Михо Дуков пред Sporta.bg за славната си кариера в борбата

Михо Дуков е сред най-титулованите и велики български борци, които са оставили траен отпечатък в историята на този спорт у нас не само с големия брой медали, спечелени на тепиха, но и с отдадеността си като треньор в по-късен етап.

Sporta.bg ви запозна с част от спортните върхове, покорени от бореца, в обновения профил на Михо Дуков в секцията ни „Големите шампиони на България“. Sporta.bg подчертава, че Дуков е състезател, който може да се похвали с победи над цели осем светила в спорта.

Той е побеждавал убедително Владимир Юмин – четирикратен светвен шампион и олимпийски първенец от Монреал 1976; Сайпула Абсаидов – двукратен световен и олимпийски шампион от Москва 1980; Михаил Харачура – двукратен световен шампион; Сергей Белоглазов – шесткратен световен и двукратен олимпийски шампион; Николай Петренко – европейски шампион; Мохсен Фарахфаши – световен шампион; Раул Каскарет – двукратен световен шампион; Юн-Мо Янг – олимпийски шампион от Монреал 1976.

„Аз съм най-младият заслужил майстор на спорта в България по борба – европейски и световен шампион за мъже и за младежи. Аз съм единственият български борец с медали от световни и европейски първенства в три различни категории до 57, до 62 и до 68 кг. Това се случва между 76-та и 81-ва година – при последното си участие 81-ва година ставам европейски шампион в категория до 68 килограма.

На Олимпийските игри в Москва предната година съм сребърен медалист и двукратен европейски шампион в категория до 62 килограма. Европейски шампион за младежи и шампион на Универсиадата съм на 57 килограма – още по-долна категория“, разказва Дуков за Sporta.bg

„Искам да кажа няколко думи за моята спортна кариера, въпреки че не съм от хората, които обичат да се самоизтъкват“, продължава Дуков за Sporta.bg. „Хората, които са ме наблюдавали през тия години, много добре знаят класата ми на борец – хора от целия свят. Не искам с подробности да говоря за постиженията си, просто аз имам 13 медала от големи първенства (световни, европейски и олимпийски игри), някои не взимат под внимание Балканиадата, но аз съм и балкански шампион. Това от 19-годишна до 25-годишна възраст.

Имал съм много интересни срещи в спортната си кариера. Побеждавал съм осем големи шампиони. Например, Сейдула Абсаидов, който е двукратен световен и олимпийски шампион, съм го побеждавал с 16:1 през 1978-ма година на Европейското в София. Така съм ги газел аз. Него десет секунди преди края на мача го гонят за пасивност с трето предупреждение.

През тези години като състезател не съм взел максимума като борец, защото бях жестоко ощетен на Олимпийските игри в Москва. Отнет ми беше от съдиите златния медал, което няма да го забравя. В Монреал през 1976-та също имах теоретичен шанс, когато се борех с Владимир Имин, просто в края в една ситуация и двамата си влязохме остро един на друг – ударихме си главите, той падна по гръб, но не ми присъдиха три точки, а само една точка ми трябваше, за да отида аз на финал. Имин тогава стана световен шампион със загуба от монголския борец (Мегдин Хойлогдор бел.авт.), когото аз победих“, посочва Дуков.

В профила на Михо Дуков НА ТОЗИ ЛИНК в секцията Големите шампиони на България можете да прочетете повече за скандалния начин, по който съдиите го порязват на Олимпийските игри в Москва и му отнемат златото, както и за ожесточените спорове около това кой трява да получи сребърния медал на Световното първенство в Сан Диего, когато отново реферите ощетяват българина.

„Такава е спортната съдба, това ми е отредил Господ, това съм взел. Аз приключих твърде преждевременно кариерата си – само на 25 години в разцвета на силите си през 1981-ва година. (за сравнение, Валентин Йорданов става олимпийски шампион на 36-годишна възраст бел.авт.)

Никога не съм участвал на голямо първенство неподготвен – винаги съм бил на 120% подготвен за голямо първенство. Става въпрос за подготовка, спазване на спортен режим и с мисъл за медал, моето мото в борбата е „нито крачка назад“.

Приключих на 25 години, което няма да забравя цял живот, много тежко го изживях, нямам вина, но по стечение на обстоятелствата устремът ми за една спортна кариера беше спрян от несправедливо скалъпено дело, чрез което бе спряно моето бъдеще към големите върхове на борбата. Ако един борец или спортист, ако е без контузии, може да продължи до 34 години, като можеше да имам още титли“, казва Дуков.

Той изказа благодарност и посочи треньорите, които най-много са му помогнали да постигне спортните си успехи – Енчо Минчев, който е и негов дядо, Янчо Патриков, Руси Русев, Тодор Гълъбов, Радослав Радославов и Богомил Точев.

„Изминаха и тези години, но аз реших, че трябва да се върна в борбата през 1986-та година, защото това е моят живот. Аз съм вече на 60 години, но постоянно съм в залата и работя с хора от всички възрасти. Доказал съм, че мога да работя като треньор, аз не мисля, че големите борци не могат да са големи треньори.

От 1996-та до 2004-та година бях треньор в Литекс и през всички тези години, благодарение на г-н Гриша Ганчев, който изцяло поддържаше този спорт, успяхме да създадем през годините боеспособен отбор, който да взима медали от всички големи първенства.

Гриша Ганчев мен извика да направим отбора Литекс. Аз се върнах от Швейцария, бях шест години там, той е питал няколко хора за това кой може да му свърши работа. Ние две години преди това сме на осмо-девето място в Европа – резил за българската борба. Аз събирам най-доброто и до всеки двама опитни мъже слагам по един млад, младите да ги натискат, така и стана. Няма какво да си говорим – Гриша Ганчев възроди борбата. Ние бяхме загинали, сега пак сме зле, защото той се изтегли“, споделя Дуков за Sporta.bg

В декларация до БТА на 25-ти февруари 2004-та година Ганчев обявява, че фирма „Литекс Комерс“ АД е „инвестирала в този спорт повече от десет милиона лева в последните 12 години за лагери за подготовка на спортисти, издръжка на борци, медикаменти, премии на шампиони и треньори. Не мога и няма да приема безпринципни решения, мотивирани от групови интереси...

... Поради това заявявам, че напускам управителния съвет на на БФ по борба и преустановявам финансирането на националните гарнитури, за което оттук нататък ще отговарят хората, взели това решение.“

Повече за начина, по който Дуков е отстранен от поста национален селекционер през 2004-та година, вижте в профила на големия борец НА ТОЗИ ЛИНК в секцията „Големите шампиони на България“.

„Мога само да благодаря на Ганчев, че винаги само ни е помагал и поддържал във всяко едно отношение и никога не се е месил в треньорската работа. Нещата вървяха, във всяка категория имахме по двама сериозни спортисти и по един млад борец, който да израства и след време дори да ги надмине.

Аз така разсъждавам, въпреки че някой може да ми се изсмее – аз разсъждавам, че ако не съм в залата всеки ден и не изпотя две фланелки, не мога да взема хляба си. Това е моя спортен път, още веднъж благодаря на г-н Ганчев, който, когато и да сме отишли при него, никога не ни е върнал. Нито пък да ни прави забележки или да ни критикува, напротив, неговите думи винаги са били насърчаващи и е казвал „вие знаете какво да правите“. Пожелавам му да е жив и здрав, той никога няма да забрави за борбата, той не е забравил, че е тръгнал оттам, макар сега да е бизнесмен.

За в бъдеще си пожелавам да се радвам малката му внучка на 3 годинки Михаела, която носи моето име, радвам се на дъщерите си... Искам още да дам на борбата, искам да направя един стабилен шампион и тогава да приключа с борбата“, завършва Дуков.