Коментар: Стоичков плюс Франко е равно на извинение

След палките в Каталуня малко неусетно мина новината, че Стоичков се е извинил. Може да мине и за сензация, ако го беше направил у нас. Но вероятно тук няма на кого и за какво да се извинява.

Стоичков трябваше да вземе отношение за събитията  в Каталуня, защото се брои за каталунец. И подходи като Модерен ляв, нали така беше добил популярност – обвини испанския вицепремиер Сорая Саенс де Сантамария във франкизъм, че дори и детето й. Направи го от Маями по мексиканската телевизия "Унивъжън", за която работи – намръщен и строг с каталунското знаме на ръкава си. От екрана навря испанското правителство в кучия задник и го осъди на вечен позор.

Това е Стоичков и сигурно така трябваше да го направи. Ако говори нежно и красиво за каталунската революция, никой не би го пуснал на екран, а и той не би се съгласил да изглежда като ангел.

Само че госпожа Де Сантамария го заплаши със съд и революционния плам на Камата леко помръкна. А и някой сигурно му е напомнил, че болката от минали събития в Испания е погребана в общ гроб. Това, че дядото на Сорая Саенс де Сантамария е бил франкист, не прави от Стоичков герой или Че Гевара, напротив. Прави го да изглежда нелепо. Видял дебелия край, Стоичков потърси извинение, макар и частично – само за детето. Останалите нека бъдат франкисти, изпратили палачи срещу каталунците.

У нас можеш да кажеш, че и президентът, и премиерът са цървули и все едно нищо не си казал. Стоичков е опитвал и не се е стигало до никакви извинения. Можеш да говориш за крупни далавери, но нищо да не покажеш и пак да минеш за герой.

Там, където сега работи Стоичков, а и където достойнството е на почит, не е така – бият през устата, ако си позволиш да говориш глупости. Особено, ако е за болката и паметта на един народ.

Любомир Минчев