На Острова: Бродещият Бербатов изглежда все по-безнадежден

Медиите в Англия отново се сетиха за българския нападател на Фулъм Димитър Бербатов. Коментаторът на вестник “Мирър” Анди Дън отдели голямо внимание на бившия таран на Тотнъм и Манчестър Юнайтед след разгромната загуба на “котиджърс” от Ливърпул.

Възпитаниците на Мартин Йол бяха отнесени с 4:0 на “Анфийлд”, като два от головете бяха дело на уругвайската перла на мърсисайдци Луис Суарес.

“Бродещият Димитър Бербатов изглежда дори по-жалък сравнен с неуморния Луис Суарес”, е заглавието на материала на Анди Дън. В него авторът буквално разсипва от критики мениджъра на Фулъм Мартин Йол и доведения от него на “Крейвън Котидж” българин. Нещо повече - тезата на Дън е, че за доброто на Фулъм - Йол и Бербатов трябва да се замислят дали не е време да напуснат клуба.

“При атаката на Ливърпул за третия гол Стивън Джерард беше пазен от Димитър Бербатов. Или поне поне Бербатов си мислеше, че пази Джерард. Хората биха нарекли подхода на българина учтив и възпитан. Капитанът на Ливърпул се завъртя в 10-метровия оперативен радиус на Бербатов, след което нападателят на Гулъм с неохота го заобиколи, като дори обмисли възможността да му влезе.

Джерард се освободи и подаде, Бербатов сви рамене, а Суарес вкара. Накратко с това се изчерпваше печалното представяне на Фулъм в този мач. То бе толкова слабо, че чак шокираше.

Сякаш на терена не играеха дори мъже срещу момчета, а мъже срещу старци.

Скот Паркър изглеждаше така, все едно е остарял с десетилетие за година, Фернандо Аморебиета беше по-бавен от преди седмица. Настрани от футбола - Фулъм отстъпваше доста на съперника си и физически.  

Контрастът между енергията и ентусиазма на Ливърпул и мързела и равнодушието във Фулъм беше брутален.

Всичко в играта на Фулъм, оставяйки настрана няколкото сръчни прояви на вратаря Маартен Стекеленбург, бъкаше от посредственост.

Нищо чудно, че вероятността Мартин Йол да остане на поста си е все по-малка. Отговорността за представянето на Фулъм обаче е до голяма степен е негова с избора, който прави. Именно негов бе избора Бербатов да излезе като капитан в отсъствието на Брийд Хангеланд.

Много по-лесно е да направиш от Бербатов изкупителна жертва. Нивото на неговия мързел трябва да е различно от това на много от съотборниците му. Просто с тези дълги, отпуснати, завършващи с ръкавици ръце това нещо още повече изпъква.

Какво за Бога може да накара някой мениджър да си помисли, че Бербатов може да бъде капитан. Ако един отбор може да получи вдъхновение от трикове и финтове - то той е вашият човек.

Бербатов обаче говори със съотборниците си само с езика на тялото. А езикът на тялото на Бербатов е едно дълго мънкане.

Като оставим капитанската лента настрана, в подобно затруднено положение той дори не се приближава до представата за играча, от който се нуждае един угрижен мениджър.

Това е същото като да имаш маникюрист във въглищна мина. Неумелите опити на Бербатов и Фулъм разводняваха достойнствата на Суарес и Джерард.

Капитанът на Ливърпул, може би наслаждавайки се на доминацията си над Скот Паркър в средата на терена, беше пълен господар. За Суарес пък това бе добре дошло и той трябва да се сърди на себе си, че отбеляза само два гола.

Ако искате да вникнете по-дълбоко в характера ба уругваеца, а вероятно не бихте искали, обърнете внимание на как Суарес се нахвърли върху страничния съдия, несъгласен с негово решение. Това се случи в 90-ата минута. Той никога не се отказва.

Дотогава Бербатов вече беше заменен и се топлеше на скамейката. Той може да бъде ужасен от цялото това преследване и търчане от страна на Суарес. Когато капитанът на Фулъм бе сменен, Бербатов и Йол дори не се погледнаха. Просто нямаше нужда.

Каквито и да са техните грешки, и двамата са умни хора… и знаят, че времето им във Фулъм е към своя край".

Анди Дън, “Mirror”