Най-колоритните футболисти, свързани с историята на Барселона

Барселона е един от най-великите клубове на света и е имал в редиците си редица легендарни футболисти.

Играчи като Мигели, Карлес Пуйол, Шави и Ладислао Кубала са известни с обвързаността си към клуба през кариерите си. Повечето от тях се считат за полубожества от феновете на Барса и имената им се изговарят с трепет в гласа.

Въпреки това, Барселона е видяла също и доста "колоритни" характери, като някои от тях успяха да се увенчаят със слава не само на терена, но и извън него.

Предлагаме ви класация на Bleacher Report на 10-те най-противоречиви играчи, обличали някога фланелката в червено и синьо. Става въпрос за колоритни личности, които с действията си са били много противоречиви спрямо феновете. Едни от тях стават любимци много бързо, докато други ще ги мразят цял живот.

Струва си да отбележим, че Христо Стоичков попада на 5-то място в листата, но най-вече заради темперамента си и пререканията с рефери и противникови играчи.

10. РОНАЛДО

През сезон 1996/97 20-годишният тогава бразилец изиграва 49 мача за Барселона и отбеляза 47 гола. След това обаче е пратен в Интер.

Като се имат предвид прекрасните му изяви, става ясно че краткият, но много плодотворен престой на Роналдо в Барса, е бил придружен от сериозни проблеми извън терена, които са довели до напускането му.

Пристигането на бразилеца в Каталуния е по настояването на тогавашния треньор сър Боби Робсън. Легендарният мениджър принуждава президента на клуба Хосеп Луис Нунес да плати исканите от ПСВ Айндховен 20 милиона долара.

В продължение на половин сезон градът възхвалява блестящите игри на Роналдо, но той решава да се изфука с многото италиански и английски клубове, които го преследват: "Тези оферти са истински и става въпрос за невероятни пари. Трябва да разрешим ситуацията колкото се може по-скоро, за да се успокоя и да се концентрирам върху играта си."

Няколко месеца по-късно, в средата на сезона, Роналдо е сниман на карнавал в Бразилия, първо танцувайки в блестящ златен анцуг, а по-късно заспал на задната седалка на лимузина с приятелката си. Каталунските медии считат фриволностите му за обида към клуба заради слабите резултати на тима по това време.

Роналдо е засипан с критики след инцидента и е обвинен за равнодушието и безучастността си при победата на финала за Купата на носителите на купи над ПСЖ.

Въпреки че това сякаш ускорява напускането му, през 2006 г. самият нападател твърди в интервю, че директорите на клуба са го излъгали по време на преговорите за нов договор: "Напуснах Барселона, защото директорите ме излъгаха в преговорите за подновяване на контракта ми. Мисля, че ако не бяха там, може би още щях да играя за Барселона."

9.  МИХАЕЛ ЛАУДРУП

Въпреки че напуска в посока Реал Мадрид като Луиш Фиго, трябва да отбележим, че Михаел Лаудруп не е толкова мразен от феновете на Барселона. Това е заради обстоятелствата при напускането му, което е форсирано от тогавашния треньор Йохан Кройф.

Все пак, когато става факт, трансферът му е доста противоречив. Според Лаудруп, решението за преминаване в Реал е чисто футболно, но то е шамар в лицето на 20-те хиляди фена, които правят петиция за оставането му.

Когато се завръща на "Камп Ноу" през следващия сезон, размерът на омразата, която е отправена към него, разколебава иначе спокойния датчанин:

"Оказа се ужасно преживяване за мен. Почти 100 000 души ме освиркваха всеки път, когато бях с топката и това беше единствения път в кариерата ми, когато фактори извън футбола са ми повлиявали. В резултат на това, играх много лошо.

Винаги ще помня думите на Хорхе Валдано в самолета на връщане за Мадрид. Той каза: "Михаел, днес осъзнах колко много са те обичали." Бях малко тъжен, разбира се, но предполагам, че е бил прав."

Като цяло обаче феновете на Барселона прощават на Лаудруп. Повечето вече го считат за клубна легенда заради годините, изпълнени с красив футбол, които прекарва в "дрийм тийма" на Йохан Кройф.

8. ОЛЕГЕР ПРЕСАС

Олегер Пресас е може би най-колоритният и забавен характер, обличал някога фланелката на Барселона. Прословут с липсата си на футболни умения, той все пак е смятан за любимец на феновете заради прямите и противоречиви изказвания в подкрепа на каталунския национализъм.

Бившият студент по икономика става всеизвестен с писанията си и със слабата си игра на терена. Той е автор на книга, озаглавена "Пътят към Итака", в която сравнява спечелването на титлата в Примера Дивисион през 2005 година с каталунските борци за свобода и антифашистите, които защитават Барселона от войските на Франко през 1939 г.

Докато играе за Барса, той избягва скъпите спортни коли, които съотборниците му карат, като идва до стадиона с градски транспорт. По-късно си купува каравана, което си остава далеч от машините, които обикновено пълнят паркинга на "Камп Ноу".

Олегер пише много противоречива статия, която поставя под въпрос автономията на испанската съдебна система и лицемерието на правораздаването. При публикуването си, статията предизвиква национален фурор, което води до освирквания за Олегер на почти всеки стадион, на който играе.

Въпреки прокаталунските си наклонности и работата си за каталунския национализъм, Олегер заявява: "Не ми харесва да съм обичан. Разбира се, хубаво е, когато 50-годишен мъж ме поздравява на улицата, но винаги имам чувството, че той е постигнал много повече от мен."

7. РОМАРИО

Един от най-бележитите нападатели на "блаугранас" е и един от най-безгрижните. Ромарио обаче има необходимия талант да прави вкарването на голове да изглежда като детска игра.

Извън терена поведението му е повече от абсурдно. Проблемите на Ромарио могат да се обобщят накратко в следния цитат на сър Боби Робсън: "Бразилецът беше вълнуващ играч, който бе способен да обърне мача за миг в наказателното поле, но можеше и да ядосва, да изчезва за определени периоди от играта, рядко поемаше каквато и да е отговорност и понякога се социализираше и танцуваше до късно преди важни мачове."

Самият Ромарио вини родното си място за поведението си, като казва: "Аз съм олицетворение на Рио. Аз съм от типа, който обича самба и карнавали. Обичам живота и обичам да му се наслаждавам. Обичам и слънцето и плажа." Всички помнят и думите му към Йохан Кройф - "Защо ме караш да тренирам, нали бележа във всеки мач."

В сезона преди Световното първенство в САЩ '94, Ромарио е непостоянен и безучастен в изявите си, като се предполага, че се пази за изискванията на задаващия се Мондиал. Именно на Мондиала Ромарио помага на Бразилия за спечелването на световната титла, докато Христо Стоичков е в основата на 4-тото място на България.

Ромарио винаги е бил фантастичен футболист, но никога не се отдава изцяло на Барселона. Разделът "Легенди" на официалния сайт на Барселона го описва като повече от противоречив заради твърде многото му взети ваканции.

6. РИКАРДО ЗАМОРА

Рикардо Замора е може би единственият играч в историята, играл за двата кръвни врага на Барселона - Еспаньол и Реал Мадрид.

Той е един от най-добрите вратари в историята на Испания и ежегодната награда за най-добър вратар в страната носи неговото име. Въпреки това, престоят му в Барса разделя повечето фенове на "лос кулес". Някои го наричат "божествения", докато други поставят под въпрос лоялността му към клуба.

Замора идва в Барселона от Еспаньол през 1919 г., но три години по-късно непростимо се връща в Еспаньол. По-важният фактор е, че той никога не се отъждествява с каталунските идеологии, които клубът толкова упорито се опитва да наложи по това време и се описва преди всичко като испанец.

След като напуска Барселона в посока Еспаньол и по-късно Мадрид, той е третиран като олицетворение на фашисткото правителство - човек, обърнал гръб на каталунския национализъм с преминаването си в Еспаньол. Когато се смята за изчезнал, след като фашистките войски превземат Севиля, той е провъзгласен за мъченик на режима на Франко. По-късно е награден от режима с Ордена на републиката и с Великия кръст на Ордена на Киснерос.

Въпреки бляскавите си изяви, на Замора винаги ще се гледа със съмнение и дори неприязън от повечето "кулес". Отричането на каталунските идеологии и решението да играе и за двата врага на Барселона го правят енигматична фигура за феновете на клуба.

5. ХРИСТО СТОИЧКОВ

Преди да започнем, една забележка - Стоичков е и винаги ще си остане легенда на Барселона. Единствената причина да е в този списък е заради всеизвестния си темперамент, който го направи най-големият кошмар на реферите. Все пак, ненапразно е наричан Лудия българин и Камата.

Като добавим и това изказване за Реал, добиваме ясна представа за доста буйния футболист: "Винаги ще мразя Реал Мадрид. Има нещо в тях, което дразни носа ми. Предпочитам земята да се отвори и да ме погълне, отколкото да работя за тях. Всъщност, дори не обичам да говоря за тях, защото почва да ми се повдига."

Стоичков започва първия си сезон на "Камп Ноу" като настъпва крака на съдия по време на дерби с Реал. След като е повален брутално от играча на Реал Чендо, треньорът Йохан Кройф протестира бурно от пейката. Реферът Уризар Азпиарте гони Кройф, а българинът си отмъщава като стъпва върху крака му. Впоследствие получава наказание за два месеца.

Стоичков е известен и с яростните си спорове по време на мачове със съдии и противникови футболисти. Дори и след като напуска Барселона, не подобрява особено характера си. През 2003 година е съден от студент в американски университет, чийто крак е счупил с грубо влизане, докато играе за Ди Си Юнайтед. Процесът е решен в съда четири години по-късно.

4. ЗЛАТАН ИБРАХИМОВИЧ

Златан Ибрахимович попада в класацията, въпреки че прекарва само една година в клуба. Като погледнем назад, би трябвало да е очевидно, че човек с толкова буен характер, който никога не е цепил басма през кариерата си, винаги ще има проблеми в Барселона.

Престоят на Ибра на "Камп Ноу" започва повече от добре. Отбелязва пет гола в първите си пет мача, както и победният в първото "Ел Класико" за сезона. Около януари обаче, той започва да изпада в немилост под ръководството на Пеп Гуардиола и получава по-малко игрово време. Това съвпада и със сериозен спад във формата му, включително в мач срещу Арсенал, където пропуска огромен брой възможности през първото полувреме.

Спадът продължава и през лятото шведът е продаден на Милан, като Давид Вия идва като негов заместник. Въпреки че това изглежда като обичайната история на играч, който губи формата си, причината Ибрахимович да е толкова противоречив, са разпалените речи, които той и агентът му Мино Райола правят по време на престоя му в клуба и продължават да правят дълго след това. Ибрахимович пише пламенни провокации към Гуардиола и Лионел Меси и в автобиографията си.
Ето и извадка от някои от по-обидните цитати на агента и играча:

Мино Райола: "Защо Кройф не каза на Барса преди да го купят, че Златан няма да се впише в състава? Мисля, че Кройф и Гуардиола трябва да отидат в психиатрична клиника и да си седят спокойно, докато играят карти. Ще направят голяма услуга на Барса. Има една детска игра, която се казва Памет. Това е игра на карти, където трябва да намериш четири карти от една боя. Гуардиола и Кройф могат да си седят и да я играят."

Мино Райола: "В Барселона Златан щеше да се превърне в зомби. Пеп Гуардиола не разчиташе на него за нищо и затова гърбът му бе опрян до стената."

Златан Ибрахимович: "Пеп ме зяпаше и аз побеснях. Помислих си: Ето го врагът ми, почесва си плешивата глава. Викнах му: Ти нямаш топки! Може би и други по-лоши неща. Наси*аш се от Моуриньо (тогавашният треньор на Интер, който елиминира Барселона от Шампионската лига). Можеш да вървиш по дяволите!"

3. АЛФРЕДО ДИ СТЕФАНО

Трябва да признаем, че Алфредо ди Стефано влиза в тази класация заради формалност. Въпреки че никога не изиграва официален мач за Барселона, той подписва договор с клуба. Трансферната каша с Ди Стефано е срамна за целия щаб на Барселона по това време. Те не успяват да привлекат един от най-добрите играчи на своето поколение заради поредица от гафове.

Ди Стефано играе за Ривър Плейт, а по-късно за колумбийския Милонариос. Въпреки че преките преговори на Барса с Ривър Плейт са успешни, аржентинският клуб заявява, че каталунците ще трябва да се споразумеят и с Милонариос, за да вземат играча. След огромна грешка, Ди Стефано е измъкнат тайно от Колумбия, когато споразумението с Милонариос пропада.

Объркването дава възможност на Реал Мадрид да се намеси. Испанската федерация обявява договора на Ди Стефано с Барселона за недействителен и иска каталунците и Реал да си поделят играча, като Барселона го вземе за сезони 1954/55 и 1957/58, а Реал за 1953/54 и 1955/56.
Бордът на Барселона се отказва от сделката и споразумението за подялба е отменено, което прави Реал пълноправен собственик на играча, който по-късно се превръща в трън в очите на Барселона в пет поредни години.

Алфредо Ди Стефано, Ладислао Кубала и Ференц Пушкаш с екипите на Барселона. Тази снимка не е колаж, а просто е снимана на благотворителен двубой под инициативата на каталунците

Феновете на Барса още си задават въпроса "какво щеше да стане, ако..." относно тази глава в историята на двата клуба.

2. ДИЕГО МАРАДОНА

Престоят на Марадона в Барселона има много върхове и падения. На терена той е магьосник. По думите на съотборника му Лобо Караско: "Помня първите ни тренировки с него. Останалата част от отбора бе толкова изумена, че само стоеше и го наблюдаваше."

За съжаление, пакостите му извън терена опетняват времето му в клуба и го поставят в директен спор с клубния президент Хосеп Луис Нунес. Първо Марадона пропуска 15 мача в първия си сезон на "Камп Ноу" заради хепатит. Слуховете сочат неконтролираният му личен живот като причина за болестта.

После аржентинецът убеждава отбора да купонясва цяла нощ в нощни клубове в Париж след победа над ПСЖ с 4:1 в контрола. Нунес го смъмря публично и получава остър отговор от аржентинеца, като по-късно Марадона звъни на президента и го обижда.

Въпреки че е на нож с най-добрия си играч, Нунес не иска да анулира договора му заради огромните суми, които са замесени. Марадона остава в клуба и се забърква в невероятна война на думи с тогавашния наставник на Атлетик Билбао Хавиер Клементе относно футболния стил на баския клуб.

По време на мач срещу Атлетик, Марадона е съборен от Андони Гойкоечея и е извън терените за три месеца със счупен крак. Той не печели симпатиите на Барса, когато отхвърля клубните доктори заради свои собствени.

Нещата достигат критичната си точка в друг сблъсък с баските в края на сезона. След срещата, Марадона е провокиран от Мигел Анхел Сола. Той атакува играча на Атлетик, което предизвиква масов бой между футболистите на двата тима, като именно аржентинецът е най-активен в сблъсъка. Това е сигналът, от който Нунес има нужда, и клубът праща Марадона в Наполи.

1. ЛУИШ ФИГО

Луиш Фиго, известен още като "Юда", е играчът, който "лос кулес" обожават да мразят. Дори сега, повече от десетилетие след крайно противоречивия му трансфер в Реал Мадрид, само споменаването на името му води до изливане на омраза от всеки фен на Барселона, защото Фиго си позволи да направи немислимото.

След като е считан за любимец на феновете и е обичан и уважаван от цяла Каталуния, той безцеремонно обръща гръб на цяла една институция като подписва с Реал Мадрид на Флорентино Перес. Фактът, че трансферът му е вграден в президентските избори на Реал през 2000 година изглежда няма отношение. Перес прави неразумни обещания на феновете на Реал, които трябва да спази. Той заявява, че ако не привлече Фиго, ще изплати всички продадени 70 000 сезонни карти.

Привържениците отказват да видят резон в постъпката на португалеца. В първата си визита на "Камп Ноу" с фланелка на Реал, на Фиго са спестени изпълненията на корнери, за да бъде предпазен от градушката от предмети, на която бива подложен в момента, в който стъпва в обсега на трибуните.

През 2002 г., на Фиго е казано да изпълни ъглов удар срещу Барселона, което води до адска суматоха. В мига, в който доближава тъчлинията, той е бомбардиран от летящи предмети от трибуните. Един от тях е знаменитата свинска глава, която след това се олицетворява със сагата около Фиго.

Мачът трябва да бъде спрян за 12 минути и феновете отказват да послушат дори Карлес Пуйол, когато капитанът им казва да се успокоят. Емоциите на феновете на "блаугранас" към Фиго може би могат да се сведат до надписа на разпънато знаме, който гласи: "Мразим те толкова много, защото те обичахме толкова много."