Коментар: Духът на Ботев не е в Бургас, където напоследък го търсят

Ботев спечели и Суперкупата - небивал успех, небивала радост. Името на футбола отново е Ботев, както и през май, когато Купата дойде в Пловдив. И най-нормалният въпрос сега е: Какво искате повече, какво още да спечелим? Нищо, разбира се, трофеи не се виждат на близкия хоризонт.

И "жълто-черните" запалянковци са наясно - приказката свърши, кажете нещо и за Колежа. И шефът Ангел Палийски каза след спечелената Суперкупа:  "Парите от участието в Лига Европа ги заделяме за стадиона, трябва да започнем отнякъде, не можем повече да отлагаме".

Ако беше казал друго, Палийски рискуваше да го замерят със Суперкупата. Той е наясно, че ако скоро няма решение за буренясалия Колеж, всичко отива по дяволите - и с двете купи отпред. 

Да, момчета, спечелихме две купи, поиграхме в Европа и сега трябва да изровим от калта нашето бижу край Бирената. Палийски трябва да го повтаря по три пъти на ден. Но и ако това упражнение продължи още година-две, активната публика на Ботев може да се свие до капацитета на тренировъчната база в Коматево.

Така е със сградата на Операта. Има инициативен комитет, който дава пресконференции и казва, че работата се пече, аха да стане. Не става. И Колежа няма да стане с обещания след всеки по-значим мач или купа. С касичка за доброволна лепта на запалянковците няма да стане. С доброволен труд - за изчистване на бурените от замразения строеж, може, но с касичка за доброволци - не.

Натискът ще продължи. Запалянковците са готови да жертват и двете купи, за да имат свой дом. Духът на Ботев не е в Бургас, където напоследък го търсят. Всичко е обречено, ако публиката на Ботев се превърне в търсач на духове.

Любомир Минчев