Камата: И на Северния, и на Южния полюс, пак ще съм близо до ЦСКА!

Най-великият български футболист за всички времена Христо Стоичков се завръща за 70-годишния юбилей на ЦСКА, който ще бъде празнуван на 5 май. Камата не може да бъде спрян от нищо, дори от постоянните си ангажименти в американската телевизия "Унивижън", за която работи. Следващата събота той ще се присъедини към другите големи легенди на "армейците", за да празнуват за любимия клуб. 

Кавалерът на "Златната топка" даде специално интервю от Маями, което е част от юбилейната програма, изготвена от клуба. Ето какво сподели великият българин в интервюто, публикувано от в. "Труд":

– Какво е за вас ЦСКА?
– Царство! Съдба! Класа!

– Да не забравихте буквата „А“?
– Никога не забравям! „А“ е първата буква от азбуката. А ЦСКА е първата буква на българския спорт. Вече 70 години. Както нашата обща любимка Данчето Христова пее: „Всичко започва и свършва така!“ Започва и завършва с ЦСКА! Няма друга по-известна българска марка по света. Не говоря само за спорта. ЦСКА е истинският български цар в последния век!

– Кои са най-хубавите ви спомени от ЦСКА?
– Денят, в който чух, че ме искат. Не можах да повярвам. Представете си едно дете, което е гледало двубоите с Ливърпул, Байерн (Мюнхен) , Нотингам Форест. И изведнъж съм в съблекалнята с моите идоли – Джеки Димитров, Стойчо Младенов, Джони Велинов, всички. Знаех и вярвах, че и аз ще оставя своя печат на „Българска армия“. Нямаше ден, в който да не съм мислил за ЦСКА. По мое време на „Армията“ и в държавата въобще нямаше големи пари или някакви особени екстри. Но имаше ЦСКА и този клуб даваше смисъл на нашия живот и мечтите ни. Надявам се днешните футболисти, които идват в отбора, да осъзнават в какво велико царство попадат. Да пробиеш в ЦСКА е трудно. Да се докажеш в ЦСКА е адски трудно. А да те запомнят завинаги – не знам дума, с която да го опиша.

– Кой мач няма да забравите?
– Цяла класация ме карате да правя. От победния финал за Купата срещу Левскипрез 1985-а, след който някакви умни глави в държавата решиха да ни разформироват. А когато днес гледам как се бият по българските терени, ние тогава сме се прегръщали. Едва 19-годишен новобранец в този мач скочих в битка за ЦСКА и не съжалявам. Струваше си, на каквато и да е цена. Три пъти в живота ми са се опитвали да ме откажат. Е, накрая успяха – приключих с националния отбор на моя стадион „Българска армия“ пред очите на учителите ми Димитър Пенев и Йохан Кройф. С ЦСКА почти не помня да съм губил. Четири пъти на „Левски“ вкарах в един мач. Един път им забих шампионски гол. В Европа и Барселона дори ми стана абонат. Знаете, че никога не използвам „Аз“. Там бяхме много хора с червени фланелки и емблемата на ЦСКА. Заслугите и победите не се делят.

– Как решихте да се завърнете като съсобственик на ЦСКА?
– България е една прекрасна страна, която за съжаление в много от годините на прехода е ръководена лошо. Хора с комплекси бяха решили да няма ЦСКА, да го заличат. Това е все едно да взривиш паметника на Шипка! Не, не и не! Милионите „червени“ сърца няма как да го позволят. За България ЦСКА означава гордост и слава с всичките си олимпийски, световни и европейски шампиони вече 70 години. И така ще бъде безброй пъти по 70.

– Съдбата ви наложи дълго време да играете и работите в чужбина. Чувствахте ли се встрани от ЦСКА в тези периоди?
– Няма как Христо Стоичков да е встрани от ЦСКА. На теория дори. Даже да съм на Северния или на Южния полюс и да играя футбол със снежни топки. Никога не съм бил далеч от ЦСКА! Следял съм всичко. Но прекалено много хора използвам името на Христо Стоичков и затова понякога съм предпочитал да не вземам отношение публично. В един момент обаче чашата преля и се намесих. По-добре да ме няма, отколкото да оставя ЦСКА да умре, каквато опасност се задаваше. За щастие в лицето на Гриша Ганчев и Юлиян Инджов видях съмишленици, които искаха да върнат самочувствието на клуба. И сега тепърва предстои да извървим дългия път към тази цел. И ЦСКА да стане онази сила, която разтърсваше света в почти 40 вида спорт.

– Какво ще пожелаете на феновете за юбилея?
– Да са навсякъде с ЦСКА! Благодарение най-вече на тях нашият клуб го има и ще го има, докато свят светува. Всеки един с червено шалче е важен за ЦСКА. Феновете го доказаха, тръгвайки под знамената да бранят емблемата. Само можем да им се поклоним. По случай 70-ия юбилей бих искал да стисна ръката на всеки един от тях. Нека, който чете тази програма, да приеме една истинска прегръдка от Христо Стоичков.

– Феновете ви боготворят като най-великия в историята на клуба.
– Не е вярно! Аз съм само една малка частица от великата история на ЦСКА. Христо Стоичков е горд човек, защото е имал привилегията да носи емблемата на гърдите си! Велики са Симолията, Пената, Вальо Йорданов, Таня Богомилова, Любо Ганев, Боре Кьосев, Кубрат Пулев и стотици други „червени“ шампиони. Аз съм просто един от тях – човек с „червено“ сърце, който безумно обича ЦСКА!

– Голям фурор вече предизвика фотоалбума за историята на ЦСКА.
– Страхотна творба! На едно място е събрано всичко най-хубаво с марката ЦСКА. Вече го имам в Маями. Разгледах, прочетох и съм истински възхитен. Толкова много спомени, трофеи, великани на българския спорт. Очите ми се насълзяваха, когато гледах снимките. Този албум е още едно доказателство за величието на ЦСКА. Нашият клуб е космически и отдавна лети из галактиката. Това разбрах от снимката на първия ни капитан Нако Чакмаков, който се ръкува с първия космонавт Юрий Гагарин. Това е съдбата на ЦСКА – вечна слава.