Михаил Таков: Напоследък никой не работеше с младите боксьори

Михаил Таков е роден на 9 август 1960 г. в София. Негов баща е известният български боксьор Атанас Таков - носител на купа "Странджата" през 1957 г. и член на "великия отбор" на "Спартак" (София) със старши треньор Аспарух Ангелов - Парето. Михаил Таков е дългогодишен боксьор и капитан на българския национален отбор. Той е носител на бронзов медал в категория до 71 кг от световното първенство през 1982 г. в Мюнхен и носител на три бронзови медала от европейски първенства. Михаил Таков е световен шампион за военнослужещи през 1983 г. и носител на сребърно отличие от турнира "Дружба-84" в Хавана. Осем пъти е шампион на България.

В периода 1987-1990 г. е първи помощник на националния отбор за младежи. От 1990 до 1993 г. е старши наставник на държавния ни мъжки тим. След 20 г. Таков отново застава начело на националите. Специалистът говори специално за читателите на "Стандарт".

- Господин Таков, какви са най-близките ви планове за националния отбор по бокс?
- Поемам националния отбор в тежък момент както за целия ни спорт, така и за бокса. Но аз обичам такива предизвикателства. Да привличам спортисти и да направя от нищо нещо. На финалната права, преди олимпийската квалификация и самите Игри в Лондон, ще се опитам заедно с целия щаб и подкрепата на федерацията, както и на всички съмишленици и приятели, да се възродим. Въпреки скептицизма на много хора. Ще работя с Палми Ранчев. Радослав Суслеков и Алексей Рибчев ще са наставници на старшата възраст. Борислав Бояджиев и Александър Владимиров на младшата. Младен Сталев и Аспарух Георгиев на най-малките деца. С жените ще е Павел Сяров и Венцислав Иванов. Всеки един от тях, с изключение на Палми, работи в клубове и ако бъдат плътно в подготовката и на всички лагери ще изпуснем работата по клубовете. Затова сме разработили вариант, в който в дадени моменти, един от тях ще минава през мъжкия отбор, когато бъде повикан. Мъжете и жените ще работят заедно до олимпийските квалификации. Дамите трябва да вземат квоти на световното първенство в Китай. Подготовката ни започна вече. Имаше доста трудности, докато избистрим настаняването и залите. Но сега всички са подсигурени. Ще сме в хотела на спортното училище на ЦСКА. Ще тренираме в залата на "червените". Имаме на разположение още две в София. Това е първи лагер, в който ще влязат повече боксьори, от които ще се избистри кои ще продължат на подготовка от 3 януари на Белмекен. В същото време една част от отбора ще пътува на турнир в Пакистан, а жените ще участват на състезание в Румъния. На републиканското в Плевен приятно ме изненада Димитър Георгиев от "Тракиец" (Пазарджик), който даде заявка за националния тим.

- Викате близо 30 боксьори. Не трябва ли в отбора да попадат само състезатели, готови за медали. Иначе е като училище за начинаещи. Изобщо на какъв национален отбор бихте искали да сте треньор?
- През последните години не се работеше с младежки отбор. Преди имаше деца, които дърпахме нагоре. В момента е нужно да се обърне внимание на младите, да се работи с най-добрите в дадените гарнитури, за да има преливане при мъжете. Питате ме като в сънищата за какво мечтая. Бих искал да е онзи тим от деветдесетте. Но нещата вече не са същите. Не мога да плача за времето назад, нито да го върна. В момента боксът е на средно ниво. Събираме най-добрите, за да може да стават още по-добри, като правят заедно учебни тренировки и спаринги. Така развиват качествата си. А националният ни е като училище, защото такова ни е наследството. Ако преди съм наследявал нещо хубаво, значи машината е работила перфектно. Имали сме боксьори отдолу, подадени са нагоре. Сега, като няма основа, искаш-не искаш, ще трябва сам да се хванеш и да я построиш. Нито мога да сменя някого, нито да си вкарам състезатели от чужбина в последните месеци. А и по-добре е да си направим наши шампиони.

- Промяната за тези 20 години сякаш е само в отрицателна посока?
- Не искам да коментирам. Имал съм много хубави моменти и радости. Работил съм и с Александър Владимиров, с и Александър Александров, Детелин Далаклиев, Тервел Пулев. Ако искаме промяна, трябва да я направим всички заедно.

- Като треньор на националния тим носите от олимпиадата в Барселона два медала, но все пак ви отстраниха от поста. Защо?
- Имахме седем спечелени квоти. От тях шестима човека играха на 1/4-финал. Взехме два медала. Можеше да бъде и по-добре. Ако бяхме спечелили още един медал, можеше да се утвърдим. Направо да се бетонираме. Ние бяхме подготвили отлично близо 20-30 човека. Работеща машина. От 1996 г. останаха едва трима-четирима състезатели. Говорим си за 1992 г., но аз мога да върна лентата и от 1952 г. Всичко е пред очите ми. Баща ми е бил боксьор и съм бил непрекъснато около негови колеги. Историята непрекъснато ни посочва грешките, но ние отново ги повтаряме. Просто такъв е животът.

- В залата ви води вашият баща. Какъв съвет ви даде той за живота и бокса?
- Доволен съм, че баща ми ме заведе в залата, защото бях едно палаво и инат дете. Заедно с негов колега ме записаха в "Септември", за да мога малко от малко да си изливам силите и енергията на ринга и да се науча на някакъв ред. Израснах като състезател, но и успехът ми в училище стана съвсем друг. Следяха образованието и оценките ми. Доста шамари съм изял от треньорите ми - Тодор Чакъров, Константин Николов - Замората. Много съм взел от Васил Костов, Кирил Мацулов, Николай Джелатов.

- Палми Ранчев беше ваш помощник и преди. Случайно или не пак сте в екип?
- Не сме преставали да разговаряме през тези години. От боксовите хора само с него съм обсъждал методите на работа. С никой друг не мога да говоря за детайлите и тънкостите в бокса. И аз, и той се интересуваме от най-новата литература, от която да вземем, купим и да внедрим нещо, за да сме в тон със съвремието. Ако кажа "а", той ще каже "б". И не да си го преговаряме по сто пъти. Разбираме се с поглед и затова сме заедно.

- Четете ли литературата, която пише?
- Разбира се. Наскоро видях 5-6 негови книги. И още повече се гордея, че сме заедно. Има творби, преведени на английски, унгарски, френски. Не знаех, че една от тях е спечелила престижна награда. Не го смятам за помощник. Ние сме тандем, какъвто бяхме и преди.

- Чрез него духовното ще се пренесе и в отбора?
- Винаги съм казвал, че младите хора са много умни. Едно дете на 13-14 г. е непрекъснато на компютъра - чете, вижда всичко. Гледа ме в очите като прочетена книга. Може да ме купи и продаде в дадени моменти. Както идва от училището в залата, вече е направил интригата между мен и класната. Въпреки че съм преживял много разочарования, съм помагал и на тези, които са били срещу моите идеи и срещу мен. А баща ми казваше: "Мише, гледай напред, не се забавяй по пътя в дребните неща. В един момент хората ще разберат коя е правдата и коя кривдата".

- Децата ви запалиха ли се по спорта?
- Имам съпруга, с която съм от 20 и.... доста години (усмихва се). Децата ни са страхотни. Синът ми е Атанас, на името на баща ми, а дъщеря ми е подарък. Казва се Михаела. Родена е около моята дата. Аз на 9-и, тя на 7-ми август. Можех да направя сина ми боксьор, но жена ми го тласна в друга посока. Беше баскетболист, но се разви добре в училище. Сега, на 26 години, не се отпуска да не тренира. Щерката е на 24, но също спортуваше. Атанас завърши Софийския университет социология, а Михаела - българска филология, в момента стажува в радио и вестник, а в същото време е четвърти курс славянска филология. Учи езици.

- Подкрепи ли ви семейството отново да поемете национала?
- Бяха много резервирани, но когато приех, стана ясно, че това е положението и започваме отначало.

- Как ще тренира Детелин Далаклиев, който вече е взел квота за Лондон?
- Имаме варианти на какви турнири ще участва. Ще бъде на всички лагери с нас, ще се бие на "Странджата" и после ще прецизираме програмата му. В първите лагери той и всички трябва да повярват, че сме тръгнали да правим нещо голямо и градивно. Да го почувстват и на ринга в дадени състезания и да изпитат тръпката от успеха. Трябва ми време, а в същото време няма време.

- Кой е талантът на родния бокс в момента?
- Талантите ще бъдат открити на състезанията. Аз знам, че всеки труд се възнаграждава рано или късно. Тези, които взимаме на лагер, ако си повярват,
ще видят после и радостите, и парите,и колите. В момента орем нивата, трябва да я засяваме. Чакаме и плодове.

- Имате ли опозиция? Ще можете ли да работите спокойно?
- Обаждаха ми се различни хора да ме поздравяват. Непознати в Плевен ме срещаха и ми казваха "Радваме се, че си ти. Хубаво момче си". Тези, които работят, ще бъдат наградени. Вихрушката ще отнесе мързеливците. Променяме и правилника, за да поощрим качеството, а не масовостта. Ако за една точка клубовете получаваха 2 лева, сега се надявам да вземат 5. В лицето на новия президент Красимир Инински виждам човек, който иска да направи положителни промени. Работещите да получават повече пари. Да върнем изгубеното самочувствие на боксьорите, които досега идваха разколебани в отбора. И да променим духа на тима.

Мария Димитрова, Стандарт