Легендата Цвятко Барчовски стана на 85

85-годишен юбилей чества днес една от легендарните фигури в нашия баскетбол - Цвятко Барчовски, пише bgbasket.com. Той е един от най-големите състезатели и треньори в историята. С националния отбор печели сребърен и бронзов медал от европейските първенства през 1957-а и 1961-а, дълги години е и капитан на националния ни тим.

Впоследствие беше и старши треньор на България, а в края на миналия век бе председател на Комисията по младежта и спорта. Барчовски е заслужил майстор на спорта, приносът му за българския баскетбол е наистина необозрим.

Той е роден през 1934 година и навършва 85 години на 28 март.

Из "Алманах на българския баскетбол":

"Успехът не е за колебливите. Той е за силните характери. Катилството, спортната злоба се предава от човек на човек, незабелязано, несъзнателно. Нагласата ни бе да не проиграем спечеленото. Да сме се отскубнали с 15 точки и да позволим противникът да обърне мача - изключено!"

"Успехът зависи не от това колко си тренирал, а колко си се вложил в играта. Ние се влагахме без остатък. Аз можех да изиграя два мача един след друг. Задържахме се на площадките не защото трябваше, а защото искахме. Жадни бяхме да се научим, да докажем себе си. Аз отделни мачове съм забравил, но споменът за радостта от играта ще ме следва до гроб..."

Припомняме ви и материал на Хари Латифян за Вечния №11:

В живота или печелиш или губиш. Няма средно положение, защото то е за вегетиращите. Съдбата от своя страна обича тези, които поемат рискове. Точно един такъв риск е поел преди 60 години бъдещата легенда на българския баскетбол Цвятко Барчовски. Едва ли самият той е осъзнавало по онова време, че след като се захване с този спорт, той ще бъде част от живота му и до сега. Оказва се обаче, че изборът му е повече от правилен. 17 години той е страшилище за противниците както у нас, така и в Европа. Носи характер на победител, не признава загубите, биткаджия от класа, който компенсира липсата на някои спортни качества с желание и себераздаване.

Преди да се захване с баскетбола, Барчовски е водеща фигура в българския футбол, или по-точно в юношеския му вариант. Той е голмайстор на Славия и впечатлява с физическите си данни. Отличен таран, за който в Ударник, както са се казвали белите, само са си мечтали. През 51-а, когато е вече на 17 години, той минава покрай игрището на Локомотив, където засича два състава на националния ни баскетболен тим да играят помежду си. Още като ги е видял и си е казал „мога да съм по-добър от тях” и повече не му е и било нужно. Макар вече на възраст, на която мнозина не биха посмели да сменят попрището си, Цеко поема своя риск. Забелязва комбинативността и интелекта, който съчетава този спорт и е твърдо решен, че и той ще бъде част от него. Завършва сезона с футболния тим на Славия, след което изцяло се отдава на оранжевата топка. Пренебрегва дори оферта от 3000 лева от тима на Локомотив, но парите просто не го вълнуват, защото за него футболът вече е на заден план.

В началото Барчовски е доста недодялан, както самия той споделя в последствие. Не може да вкарва, но пък се бори здраво и благодарение на двигателната култура, с която разполага, се движи доста добре по игрището. Димитър Митев остава впечатлен от качествата му и Цеко бързо се налага в мъжкия тим на Славия. Точно по това време белите извършват тотално подмладяване и старите кучета отстъпват местата си на бъдещите звезди. И от тук започва приказката. Следва страхотна кариера, успехи с националния отбор, редица медали и отличия.

Интересните моменти в кариерата на легендарния №11 се редят един след друг. Трудно е да се опише всичко, което сполетява Барчовски само в рамките на една страница. Сред най-отличителните ситуации обаче си остават трите мача по пътя към титлата, които той и съотборниците му от Славия играят през 1953-а. Двубоите са с отбора на Спартак, който по това време е под сериозна протекция „отгоре”. Белите печелят на два пъти, но мачовете се преиграват постоянно, а причина за това се спускат от различни страни. В един момент Барчовски и останалите дори започват да си мислят, че никога няма да бъдат допуснати да спечелят. В третата среща обаче държавата е безпомощна. Славиябие за пореден път, при това с голяма разлика. В началото на двубоя публиката не е допусната до „Васил Левски”, а целта е никой да не види подготвящата се за пореден път измама. Тълпата обаче не може да бъде спряна, а след лекцията от страна на Цеко и компания публиката все пак стига до трибуните, за да види шампионската радост на белите.

Сред паметните моменти от кариерата на Барчовски е и участието с ЦСКА в турнира на шампионите през 1965-66 година. Червените по това време са невероятна класа, представляват отбор, способен дори да спечели най-престижната клубна надпревара. След като отстраняват последователно Етелбюрк (Люксембург) и френския Денен те попадат в 1/4-финална група В заедно със съставите на ЦСКА Москва, КК Задар и АЕК. Червените са неукротими и печелят сблъсъците с руския и югославския гранд. Така се стига до решителни срещи с гърците. В първата среща ЦСКА е много убедителен – 94-69 и аванс от 25 точки, който изглежда предостатъчен. Трябва им загуба с до 24 пункта, за да се класират за полуфиналите и да изгори московския брат. Армейците обаче подценяват реванша и въпреки добрата игра на Барчовски, неусетно губят с 30 – 45-75, а с това и шанс да станат втория мъжки баскетболен отбор у нас, стигал до финалната права за КЕШ.

С националния отбор пък Цеко е в онзи невероятен период, който постига най-големите успехи за България на мъжко ниво. Върлината Барчовски е в основата на сребърния медал от 57-а. На европейското в София той завършва със средно по 12.7 точки на мач, а при злополучната загуба от СССР на финала е най-резултатен с 15 точки. Освен това е избиран три пъти в идеалния тим на европейските финали през 1955, 57 и 59 година. Паметен за кариерата му обаче си остава турнира през 1965-а, в който той е поканен като част от европейския отбор. Тогава трябва да играе срещу сборен тим на Югославия и италианския Симентал. В състава личи още името на белгийската легенда Лоридон. Двамата, заедно с още един играч са неразделни с №11, който носят през почти цялата си кариера. В един момент се оказва, че двама от тях трябва да се лишат от него за турнира. Тогава Лоридон излиза на преден план и съобщава – „Давам моя №11 на моя капитан”, посочвайки Барчовски. Признание, което топли сърцето на Цеко и в днешно време. Оценка за невероятния играч, но и човек, каквито представлява той.

Краят на кариерата си Барчовски слага през 68-а, след което се захваща и с треньорската дейност. Там победите също се редуват една след друга. Пренася борбения си дух и от скамейката на ЦСКА. Води и националния отбор, а освен това в определени моменти поема и женските отбори на Славия и Кремиковци. Интересен факт е, че през 61-а, все още като играч на белите, той е част от треньорския щаб на дамите на клуба и ги прави шампионки! Дълги години е и министър на спорта, като сменя три правителства от 1992 до 2000 година. Негова съпруга бе покойната легенда Ваня Войнова, от която имат и две деца – настоящият национален селекционер Росен Барчовски и бившата баскетболистка Ивета Барчовска.

През 61-а заема мястото на Патриарха за мача с Чехословакия

На Евробаскет 1961 България постига един от най-значимите си успехи, като заема третото място в Белград. Съставът ни е изпълнен със звезди – Барчовски, Мирчев, Панови, Радев... Водени са от един от най-големите специалисти – Веселин Темков. Патриарха обаче липсва в един от най-значимите мачове, който изпраща отбора ни на полуфиналите. Става въпрос за сблъсъка със силния тим на Чехословакия. Мачът е от ключово значение за класирането ни, но наставникът липсва. Настава суматоха, а никой не знае къде е Темкиша. Тогава на преден план изпъква Барчовски. Той е капитан на отбора и взима тежкото решение да го води и да играе. „Бях с дискова херния по това време. Ние обаче бяхме събрани мъже. Казах им „Цяла България сега ни гледа. Нашите гаджета, жени и близки разчитат на нас”. Определих състава и започнахме. По едно време гледам на скамейката седи Темков. Не знаех какво става”, споделя сега Цеко. Самият Патриарх му е казал след това, че не е можел да се води като треньор, при такива имена. „Не съм разказвал много тази история. Той беше голям и знаеше как да ни въздейства. Тогава аз поех отговорност и се озовах в ролята на треньор за едно полувреме”.

Това е Цвятко Барчовски

Роден на: 28.03.1934 г. в София
Пост: Център
Клубна кариера
Славия: 1951-1961
ЦСКА: 1961-1968

Клубни успехи
Шампион на България: 1952, 1953, 1965, 1967
Сребърен медалист: 1954, 1955, 1964, 1966, 1968
Бронзов медалист: 1963
Носител на купата на България: 1959, 1962, 1963

Кариера в националния отбор
Участник на олимпийски игри: 1956, 1960
Участник на световни първенства: 1959
Участник на европейски първенства: 1955, 57, 59, 61, 63, 67

Успехи с националния отбор
Олимпийски игри: Пето място – 1956 година
Световни първенства: Седмо място – 1959 година
Европейски първенства: Сребърен медал – 1957 година, Бронзов медал – 1961 година
Балкански първенства: Златен медал – 1959, 60, Сребърен медал – 1961, 65, 67, Бронзов медал – 1962, 63

Кариера като треньор
Славия жени: 1961
ЦСКА: 1968-1980
Кремиковци жени: 1989
Национален отбор: 1983-1985

Успехи като треньор
Шампион на България – 1961, 1977, 1989
Сребърен медалист – 1973, 1976, 1978, 1979
Бронзов медалист – 1969, 1970, 1971
Носител на купата на България – 1973, 1974, 1977, 1978
Европейско първенство – 8-о място
Балкански игри – златен медал 1984

Лични постижения
Част от идеалния отбор на Евробаскет 1955
Част от идеалния отбор на Евробаскет 1957
Част от идеалния отбор на Евробаскет 1959
Капитан на сборния отбор на Европа през 1965 година
Най-добър играч на световното студентско първенство през 1957 година

Статистика

На Олимпийски игри

Година   М        Ср. т
1956      8        10,4
1960      3         7,7

На Световни първенства
Година   М         Ср. т
1959      8          7,4

На Европейски първенства
Година   М         Ср. т
1955      10        8,6
1957      9         12,7
1959      8         4,9
1961      8         10,6
1963      8         9,1
1967      8         7,8