Много тъжна и откровена равносметка на бултрасите след днешната акция

Преди няколко дни КПБП и BULTRAS призоваха цялата „жълто-черна“ общност да погледне към Колежа. Да погледне и да се замисли дали домът й заслужава тази съдба – 3 години да съществува в състояние на клинична смърт.

Вярвам, че всички са убедени, че Ботев трябва да си „върне“ стадиона. Това днес обаче не си пролича. Нека да си го кажем в очите – 100 човека на фона на 350 хиляден Пловдив и близо 20 хиляди, пълнили стадион „Христо Ботев“ на всеки мач до скоро са нищо, абсолютно нищо. ДА, фенове тази сутрин на поредната акция имаше, но те бяха само капка в морето, което може да залее Пловдив, ако реши…

Нека да е ясно, че този стадион не е нито на моментното ръководство на клуба, нито на кмета, нито на министъра или на президента, или на който и да е олигарх. Той е на Пловдив, на феновете, на хората, които обичат спорта и футбола. Той е на всички – на онези, които подкрепят Ботев, даже и на онези, които го мразят. И ние – днес и сега трябва да се погрижим за него. Даже сме закъснели. Точно, както бе по времето христолово. Мнозина обаче тогава вярваха, че свободата няма да дойде лесно и въпреки това, близо 10 години се бореха Ботев да възкръсне. Рано или късно, с много борба, времето се преобърна.

Какво е по-различното сега? Нищо! Ситуацията е доста по-сложна. Ако тогава имахме за цел да изгоним един самозванец, то сега трябва да изградим нещо, което политическата мафия успя да разруши с един замах. Трудно е и няма как да стане със 100 човека. Нито с махане на храсти и бодли. Но всички, които бяха днес на Колежа знаят, че оттук се тръгва. И ако днес дойдоха стотина привърженици готови да дадат мило и драго за Каузата, то утре на следващото събитие на КПБП феновете ще са 200, другия път 1000 и така, докато целия булевард „Източен“ не стане тесен и някой не се вслуша в призивите.

А ситуацията просто върви тихо и кротко натам и трудно някой би я овладял.

И като за финал нещо тъжно.

Децата на Ботев растат, без да познават стадион „Христо Ботев“. На днешната акция доста родители бяха довели децата си, повечето от които бяха на възраст между 3 и 5 години. Точно период, в който няма как да са посещавали стадион „Христо Ботев“ или ако са го правели то спомени няма как да имат. Въпросите им бяха: „Тате, каква е тази градина“ и „Какъв е този парк“… изводите оставяме на вас.