Михаил Таков: Наградата е признание за много години труд

Наставникът на националите по бокс Михаил Таков бе избран за Треньор №1 на България за 2012 година, което и бе признание за доброто представяне на неговите възпитаници на Олимпийските игри в Лондон.

Мишо Таков даде интервю пред в-к "Труд", в което разказа повече за работата си в родния бокс.

- Коронясаха ви за треньор номер едно у нас. Това ли е за вас най- щастливият момент през годината, г-н Таков?

- Може би да. Защото това е признание за един многогодишен труд, при положение че ту ме гониха от спорта, ту ме изключваха... С помощника ми Палми Ранчев сме добър тандем, отдавна се знаем. И сме и лекари, и психолози на отбора. Караме всичко по ръба. А треньорът е и майка, и баща на състезателя. Ако има треньори, ще има състезатели. Няма ли ги, няма и тях да ги има.

- Треньор сте на двамата братя Пулеви. Кое повече натежа при номинацията ви - успехът на единия при професионалистите или на другия при аматьорите?

- Пожелавам на всеки един треньор да усети сладостта от труда, който е вложил, както аз го изживях. Не правя деление на бокса, както и на това дали си черен или бял. Аз се раздавам за хората и каквото знам, го предавам. Остава те да имат желание и да вървят напред. И когато тези неща се получат, това е голямото удовлетворение за един треньор.

- Казахте, че шефът на федерацията Красимир Инински ви е "извадил от фризера" с Палми Ранчев. Какво ви е крепяло, за да не се откажете?

- Аз продължавах да си работя със състезателите в моя клуб ЦСКА. И знаех, че рано или късно те ще постигнат успехи.

- С кой от братята се работи по-трудно?

- Навремето олимпийският шампион по борба Георги Райков казваше: Спортът е много хубава работа, ама много тежка. И двамата са различни характери, но не съм имал трудности.

- А кой е по-чепат?

- Всеки трябва да е чепат посвоему, за да стане истински боксьор. И характерът си проличава в играта - дали ще тръгне, дали ще се бие. И това е моята работа, да го усетя. А после да работя така, че да дойде времето неговата звездичка също да изгрее.

- Най-тежкият ви момент?

- Олимпиадата - трудно състезание, в което всичко е на ръба. Може да има успех, но може и да няма.

- Догодина да очакваме ли световен шампион?

- Ще използвам статистиката. При юношите имаме двама медалисти от европейско - Симеон Чамов и Стефан Иванов, които да преминат с потенциал при мъжете. Останалото трябва да се гради.

- Боксът ни бе под средното ниво, но само за година успяхте да го върнете "там, където му е мястото", както казвате. Каква е формулата на успеха?

- Жестока работа, постоянство и труд.