Машина на времето - бг футболът сега и преди 10 години

След като през седмицата видяхме началото на елиминационната фаза в Шампионската лига, уикендът ще ни предложи друго удоволствие - двубои от родната Първа лига. Намирам за изключително симпатичен факта, че българското първенство се подновява точно след деня на алкохо.. ъм, на влюбените. Карма.

Само че в следващите редове няма да ви разказвам за зимната селекция на „Славия“ и „Етър“, нито пък ще правя прогноза за гладиаторската битка между „Ботев“ (Враца) и „Витоша“ (Бистрица).

Напротив, преди няколко седмици социалните мрежи бяха пълни с т.нар. „10-годишно предизвикателство“, което (в комбинация с началото на пролетния дял от Първа лига) дава добър повод да се върнем назад във времето и да си припомним картинката от 2009 г. Аз лично пускам сълза още докато пиша тези думи. Особено тази. 

„Лудогорец“

Логично е да започнем съпоставката именно от лидера в първенството в момента. Човек обаче трябва сериозно да се потруди, за да намери „орлите“ през 2009-а. Отборът, носещ тогава името „Разград 2000“, се състезава във „В“ група и, вместо с „Левски“ и ЦСКА, се бори за челното място с „Доростол“ (Силистра). Без особен успех. Бразилците все още ги няма, а дори на "Уикипедия" е трудно да се сети кои са били футболистите в състава по онова време.

През 2011 г. „Лудогорец“ печели промоция за елитната дивизия. След което, като най-новият член на семейството, се превръща в любимото отроче на родителите. Ако замените „семейство“ с „първенство“ и „родители“ със „съдии“ и прочетете последното изречение отново, пак ще има смисъл.

„Левски“

Макар „сините“ засега да са трети в Първа лига, традицията трябва да се спази, затова сега е техен ред в обзора. Всъщност 2009-а е щастлива за клуба, тъй като тогава печели последната си титла. В ожесточена битка с вечния враг, „Левски“ измъква трофея в самия край на шампионата. Четири кръга преди края ЦСКА води с точка пред „сините“, но губи с по 0:1 във Варна (от „Черно море“) и в Ловеч (от бъдещия си наследник „Литекс“).

Това напрактика праща титлата на „Герена“ - заради предимството от мачовете във вечното дерби. В последния 30-и кръг „сините“ въртят приятелско реми с „Пирин“ в Благоевград и Емил Велев-Кокала записва името си като последния треньор, правил „Левски“ шампион на България.

Завръщането на Живко Миланов преди няколко дни в клуба затвори цикъла - десният бек бе част от състава и през 2009 г. Божидар Митрев е другият футболист на „Левски“, който е в състава и преди 10 лета. Предвид неособено високото ниво в тима, не изключвам други две легенди от шампионския сезон - Георги Христов и Владимир Гаджев, също да бъдат прибрани на „Георги Аспарухов“ през лятото, ако от бюджета бъдат спестени 7 лева за транфери.

ЦСКА-София

Отборът на ЦСКА-София тъкмо продаде Кирил Десподов в италианския „Каляри“, с което затвърди всеобщото мнение, че клуб, воден от Гриша Ганчев, се справя добре по този параграф. Преди 10 години отборът завършва на 4-то място в „А" група, макар и тогава да носи малко по-различно име и да играе на малко по-различен стадион в малко по-различен град.

Цветовете на екипите се превърнаха от оранжеви в червени, което активира фоточувствителната епилепсия на редица фенове. Други пък приеха, че оранжевото е що-годе нюанс на червеното и припознаха новата екипировка и автобус.

През 2009-а воденият от Станимир Стоилов „Литекс“ печели Купата на България след победа 3:0 във финала срещу „Пирин“. В отбора блестяха Дока Мадурейра, Сандриньо и, разбира се, Крум Бибишков.  А изгоненият наскоро Станислав Манолев беше единственият футболист, който играеше там и преди 10 години.

„А“ професионална футболна група 2008/2009

Преди 10 година "плейофи" няма, като шампионът се излъчва след 30 мача на разменено гостуване срещу всеки от останалите 15 тима на „А" група. Както вече споменах, в крайното класиране тогава „Левски“ завършва на първо място, а на второ остава някогашният ЦСКА. Бронзовите медали изненадващо прибира тимът на „Черно море“, след като печели 19 точки в последните 7 кръга. 

Голмайстор на шампионата е Мартин Камбуров - тогава част от „Локомотив“ (София) - със скромния актив от 16 попадения. Постижението впечатлява като лотариен билет с печалба от 2 лева, а само веднъж през XXI век футболист печели голмайсторския приз с по-малко голове. Това се случва през сезон 2014/2015, когато Антионио Аниете от „Левски“ успява да вкара 14 пъти в противниковите врати.

Към „Б" група пък потеглят „Вихрен“, „Спартак“ (Варна) и „Беласица“. Последните пускат цели 71 гола за 30 мача. А една от градските легенди (на която не ви съветвам да вярвате, защото си я измислих) гласи, че петричани дори успяват да инкасират попадение, след като фен от трибуните е изритал топката обратно на терена, за да я върне в игра. Съдията, разбира се, признава гола, защото тия коефиценти няма да излязат от само себе си.

Участие в евротурнирите

Темата е тъжна, затова няма да ѝ отделям много внимание. Преди 10 години „Левски“ поставя на футболната карта отбора на „БАТЕ Борисов", след като позорно отпада от беларусите в квалификациите за Шампионската лига. Оттогава насам БАТЕ участва 5 пъти в груповата фаза на най-комерсиалния европейски клубен турнир, а снощи победи у дома „Арсенал“ в 1/16-финалната фаза на Лига Европа.

Затова розовите сънища на „сините“ фенове не са с еротичен сюжет, а как Гонзо вкарва дузпата срещу БАТЕ и „Левски“ заема мястото на "трактористите" в групите на Лигата на богатите.

След позора в Беларус клубът на Тодор Батков отпада от „Жилина“ и за Купата на УЕФА. През това време Танко Дяков от „Черно море“ пази персонално звездата на „Щутгарт“ Марио Гомез, но усилията му не се увенчават с успех. Стилиян Петров се връща за малко в България (по-точно в Ловеч), за да отстрани „Литекс“ със своя „Астън Вила“.

Последният ни участник, „Локомотив“ (София), играе на мястото на ЦСКА, след като „червените“ не получават лиценз за евротурнирите. „Железничарите“ похапват плескавици и пердах в Сърбия, отпадайки от непретенциозния тим на „Борац“ (Чачак). Факт, който може да ви бъде полезен единствено на някой футболен куиз.

„Футболист на годината“

Победителят в класацията тогава е Димитър Бербатов. Победителят в класацията сега е Кирил Десподов. Вторият е още в началото на своя футболен път, но всякакво сравнение между двамата би било комично и неуважително спрямо бившия нападател на „Манчестър Юнайтед“ и шампион на Англия.

Носталгията тук удря по-силно от оня американски батър, чието име не помня, щото като цяло на никого не му пука за бейзбол.

Национален отбор

В квалификациите за Мондиал 2010, които приключват през 2009 година, представителният ни тим играе на познатото напоследък ниво - т.е. слабо, и завършва на 3-то място в груповата фаза след отборите на Италия и Ирландия. Българите не успяват да спечелят нито едно от гостуванията си, като падат нелепо с 1:4 в Кипър и стигат само до точка в Грузия след нулево равенство.

„Лъвовете“ обаче се представят нелошо срещу Италия и Ирландия, записвайки 3 равни в 4-те мача и отстъпвайки единствено в Торино на тогавашния световен шампион. Непостоянството струва скъпо на селекционера Станимир Стоилов.

Така приключва нашето пътешествие във времето. Съмнявам се, че ще разказвате на внуците си за събитията в българския футбол през 2009 година, освен ако не сте фенове на „Левски“, тъй като „сините“ може и да не спечелят титлата в Първа лига в обозримо бъдеще. Все пак за тези десет години можем да отличим две ясни тенденции.

Първо, националният ни отбор страда все повече, защото клубовете все по-рядко произвеждат качествени български футболисти. За което трябва да благодарим и на чалгата, на пластмасовите девойки, по които родните звезди залитат, и най-вече на многото чужденци, които грандовете ни привличат в местното първенство.

И второ, вследствие именно на многото чужденци, клубният ни футбол в лицето на „Лудогорец“ успя да постигне успехи, за които „Левски“ (все пак влезе в Шампионската лига през 2006 г., а преди това направи фурор с четвъртфинал за Купата на УЕФА) и ЦСКА мечтаеха 2 десетилетия.

След толкова анализи и сравнения, бих обобщил, че българският футбол всъщност е мечка. Той спи три месеца зимен сън, бавен и тромав е и танцува на циганска музика. Но пък си е наш. И започва наново днес, така че да си го обичаме какъвто е.

Теодоси Тончев