Министър Георгиева начерта нов модел за спортна лицензация

Облекчава се режимът за актуализиране на спортната лицензия, обяви министърът на младежта и спорта Мариана Георгиева на пресконференция.

Тя обясни, че мярката се съдържа в приетия днес от Министерския съвет проект на ЗИД на Закона за физическото възпитание и спорта. Г-жа Георгиева отбеляза, че законопроектът оптимизира и прецизира съществуващите разпоредби по отношение на режима за издаване на лицензия на спортни организации, федерации, клубове и другите субекти по закона.

Увеличава се срокът при актуализирането на лицензия с паралелно действащо допускане за разсрочено плащане на натрупани финансови задължения.

"Това е част от общата политика на правителството за намаляване на административните тежести", подчерта министърът. Г-жа Георгиева добави, че се консолидират разпоредби, които да облекчат финансовите взаимоотношения между държавата, общините и спортните организации. Целта е да има възможност да се поддържа добра, модерна материално-техническа база за спорт и за социален туризъм.

Министърът обяви, че е готов и проектът на Наредба за финансово подпомагане на федерации и клубове. Новото е, че ще могат да се финансират пряко спортни клубове. Предвижда се по специален ред министърът на младежта и спорта да може да финансира състезатели. Като пример в това отношение г-жа Георгиева даде успеха на българския тенисист Григор Димитров. Също така ще има и нова разпоредба за финансиране на треньори и състезатели.

"Работим по проект за категоризация на спортовете и нарочно финансиране на определен брой федерации с цел по-целесъобразно финансово вложение в посока на спорта за високи постижения", добави г-жа Георгиева.

Министърът изтъкна, че ще се създаде подзаконов акт по отношение на изграждането и поддържането на материално-техническата база. Министерството на младежта и спорта ще може да финансира спортни съоръжения, които са общинска собственост - възможност, която не е съществувала до този момент.

Освен това общините също ще могат да финансират пряко спортни организации и клубове. Министърът на образованието и науката Анелия Клисарова представи пред медиите основните акценти от приетата Стратегия за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система.

"Целта е да намалим броя на отпадналите ученици от училище", отбеляза проф. Клисарова. Тя изтъкна и препоръката на ЕК за намаляване процента на отпадалите ученици под 11% до 2020г., което също е цел на Стратегията. Министърът на образованието и науката Анелия Клисарова разясни трите основни стълба на Стратегията - превенция, интервенция и компенсиране. Превенцията се отнася до ранния обхват на децата и мотивиране те да бъдат записани в училищата. Интервенцията е свързана с мерки така, че децата да не се откажат да учат, а компенсирането се отнася до връщането на отказалите се в училище.

Проф. Клисарова каза, че повишаването на обхвата на децата на 5 и 6-годишна възраст за предучилищно възпитание и 7-годишните за училище ще е сериозна крачка срещу отпадането им от учебния процес. Тя добави, че това е особено важно за регионите, където майчиният език на много деца е различен от българския.

"Професионалното и кариерно ориентиране трябва да започне навреме, а не да чакаме последната година. То е предпоставка за развитието на професионалното образование и на дуалната система", заяви министърът. Проф. Клисарова добави, че в тази посока ще бъдат и предвижданите промени в Закона за професионалното обучение и образование. Те ще дадат възможност на младите хора в реална работна среда да придобиват своите умения и знания. Друг важен момент в Стратегията е работата с родителите и с медиаторите.

"Важно е да направим учебния процес и учебната среда привлекателни и оптимални за младите хора", каза още министърът на образованието и науката. Проф. Клисарова отбеляза, че за Стратегията има отделени средства.

Около 14 - 15 млн. лв. се предвиждат за качествено предучилищно възпитание и училищно образование. Ще се усъвършенства и системата на делегираните бюджети. Още около 16 млн. лв. са предназначени за модернизация на образователната инфраструктура. Предвиждат се и средства за транспорт на социално слабите ученици.

Между 8 и 10 млн. лв. ще се отделят за професионалното образование, като министърът изтъкна, че по този въпрос се работи съвместно с швейцарското, австрийското и немското правителство. Средства са предвидени специално и за висшето образование.

"Образованието е ключов фактор за развитието на икономиката. Ако нашите млади хора са необразовани, няма как да се реализират на пазара на труда", каза проф. Клисарова.