Медиите слугуват на Царя Слънце, но София отхвърли Лудогорец

Позицията на недосегаем е лоша в това, че оставаш без усещане за наближаващите опасности „Зимата свършва и идва дългоочакваният мач на Лудогорец срещу Копенхаген“. Този рекламен слоган се повтори стотици пъти с цел промиване на съзнанието на масовия потребител. Стана обаче така, че големите очаквания се оказаха безпочвени.

Лудогорец загуби на терена, което не е никаква трагедия, още по-малко национална. Най-стряскащото и шокиращото бе, че единственият човек, който  разбра какво се е случило бе нефутболният специалист Кирил Домусчиев. Футболистите, треньорите, анализаторите, медийният антураж… прекараха 90-те минути в тежък размисъл какво оправдание да сътворят за безспорния провал.

Треньорът, когото бях започнал да уважавам, три пъти каза - изиграхме много добър мач, и един път още по-силното - надиграхме ги. Футболистите се пласираха от „заслужавахме равенството” до „ще ги отстраним” в Копенхаген. А антуражът ни заля с дежурните откровения колко е важно да бъдем позитивни и да се радваме на всички български успехи. Не знам защо се направи и абсолютно нелеп паралел между Григор и Лудогорец, и то, докато единият газеше, а другият лазеше. Въобще това патриотично коментиране е доста обидно за професията. Дори е срамно за един коментатор да говори от първо лице, множествено число. Ние, нашите, нападаме, владеем топката, ще обърнем събитията на терена – това няма нищо общо с обективността и компетентността, която зрителят очаква да чуе от екрана.

Покрай опитите да се намери някакво оправдание за резила на терена не се чуха някои съществени неща. Няма и да се прочетат в медиите, които слугуват на Краля Слънце. Първо, Копенхаген въобще не беше някакъв толкова силен отбор. Доказвам го с три важни футболни характеристики. Сериозен отбор не играе цял мач в защита и не предоставя доброволно топката на противника. Сериозен отбор не кюска напред безразборно, както се случи поне 20 пъти в мача от страна на футболисти в червени фланелки. И последно, сериозен отбор не играе със седем защитници. Смешно е, но в анализите се каза, че са играли дълбока преса. Правилното определение е висока преса, още едно доказателство, че това да си играл футбол не е като да го разбираш!?

Що се отнася до физическото предимство, Копенхаген не е нищо повече от Виктория Пилзен, отбор, който не представляваше сериозно препятствие за Лудогорец преди половин година на същия стадион. Причината Лудогорец да се срине не е силният съперник, а собствената  му слаба игра. Трите пъти слаб, слаб, слаб, изречени от Домусчиев, са на място. И първата проява на слабост бе още в третата минута, когато атака на домакините завърши с високо центриране на топката. Това продължи през целия мач. Да вдигаш топката високо, при положение че над 180 см са ти само двамата централни защитници и вратарят, е най-малкото необосновано. 

Но крушката си има опашка. При пет от шестте си мача в групата от ШЛ Лудогорец игра дефанзивен футбол от контраатака. В Лондон срещу Арсенал тактиката бе различна и явно не бе дело на щаба. Там се търсеха голове за Кафу! В другите пет успешни мача Лудогорец игра прагматично, взе три равенства, на минута бе да го стори срещу Арсенал в София, а срещу ПСЖ, пак в София, Моци изпусна дузпа за 2:2. На тази база обективно се даде много висока оценка за стратегическото мислене на Георги Дерменджиев. Продължавам да смятам, че той е с основна заслуга за това, че Лудогорец излезе от групата като трети и продължи напред в ЛЕ. Във футбола обаче има и такива моменти като малшанса да получиш гол в самото начало. И вариантът да се проведе мач по сценария с Базел в София отпадна. И се видя, че Лудогорец, поставен в ситуация да обръща нещата, е неподготвен. На фона на положенията в мача дори голът на Кешерю си е чист късмет. Спокойно Копенхаген можеше да си тръгне с 3:0 от полупразния „Васил Левски“. Освен двата гола гостите удариха греда и имаха стопроцентов шанс в последната минута. Лудогорец за цял мач нямаше нищо. Не създаде нито една  реална голова  опасност. Удари отдалеч и разбърквания, това бе всичко. Същата невзрачна картинка гледахме и при домакинското 0:0 с Базел. Истината е, че Лудогорец във втори пореден международен мач на „Васил Левски” не успя да създаде чисто голово положение!

Като написах празен стадион, май това бе най-стряскащото нещо в „дългоочаквания“ мач. Нямам никакво обяснение, защо преди три години на същия етап от същия турнир стадионът вреше и кипеше срещу Лацио, а сега картината дори не бе като на опера. Каква е причината хората да се оттеглят от мачовете на Лудогорец в София? Къде отиде тази многобройна публика, която уж не ходеше на мача заради Ливърпул, Реал, ПСЖ или Арсенал, а от любов към Лудогорец!? Няма да влизам в подробности – целта на Лудогорец вече не е само да влезе отново в групите на ШЛ, приоритет им е да си лицензират стадиона за големите мачове. Защото София ги отхвърля, а това лишава футболното зрелище от основния смисъл - наличието на реципиент. 200 датчани дадоха много по-голяма подкрепа на своя отбор от заспалия, напълнен с фигуранти сектор В. Няма значение как тази публика се е озовала на стадиона, важното е, че тя не диша с пулса на футболния мач долу на терена. Така направени, нещата губят смисъл. И все пак Лудогорец не е по-слаб отбор от Копенхаген и нищо не е загубено. Всичко се случва във футбола, както каза Владо Стоянов. А след това животът ще продължи.

Жаклин Михайлов