Мисия "Швеция", или 50 години валат

Почти 50 години изминаха от 12 ноември 1967 година, датата на последния успех на България над Швеция на футболния терен. На пръв поглед нищо и никакъв антирекорд, но само да вметна  - оттогава досега са се родили почти 4 милиарда души (за съмняващите се цифрата е 3 942 991 651), които не са виждали три неща: въпросната победа, Ботев шампион и Локо Пд да бие Спортист Генерал Тошево.

България излиза срещу един от най-неудобните съперници довечера от 21.45 часа на стадион „Васил Левски“. Статистиката срещу тре кронур е повече от печална -11 загуби, 2 равни и две победи. Или, казано с езика на цифрите, едва 20 процента успеваемост в сблъсъка с коравия противник. Показател, с който малко отбори могат да се похвалят срещу нашите лъвове.

Традиции

Пораженията от Швеция по традиция се приемат особено болезнено от българските фенове, тъй като противникът определено не е от ранга например на Бразилия или Германия. Това донякъде е незаслужено, тъй като тре кронур имат богата история и са водещ отбор в света още от ранните години на съвременния футбол. На 21 май 1924 г. националният ни тим губи тежко с 0:6 от Австрия в първия си мач в историята. Около две седмици по-късно Швеция печели бронзовите медали на Олимпиадата в Париж. На световното първенство пред 1934 г. скандинавците са на четвъртфинал, четири години по-късно завършват пети, а на мондиала в Бразилия през 1950 г. са трети.
Още по-забележително е тяхното представяне на турнира от 1958 г., когато са домакини. Тогава воденият от английския треньор Джордж Рейнър шведски тим стига финал с Бразилия, който губи с 2:4. Достатъчно е обаче да се спомене, че в „селесао“ са митичните Жилмар, Диди, Вава, Гаринча, Загало и, разбира се, Пеле.

Началото

Въпреки доказаната класа на северняците първите битки с тях носят добри спомени за българския отбор. Жребият за европейското първенство през 1968 г. праща двата тима в една квалификационна група. В тези години шведският футбол бележи известен застой, докато България разполага с невероятен състав. На 11 юни 1967 г. на ст. „Росунда“ домакините трябва да преглътнат голямо унижение, отстъпвайки с 0:2 на непознатия до момента за тях отбор от Балканите. Петър Жеков открива в 23 минута, а Георги Дерменджиев - Чико довършва съперника с нов гол в 83-ата минута.

През ноември същата година на ст. “Васил Левски“ шамарът за Швеция е още по-голям - 3:0 след попадения на Никола Котков (43), Васил Митков (44) и Георги Аспарухов (45). Ето и последния състав, победил Швеция: Симеон Симеонов -Мони (Славия), Александър Шаламанов - Шами (Славия), Димитър Пенев - Пената (ЦСКА), Борис Гаганелов (ЦСКА), Добромир Жечев - Бобата (Спартак Сф), Тодор Колев - Токата (Локомотив Сф), Динко Дерменджиев - Чико (Ботев Пд), Христо Бонев - Зума (по това време носи екипа на ЦСКА), Георги Аспарухов - Гунди (Левски), Никола Котков - Котака (Локомотив Сф) и Васил Митков - Шопа (Спартак Сф). Треньор на тима д-р Стефан Божков - Стевето. България завършва първа в групата, а после отпада на четвъртфинал на европейското от бъдещия носител на трофея Италия.

Поредица

За съжаление това е и Еверест на българското представяне срещу Швеция. След паметния двубой на ст. „Васил Левски“ се проточват тъжни, а някои и направо унизителни срещи с противника, в които лъвовете намират сили за едва две равенства. След три контроли през 1980, 1981 и 1990 г. и трите завършили с победа за Швеция (2:3, 0:1 и 0:2), съдбата отново ни изправя срещу тях в квалификации за световното първенство в САЩ през 1994 г. На 7 октомври 1992 г. лъвовете излизат на ст.“Росунда“ със самочувствието, че в първите два мача от групата са наказали Финландия и Франция съответно с 3:0 и 2:0. Без наказаните Христо Стоичков, който същата година вдига КЕШ с Барселона, и Ники Илиев, обаче нашите са пречупени с 2:0, а попаденията са на тъмнокожия нападател Мартин Далин (56) и Стефан Петерсон (76).

Именно този двубой поставя началото на нескончаемия досега кошмар от шведски поражения. Преди реванша през септември в българския тим цари ентусиазъм за възмездие. Стоичков сипе люти закани срещу шведите и в 21-ата минута като ли че всичко тръгва по вода. България получава правото на дузпа и Камата безпощадно праща топката във вратата на Томас Равели. За съжаление четири минути по-късно пак Мартин Далин вгорчава вкуса на феновете на националния стадион в София.

Едва ли някой е очаквал, че следващата среща със скандинавците ще дойде толкова скоро и ще приключи толкова ужасяващо за т. нар. златно поколение на футбола ни. На световните финали в САЩ през 1994 г. Пеневата чета прави невероятен фурор и най-неочаквано стига до мач за третото място. Там чака тре кронур и кошмарите се завръщат. На „Роуз Боул“ в Лос Анджелис България буквално е пометена за малко повече от половин час с 4:0 с попадения на Томас Бролин (8), Хакан Милд (30), Хенрик Ларсон (37) и Патрик Андерсон (39). През втората част канонадата към нашата врата стихва, а влезлият като резерва вратар на полувремето Пламен Николов - Пинко може да се похвали, че единствен на мондиала не е вадил топката от мрежата си.

Бой до спукване

За лош късмет шведският терор над лъвовете продължава и в европейските квалификации за Евро 2000. Два пъти по 1:0 в Бургас и на стадиона в предградието на Стокхолм Солна. Най-срамният резултат обаче тепърва предстои. Изтичат пет безметежни години без среща с тре кронур, за да дойде дата 14 юни 2004 г. България се е класирала на голям турнир (засега последен) - европейското в Португалия.

След жребия става ясно, че редом с Дания и Италия нашите отново ще мерят сили с ужасните воини от Севера. При това в първия си мач. Сянката на този печелен двубой на ст. „Жозе Алваладе“ дълго ще тегне над българския футбол. Не без помощта на английския рефер Майк Райли шведите ни бият като тъпан - 5:0. Фреди Люнгберг (32), Хенрик Ларсон (57, 58), Златан Ибрахимович (78-дузпа) и Маркус Албак (90+1) екзекутират лъвовете.

Следващите мачове със съперника са през 2005 г. и са квалификации за световни финали. И двете завършват с погроми с по 0:3, а треньор на нашите е Христо Стоичков, който така и не успява да вземе реванш от тях за пораженията като играч. През септември след гостуването в Швеция Камата в серия свои изказвания обвинява публично шефа на УЕФА Ленарт Йохансон, че е помогнал на сънародниците си и е повлиял на резултата от мача. Местният в. “Експресен“ публикува на следващия ден снимка на българина със залепена уста с надпис под нея „Млъкни!“.
Октомври миналата година бе последната среща между двата отбора. Резултатът от нея, бе както в предишните два мача - добре познатото 3:0 за Швеция. Какво предстои оттук насетне, тепърва ще видим, но едно е сигурно - феновете чакат битката с този противник със свито сърце. В ръцете на националите пък е да сложат най-после край на тази черна поредица от негативни резултати срещу съперника.