Критики по никое време

Мъжкият национален отбор по волейбол изпълни главната си цел в началото на 2014 година - да се класира за Световното първенство в Полша през септември. Отборът записа убедително представяне и безпроблемно финишира на първо място, но за голяма част от феновете на отбора остана горчив вкус заради загубата от Чехия в последния мач.

"С тази игра сме за никъде", "може ли тия да ни бият", "Не сме готови за големия волейбол" и всякакви такива коментари можеха да се прочетат под всяка статия за мача срещу домакините на турнира в Опава, по форуми, Фейсбук и дори Туитър. Критиците се появиха от доста места, което много ме изненада предвид че... България изпълни своята цел.

В Чехия родните национали отидоха с едничката мисъл да се класират за шампионата на планетата. На никого не му се искаше да се минава през квалификация, но беше наложително, след като през есента "лъвовете" не успяха да се доберат до медал. Всички първенства са в разгара си, а 15 души трябваше да се лишат от почивката си, за да се подготвят за квалификационния турнир. Няма време за подготовка, за сработване, за нищо. Но България беше с класа над останалите в групата и това беше видно.

Оставяме на страна погрома, който възпитаниците на Камило Плачи спретнаха на Кипър (включително и гейм спечелен на 5 точки), и се насочваме към мача срещу Холандия - безспорно най-големият съперник. Холандците притежават стабилно посрещане и много висок блок. Какво обаче последва? Силна игра и в атака, и в защита, добра блокада и изненадващо добър сервис, предвид че това е най-слабият елемент на националите през последните година и половина. Тодор Алексиев и Цветан Соколов бяха безпогрешни, а като цяло отборът затвърди впечатлението, че ще се класира без особен проблем.

Логично, срещу Чехия не се рискува с включването на Алексиев, който не е в добро здравословно състояние. Домакините от своя страна не се намираха в най-доброто си състояние и рискът на Плачи беше оправдан. България спечели първия гейм, който беше достатъчен за класирането на Мондиала в Полша. "Лъвовете" държаха частта под контрол и не изпуснаха водачеството за нито един момент - 1:0, класиране и край.

Да, до края на срещата българите не приличаха на сериозен отбор, но Плачи направи много промени в състава, извади Цветан Соколов (най-добрият диагонал в света), въртеше центровете постоянно, както и посрещачите, а само Салпаров и Братоев останаха през целия мач на терена. Италианският спец пробва и няколко нови неща в атака, които не винаги се получаваха. Кредити трябва да се дадат и на домакините, които след първия гейм затегнаха защитата и имаха буквално безпогрешно посрещане. Това доведе и до загуба с 2:3, която можеше и да е победа, но в тайбрека България се победи сама.

"Загубихме. Край! Ужас!". Тази мисъл е минала през главата на не един или двама фенове, но няма никакво покритие. Както вече казах, сега е средата на сезона в първенствата, Алексиев получи почивка, а Соколов беше изваден в геймовете, които бяха без никакъв смисъл във вчерашния мач. Георги Братоев си намери отбор преди малко повече от месец, Тодоров и Николов пак имаха проблеми с контузии и прочее.

Това, разбира се, не е оправдание. Всяка загуба е неприятна. Но след това поражение не могат да се правят генерални изводи. Загуба в началото на януари няма как да бъде какъвто и да е фактор за шампионат, който ще се проведе през септември при напълно различни обстоятелства - по-добри отбори, по-дълга подготовка, повече време за анализи и избиране на състав и така нататък.

Абсолютно безпочвени са критиките към националите след загубата от Чехия. Пред България имаше една цел - класиране за Световното първенство в Полша. Целта беше изпълнена след 7 безответни гейма, впечатляваща точкова разлика и две победи. Краят на мача с Чехия остава единствено за статистиката. Но най-важната статистика е, че България спечели турнира в Опава и ще играят в Полша. Запазете критиките и хвалбите за тогава! До септември остава едно - България все още е 4-а сила в света.