Меси: Обичам да играя на "Бернабеу", няма да забравя головете си там

Аржентинският магьосник на Барселона Лео Меси даде обширно интервю за El Pais, в което говори за моментното състояние на клуба, за атмосферата в отбора и за стремежа да продължава да печели трофеи, когато вече има всичко в колекцията си.

Меси се е устремил към рекордна четвърта поредна Златна топка, след като през миналия сезон счупи всички рекорди и промени възгледите за възможностите на един футболист, реализирайки 72 гола.

За философията на Барса

Това е моят дом, моят клуб, моето семейство. Всичко научих тук, тук ходих на училище, тренирах от 13-годишен. Късметът ме доведе в Барселона и този отбор ми даде всичко. Опитвам се да се отплатя с всеки един мач, с всеки един гол.

Обичам да гледам децата, защото те от толкова малки започват да играят по изключителен начин. Никъде не можеш да видиш нещо такова. Всички тренират и се стремят да влязат в първия отбор, но дори и това да не се случи, никой не се оплаква, а извървява пътя си в друг добър клуб, защото тук може да научи всичко, което му е нужно.

Ние се стремим да играем футбол така както ние смятаме, че трябва да се играе. Не се притесняваме от съперниците, защото знаем, че имаме собствено виждане за движението си по терена.

За атмосферата в отбора (въпросът е провокиран от прословутия скандал на терена между Меси и Вия в мача срещу Гранада - припомнете си тук)

Не говоря много на терена със съотборниците си. Повече с рефера и някой съперник, защото с момчетата от тима можем да се разберем само с един поглед. Колкото до онова с Вия, ще ви кажа да не търсите проблеми там, където ги няма. Хората не виждат колко сме сплотени не само на терена. Познаваме се от много години и сме прекарвали много време заедно, а след толкова време не е лесно да продължиш да се забавляваш с приятел.

Най-хубавото може би е, че всички футболисти споделяме един и същ глад за успехи, дори и след 5 години. Това е невероятно, нашата амбиция никога не спира - когато загубим, просто тренираме за следващия мач, който искаме да спечелим.

За треньорите - Франк Рийкард, Хосеп Гуардиола и Тито Виланова

На Рийкард дължа много, ако не всичко, защото той е човекът, който повярва в мен, когато още бях момче. Той ми позволи да направя дебюта си, под неговото ръководство отбелязах първия си гол срещу Реал Мадрид. Е, всъщност бяха три... Тези моменти са незабравими.

Пеп ми показа пътя и го извървях заедно с него. Той ни научи да играем с целта да владеем топката и винаги да търсим голове. При него формирахме този свой стил, беше невероятно. Извън професионалните му задължения, той имаше уникалната способност да преценява хората и да ги кара да се чувстват добре. Не очаквам да видя треньор като него.

При Тито и Пеп играх пет години като момче. Познавам го (Виланова) отдавна и той ме следваше плътно в пътя ми от юношеските формации до първия отбор. Именно Тито за първи път ме пусна сред титулярите във времето, когато бях предимно резерва. Той е спокоен човек, обикновен, много прям - казва без проблеми всичко, което мисли. Това ми харесва.

За стила му на игра

Моят стил не се е променил кой знае колко сега, в сравнение с началото. Е, може би в първите ми мачове изобщо не исках да подавам топката, докато сега не е така, разбира се. То в действителност в началото не подавах на никого. Естествено, научих много неща с времето, но ако видите юношите на Барса, ще забележите, че те играят и се обучават точно като нас.

За дербитата с Реал Мадрид

Помня всичките мачове, особено тези, които ние сме печелили. Може би полуфиналът на Шампионската лига в Мадрид е този, който първи изниква в съзнанието ми. Няма по-хубаво чувство от това да победиш този колкова невероятен отбор. Икер (Касияс) е изключителен вратар - вкарвал съм му няколко пъти, но той пък е правил много повече спасявания срещу мен.

Не само срещу Мадрид е трудно, не трябва да забравяме, че в 85-ата минута срещу Гранада резултатът беше 0:0. Със Спартак също всичко се реши накрая. Става все по-трудно, но и ние сме корави.

Обичам да играя на „Бернабеу" - Реал е велик клуб с голяма история. Иначе конкретно за играта им - за 5 секунди топката може да стигне от защитата до нападател и да стане гол. Те не се нуждаят да играят добре, за да вкарат 3 гола, например.

Не познавам лично Моуриньо. Титлите му говорят сами за себе си по отношение на качествата му като треньор. Играчите му винаги говорят с уважение към него, но аз нищо не мога да кажа.

За националния отбор

В Аржентина се чувствам по-различно, отколкото в Барса. Испания играе до голяма степен като Барса, а когато съм ги срещал на терена, мога да кажа, че е изключително трудно. Никога не можах да свикна да тичам толкова много без топката в краката си. Те изобщо не я пускат.

Сега под ръководството на Сабела Аржентина е на прав път, така мисля. Някои нови футболисти дойдоха в отбора и според мен ще постигаме повече успехи. Световна титла в Бразилия ще бъде изключително постижение за мен и за страната.