Мария Гроздева: Стрелбата ми даде всичко, но за близките е тежко

Мария Гроздева е родена на 23 юни 1972 година в София. Най-успелият български спортист в историята на олимпийските игри. Има две титли от Сидни и Атина и три бронзови медала от Барселона, Атланта и Атина. Има десетки медали от първенства на планетата, европейски и световни купи. И в момента държи два световни рекорда - 796,7 точки на стрелба с пистолет от 25 метра, поставен на 11 април 2005 година в Чангвон, Корея, и 590 точки в същата дисциплина без финала, който е разделен с китайката Дилфен.

- За какво би сменила петте си олимпийски медала?

- На кого ще му трябват такива неща. По принцип за нищо. Единственото, което ме натъжава на този свят, е, когато видя някое дете да е болно. И то тежко.

Ако мога да им помогна на тези деца да оздравеят, бих ги дала и петте. Без да се замисля. Но това е единственото, за което се сещам.

- Спортът повече дава или повече взема?

- Аз от спорта и от стрелбата не мога да се оплача. Даде ми всичко. Начин на живот, емоции, радости, успехи. Не мога да си кривя душата. Но е тежко за тези около мен. Представяте ли си какво е на близките ми? На Валери да ме успокоява. На децата, когато ни няма с месеци. На родителите, които ги гледат. Там е тежкото. Аз се чувствам щастлива с това, което съм постигнала. На когото не му харесва, си е за негова сметка. Спортът ме е завел на много красиви места като Рио, Сидни, дори малките градчета, където има състезания. Жалкото е, че нямаме много време да ги разглеждаме, когато имаме състезание.

- А какво остава скрито?

- Може би съсипаните нерви. Всички ни гледат отстрани и си мислят, че нямаме никакви емоции. Но ние нямаме право да сме емоционални. Защото не можеш да изпсуваш, ако пропуснеш, като футболист.

Защото веднага те дисквалифицират. И стискаме зъби до строшаване. Това е големият ни проблем. Крием емоциите, което ти съсипва нервната система. Заради това и страдаме толкова, когато приключим кариерата си. Външно сме спокойни, но отвътре ни яде.

Заради това сега сме шумни, поне у дома. Викаме, крещим, веселим се. Така напрежението спада най-рязко.

- А има ли други начини?

- Напоследък наблягам и на сауната. Особено след фитнеса. Оставаш сам със себе си и релаксираш. Страхотно е.

- Защо избра точно стрелбата?

- Тя, съдбата, не пита. Опитала съм много неща. Плуване, гимнастика, балет, пиано. Татко бе дълги години преподавател в школата в Симеоново. Батко също тръгна с този спорт и аз така, да не изоставам, се оказах на стрелбището. Бързо ми се получиха нещата и вече като влязах в спортното, нямаше смисъл да се отказвам. Така тръгна всичко.

- А помниш ли първия си медал?

- Не. Помня единствено, че като започнах с пушка, все се опитвах да буря. Да я облегна, защото ми тежеше страхотно. След като пипнах пистолета, вече нещата се получиха. На първото си европейско станах четвърта, а другите ни момичета, които преди това бяха доста преди мен в националния отбор, бяха на 20 точки след мен. И така се тръгна в спорта. Но това е известно на всички.

Гледай да не си последна. Спомням си обаче може би първото си състезание. Беше на Панчарево. Аз съм притеснена, не ми се гледа. Цялата треперя. И треньорът ми Валентин Андреев само дойде и ми каза: Гледай, мойто момиче, да не си последна! Все едно се родих. Е, бях в средата на класирането, но и до ден днешен помня този момент. И дори го използвам при децата. Няма нищо по-добро от това. Нахъсването аз не го разбирам. Тези думи струват колкото всички съвети, които съм получила.

- Защо обаче българският спорт затъва през последните години?

- Обяснението е много просто. Преди беше по-интересно да спортуваш. Това беше начинът да вземеш анцуга и маратонките. Да излезеш в чужбина. Сега това е достъпно за всички. Преди каквиразвлечения имаше - да тичаш около блока, да играеш на стражари и апаши, да се опиташ да обереш някоя джанка.

И край. Сега компютри, информация, каквото пожелаеш. Малко спортът мина на заден план, което не биваше да се допуска от държавата. Защото той преди всичко е здраве. И сега, като гледам какви пари се дават за здраве, и направо ми се плаче. Ако запалим младите да спортуват, няма да имаме такива проблеми. Но трябваше да се мисли по-отрано. Сега трудно ще наваксаме.

- Децата ти спортуват ли?

- Щерката е още малка. Иначе синовете спортуват. Ходят и двамата на лека атлетика в НСА. Валери-младши тренира и футбол в "Славия". Понякога идва и тренира с нас. Интересен му е пистолетът. Дори го картотекирахме като юноша. Но не ги натискам. Каквото решат, това да правят. Ако искат да станат спортисти, ще им помагаме.

- През последния месец около теб само скандали. Пречат ли ти?

- Аз лично смятах, че няма да ми пречат, но уви, не е така. Доста нерви изгубих покрай тях и това се показа от резултатите. За съжаление не успях да се предпазя. Това е проблемът ми преди Лондон.

- Защо се стигна до тях?

- Така и не разбрах. Явно не съм удобна на някои. Може би пречат медалите. Не знам. Лесно е да седиш отстрани и да се правиш, че за нищо не ти пука, но не е така. Просто искам да бъда оставена на мира, за да си свърша работата, както аз си знам. Но ако успея, това може да бъде крайно неудобно за някого. Който например ти вика лицето Х от стрелбата с лък с обещанието да пътува в чужбина и 1500 лева заплата. И това лице идва да ме гледа как тренирам? За какво? Единствено да се изнервя обстановката.

Аз от стрелбата един пистолет не съм получила 20 години, защото на мен ми ги дават! Спокойно можех като останалите да вземам по един всяка година и да направя клуб с 1000 човека. Но това ли е важното? Парите за екипировка не стигат, добре, че са спонсорите. Един дълбок поклон на тях, най-вече на човека, който от години е зад мен. Всички го знаят кой е.

Не ми дават и патроните, за да могат да подкупват другите клубове с тях. Това и аз мога да го направя. Защо никой не си задава въпроса защо един човек може да бъде и шеф на федерация, и шеф на клуб. Няма ли конфликт на интереси. Особено ако този клуб се напълни с национали. Но сега искам спокойствие. Аз съм постигнала своето и всички познават Мария Гроздева! Колкото и да е неудобно за някои, това е фактът.

Дразнят ме понякога дървените философи, особено онези анонимните от форумите. През клуба съм източвала държавата? С цели 46 лева! И дадохме фактура за фитнес за 50 лева, за да ги отчетем. Страшно я източих, заради това няма пари за пенсии.

- Предлагали ли са ти да се състезаваш за друга държава?

- Десетки пъти. Ама да не съм луда! Аз съм българка и такава ще остана до края. Независимо от проблемите и препятствията. Може би точно в тяхното преодоляване ставаме толкова железни. И заради това отстояваме своето, независимо от крайния резултат. Защото сме минали през ада, за да стигнем до върха.

- Подкрепят ли те хората?

- Наистина чувствам подкрепата им. Дори сутрин, когато бягам в парка. Значи ме познават. И това не може да не ме радва. Заради такива хора оставам в спорта, независимо от една или друга ситуация. Те ми вдъхват куража, че съм права.

- Какви са очакванията ти за Лондон?

- Те са да не завърша последна. Все пак имам две олимпийски титли, което не е малко. Ако запазя спокойствие в тези месеци преди игрите, може и да се преборя за нещо голямо. За мен и петото място в Пекин не е провал, защото все пак това е финал. И е извоюван в невероятна битка.

- Кой златен медал ти е по-скъп?

- Те всичките са ми скъпи. От първия до последния. Защото са ми стрували частица от мен, от семейството ми. Не мога да ги градирам. Пък и няма смисъл от цялата работа.

- Сега участваш и в кулинарно предаване. Какво обичаш да готвиш?

- Той кулинарят вкъщи е Валери. Аз мога да готвя това, което децата обичат. Нещо бързо и вкусно като пържени картофи. Или яйца.

"24 часа"