Камбуров за Sporta.bg: Финансите не са водещи при мен, не съм играч за Трета лига

Мартин Камбуров е сред последните мохикани в родния футболен елит. Играчи от тази порода вече са на изчезване. На 37 години Марто все още е страшилище за вратарите и ниже гол след гол. Прави го от разстояние, от фаулове, от дузпи, след чудесни пласирания, с глава, с ляв и с десен крак. Истински хищник  в наказателното поле. Беше ясно, че свиленградчанинът ще запише името си в историята като втория играч с 200 попадения в елита след Петър Жеков. Камбуров не само бележи, но и води Берое към медал и евроучастие. След като напусна любимото Локо, той рядко говори. Предпочита да го прави на терена. За Sporta.bg обаче Мартин направи изключение и разкри любопитни детайли за великото си постижение, за случващото се в Стара Загора, за Лококомотив и приятелите от Лаута

- Г-н Камбуров, веднага след мача, в който стигнахте кота 200 гола заявихте, че не можете да осъзнаете какво сте направил. Наясно ли сте вече колко огромно е постижението Ви?

- Да, след мача бях превъзбуден и не бях съвсем наясно какво се случва. Бяха ме завладели чувства и не осъзнавах какво съм сторил. Фактът, че съм редом до легенди като Петър Жеков, Пламен Гетов, Чико, Христо Бонев, е привилегия за мен. Вече знам какво голямо постижение съм записал и много се радвам. Името ми остава в историята.

- Сякаш имаше вариант да заиграете в ЦСКА 1948 и да не успеете да стигнете 200 гола в елита. На кого в Берое сте най-благодарен, че се озовахте в Стара Загора?

- Ще бъда напълно искрен – да, наистина първото обаждане, след като напуснах Локомотив бе от ЦСКА 1948. Хората ме потърсиха и показаха, че много искат да играя за тях. Предложиха ми и огромна заплата. При мен обаче финансите не са водещи, това съм го доказвал доста пъти. На Лаута дори имаше период, когато аз извадих пари и раздадох на играчите, после Крушарски ми ги върна. Аз предпочетох да не ходя да играя в Трета лига за ЦСКА 1948, защото не ми приляга да ритам при аматьорите – това е, хората ме разбраха. От Берое осъществиха контакт с мен и показаха уважение. Сега аз им се отблагодарявам и мисля, че всички сме доволни.

- Можехте ли да гоните абсолютния рекорд на Петър Жеков от 253 гола и да станете №1 във вечната ранглиста?

- Естествено, че имаше такъв шанс. Все пак цели 5 години играх зад граница. В никакъв случай обаче не съжалявам. Радвам се, че бях навън и видях много. Така е трябвало да се случи и в мен няма разочарование.

- Със сигурност сте получили стотици обаждания и честитки след гол №200, но на кого Вие звъннахте първо, за да благодарите?

- На семейството ми, брат, майка, баща – нормално е. Действително получих доста обаждания и поздравления от много хора - познати и непознати. Много локомотивци не ме забравиха и лично ми се обадиха. Мога да ви разкрия, че и доста ботевисти ме спират по улиците и ме поздравяват. Това е показателно и ме кара да се гордея със своето постижение.

- Колективът и младият и амбициозен треньор ли са плюсът на Берое или нещо друго е в основата на добрите резултати?

- Със сигурност треньорът има „вина“ за успехите и е в тяхната основа. За доста кратък период от време в Берое бе сглобен конкурентноспособен тим и точно Александър Томаш успя да го извърши. Нашият отбор е на трето място и това доказва, че се работи правилно.

- Ще успеете ли да запазите третата позиция?

- Остават ни седем финала. В тях ще гоним точки и наистина трябва да изиграем срещите до края като финални, ако искаме да задържим третата позиция и бронза. Това ни е целта, но до осъществяването и има доста път.

- Какво бихте казали на феновете на Локо (Пд), които не Ви забравиха и Ви честитиха на официалния сайт на фенклуба?

- Благодаря им. Не забравяйте, че миналата година те ме избраха за играч №1 на 2017, нищо, че вече носех фланелката на друг отбор. С екипа на Локомотив имам 145 гола за първенството, единствената шампионска титла на клуба е с мен в редиците. Ето защо аз и Локо ще бъдем свързани завинаги.

- С кого от бившите си съотборници на Лаута се чувате най-често?

- С много от тях поддържам често контакт. Няма как това, че ритаме за различни клубове да ни попречи да се чуваме и виждаме с Дани Кики, с Димо Бакалов, С Весо Марчев, С Ванчо Траянов и доста други. Това е съвсем нормално.

- Последно – вярна ли е информацията, че имате клауза в договора с Берое, според която можете всеки ден да си пътувате до Пловдив и да спите под тепетата?

- Тези публикации ги четох и аз, но заявявам категорично, че не отговарят на истината. Имам си квартира в Стара Загора и си прекарвам времето тук, тук и спя. Разбира се, че отвреме-навреме отскачам и до Пловдив, но това е рядко./ Plovdiv-Press