Кубрат Пулев: Дразня се, че българите нямат самочувствие

„Не мога да променя изцяло света, но колкото мога. На пет човека добро да направя, те да направят на други пет, ще станат големи неща". Това заяви в "Предаването на Карбовски" спортистът с железен юмрук и златно сърце Кубрат Пулев.

Боксьорът се върна от море, за да се срещне с деца сираци, завършили курс за професионална квалификация. „Важно е да зарадваш тези, които са ощетени от съдбата, но са намерили начин да се сдобият със занаят", каза Пулев.

„Имам наблюдения и към други известни спортисти. Разликата е, че аз и брат ми останахме земни, докато останалите си гледат техния живот и не ги интересува нищо друго. Може би са и егоисти. Но има и други спортисти, които помагат, не сме само аз и брат ми. Но специално аз и брат ми помагаме, защото така сме възпитани. Може би такова ни е и ДНК-то".

Той разказа, че животът на него и на брат му не е бил лек в миналото. Двете момчета тренирали до 18-тата си година, без да получават средства. Заплатите им в националния пък били смешни - 200-300 лв., за които им се налагало да се молят. Още по-лошо било, че там непрекъснато се заплитали интриги, а елементарното човешко уважение липсвало напълно.

„Не бяха само моменти, когато се боксирах, а нямах и една стотинка в джоба. Това бе доста дълъг период от време", спомня си Кобрата. „Започнах на 14 години, когато бях едно малко, слабичко дете на 48 килограма. Аз и брат ми разчитахме единствено на родителите си, които нямаха много. В спортното училище ни приеха веднага, защото видяха, че сме таланти. През цялото това време не сме получили и една стотинка, докато не влязохме в националния отбор".

„В националния отбор ни даваха подаяние, особено като съпоставим с други държави. Не стига, че нищо не взимахме, но и навсякъде около нас бе пълно с интриги и неуважение. Но през цялото време вярвах в себе си, защото никой друг не е помагал. Бившият шеф на федерацията се чудеше само как да краде и да се облагодетелства".

Кубрат Пулев призна, че много от „силните" момчета на България са залитнали към престъпния свят, принудени от тежките условия за живот. Големият боксьор обясни и причините, поради които самият той не е минал към „другата страна".

„Мен парите никога не са ме радвали. Вярно е, че са голяма необходимост, но спортът успя да ме съхрани. Успях да се съхраня, тъй като и вярвах в себе си. Фактът, че на състезания побеждавах най-силните от Русия, Англия, Америка, ми даваше надежда, че един ден ще съм най-добрият. Просто ми е и такъв характерът. Вярвам, че и България ще се оправи, но всеки един от нас трябва да допринесе за това. България е всички хора".

Макар и сега да е близо до световния връх, Кубрат Пулев призна, че преди време дори е мислил да се откаже от бокса.

„Минавали са ми мисли да се откажа. Например, когато съм бил в безизходица или някаква дупка. Или когато съм бил в застой и не съм се развивал. Но през цялото време съм продължавал. Не знам какъв щях да бъда, ако не бях боксьор. Може би трябва да попитаме Господ. Той ръководи нещата, а щом съм боксьор, значи това ми е правилното място".

„Преди време голямата ми мечта бе да бъда републикански шампион или част от националния отбор. Абсурд е да съм си мислил, че ще стигна дотук. Тогава дори не си го и представях, че мога да стигна до мач за световната титла".

„Дразня се, че българите нямат самочувствие. България с нищо не е по-малко от другите държави. Трябва да имаме самочувствие, точно защото сме българи, че имаме голяма история, че имаме Левски и големи герои. За мен няма по-голяма цел от това, България да е добре, да се оправиме.

Кубрат Пулев разкри и за какво би се сбил извън ринга.

"Заради несправедливостта. Никога не я подминавам, дори и на улицата. Мисля, че българите трябва да се научат на това. Не бива да подминаваме несправедливостите".