Михаел Шумахер: Върнах се, за да стана шампион, а не да си карам в кръг

Михаел Шумахер обяви преди седмици, че ще се откаже за втори път от кариерата си във Формула 1, след като договорът му с Мерцедес изтича, а той самият няма желание да продължи в Кралските гонки.

Специално за вестник Welt am Sontag Шумахер даде обширно интервю, в което говори за всичките аспекти на състезанието и разкри някои фактори, оставащи невидими за публиката. Пилето призна, че е искал да спечели отново шампионската титла, когато е решил да се върне през 2009-та година.

Михаел не се е върнал „просто за спорта", а за да постигне голямата си цел, която обаче се е оказала недостижима и авантюрата му с Мерцедес по думите му е била чист неуспех.

Хер Шумахер, нали знаете кой е Феликс Баумгартнер?

Да, можете да ме допълните, но нямаше как да не разбера покрай целия този шум около него.

Австриецът, който скочи миналия уикенд с парашут от 39 000 метра

Точно така, гледах внимателно цялото му изпълнение. Мога единствено да поздравя този доблестен и смел човек за това, което направи.

Какво си помислихте, когато разбрахте за опита му - че е лунатик или че е изключително смел?

Не мисля, че е лунатик, напротив. Всичко беше много контролирано. Ако не се лъжа, преди около 30 години един американец опита същото, може би беше от 33 километра височина. Тогава технологиите не бяха толкова развити и неговият скок беше по-авантюристичен, но сега с Баумгартнер определено рискът беше премерен.

Въпросният Баумгартнер тъкмо прекрати кариерата си на 43-годишна възраст, защото е постигнал всичко в тази област. През целия си живот той е търсил следващия източник на адреналин, а самият скок от стратосферата е рекорд в неговото поприще. Забелязвате ли паралели между вас двамата?

Е, аз не бих скочил от ръба на Космоса. Също така искам да разчистя всякакви неразбирателства - ние, пилотите, не търсим единствено източник на адреналин. Автомобилните състезания ни докарват на физическия лимит, но това е присъщо и за футболистите и атлетите.

Ние запазваме обаче пълен контрол над тялото си. Има, разбира се, изключения, когато адреналинът играе голяма роля. Когато претърпях онзи инцидент на „Силвърстоун" (Шумахер си счупи крака през 1999-та година), беше именно защото се отдадох прекалено на високия адреналин и загубих контрол над ситуацията.

Значи адреналинът е враг на пилотите?

Не го търсим, защото обикновено води до неприятности. Опитваме се да постигаме пълен синхрон с болида, да го почувстваме. Това ни прави щастливи.

Колко често бяхте щастлив през последните 3 години?

Не знам. Мога да кажа само, че през 2009-та не съм се завърнал, за да си карам в кръгчета. Основата тогава беше много добра. Отбор, който току що беше станал шампион (Браун ГП), към него добавяме великото име на Мерцедес и добавяме мен - всичко изглеждаше отлично.

Така си помислихме, че когато съберем 2 и 2, ще вървим напред. В крайна сметка се оказа, че не е възможно, сега знаем това. Въпреки всичко, много съм се забавлявал с работата си.

До каква степен критиките на медиите, които се изсипаха срещу вас след завръщането ви, са ви обидили лично?

Научаваш се да се справяш с такива неща. Има някои хора, които постоянно се чудят какво заглавие за мен да напишат. По време на пресконференцията на „Сузука", когато обявих отказването си, ми се искаше да се появя с бастун. Защото все обясняваха, че имам нужда от очила и такива глупости. Много се смея на тези неща, защото очите ми са в перфектно състояние.

Казахте на пресконференцията, че човек има нужда да се научи да губи. Защо?

Преди съм постигал много успехи и съм се справял с това много добре. Но последните три години не бяха успешни. Това променя човека, помага му да погледне живота през по-различна призма. Като цяло това е по-голям урок, аз самият развих характера си повече през последните 3 години.

Считате ли края на кариерата си за стъпка към свободата?

Определено. Така беше в първите години след отказването ми през 2006-та, когато изживях много нови емоции и имах най-различни хобита. По-специално нямам търпение да прекравам повече време със семейството си. Знаете ли колко често съпругата ми е била сама, защото аз е трябвало да съм на състезание? Това много ме притесняваше напоследък.

Имахте ли повече време за себе си тогава, в сравнение със сега?

Да. Тогава направих важен избор, защото Ферари ми предложи доживотен договор. Аз отказах, защото съзнанието ми беше бистро, както е сега. Жалко, че в Мерцедес не пожънах успех.

Ядосахте ли се на последните си 2 резултата - в Япония бяхте 11-ти, а в Корея - 13-ти?

Нямаше да е сериозно да се счита, че ще бъда по-бърз само защото съм обявил отказването си от Формула 1. Надявам се значително да се подобри положението за следващите 4 състезания. Но това е повече надежда, отколкото предположение.

Какво ще кажете на хората, които определят края ви като незначителен?

Тези хора са доста повърхностни. Моля ви се, трябва да гледаме сериозно. Един пилот е зависим от болида си. Когато нещата не се получават, виновен съм аз и отборът. Важното е, че трябва да се движим с едно темпо. Но в края на деня трябва да мога да се погледна в огледалото и да си кажа, че съм дал всичко от себе си. И аз мога да го направя.

Как гледате на 25-ти ноември, състезанието в Бразилия, денят на последното ви Гран при?

Ще бъде специална надпревара за мен, ако не нещо друго. Но ще бъде различно в сравнение с 2006-та, защото тогава имах болид, с който се борех за титлата. Тази година това не е така, което намаля очакванията ми.

Кога осъзнахте, че батериите ви започват да достигат точката на изтощаване?

Формула 1 изисква много енергия. Трябват изключителни усилия, за да даваш винаги 100% от себе си. Общо взето, всеки ден и час трябва да мислиш само за това как да се движиш по-бързо по пистата с болида си. Самото каране през уикенда е най-лесната част от работата. Нямам търпение това да свърши.

Тогава защо се върнахте във Формула 1 през 2009-та?

Усетих, че след престоя ми във Ферари батериите ми сравнително бързо се презаредиха. Чувството, че не съм на работа, ми даде много през онези 3 години. Откакто се върнах, енергията ми отново започна да се изчерпва. Чудех се дали ще мога да изкарам още един-два сезона.

Отговорът е „не"

Естествено, по-лесно се приема всичко, когато си на върха и постигаш успехи. Тогава енергията се възвръща по-бързо. За личната мотивация успехът е много важен. Затова много изчаках с крайното си решение, исках да видя дали ще можем да атакуваме върха отново. Честно казано, през 2009-та исках да подпиша договор за 2 години, защото мислех, че толкова ми трябва, за да спечеля титлата.

Въпреки това подписахте за 3 сезона

Защото Мерцедес така поиска от мен, но аз винаги можех да се откажа - когато си поискам. Просто не съм такъв човек да хвърлям кърпата преди да е настъпил краят.

За двете си кариери във Формула 1 сте спечелили стотици милиони евро, повече от всеки друг спортист. Какво е значението на парите за вас?

Отговорно следя какво се случва с финансите ми. Независимостта в това отношение е много важна, защото семейството се чувства по-спокойно. Преди с родителите си съм се убедил, че е много тежко, когато си финансово зависим.

Аз не съм човек, който си пилее парите за глупости. Харча само за неща, в чиято стойност съм убеден. Свободата да мога да помогна на хората в това отношение и да не се притеснявам за тази част от живота е важна за мен.

През 2006-та казахте, че искате да плувате с делфини в свободното си време. Направихте ли го?

Да, даже повече от веднъж. Най-доброто ми изживяване беше на Малдивите с една китова акула. Незабравим момент. Сега не знам какво искам непременно да направя, ще оставя бъдещето само да доведе своите приключения.