиво долнище на Кирали, с което той не се разделя навсякъде, където играе. Даже и когато съответният доставчик на екипировка изобщо не си и помисля за такива. Всъщност марката изобщо не е от значение - важното е сивото долнище да му става, най-добре да е един номер по-голямо, за да са напълно свободни краката му. Така е и в националния отбор. От 1998 г. насам той е записал 94 мача за Унгария. И почти винаги с изключение на периода 2006/09 г. е бил титуляр със сивото долнище!