Изповедта на ЛеБрон Джеймс - защо Кливланд, а не Маями?

Кралят на баскетбола ЛеБрон Джеймс ще играе за Кливланд Кавалиърс през следващия сезон. Това обяви самият играч чрез есе, което баскетболистът написа за Sports Illustrated в петъчния ден, с което зарадва всички в Кливланд и натъжи Маями. Мястото, което научи Краля как да печели. Сега той ще се опита да пренесе психиката на победител и при "кавалерите", където почна забележителната кариера на най-добрия играч в НБА в момента.

Ето и пълното есе на ЛеБрон, с което той обяви решението си:

Преди който и да е да се интересува къде бих играл баскетбол, бях хлапе от Североизточен Охайо. Там ходех, там тичах. Там плаках, там кървях. Това е специално място за мен. Хората там ме видяха да израствам. Понякога се чувствам така, сякаш съм техен син. Тяхната страст може да е дори задушаваща, но ме кара да продължавам напред. Искам да им давам надежда, когато мога. Искам да ги вдъхновявам когато мога. Моята връзка със Североизточен Охайо е по-голяма от баскетбола. Не разбирах това преди 4 години. Сега обаче го осъзнавам.

Помните ли, когато стоях в един клуб през 2010? Мислех си  колко трудно е всички, можех да го усетя. Оставях нещо, което ми отне много време да изградя. Ако трябваше да го направя сега, със сигурност нещата щяха да са различни, но въпреки това пак бих напуснал заради Маями. За мен, това място беше като колежа за други деца. През последните 4 години израснах до човека, който съм днес. Станах по-добър играч и по-добър човек. Научих много от тази организация. Винаги ще мисля Маями за втория си дом. Без това изживяване, нямаше да съм способен да направя това, което правя днес.

Отидох в Маями заради Дуейн Уейд и Крис Бош. Направихме саможертва заради Юдонис Хаслем. Обичам това, че станах по-голям брат на Марио Чалмарс. Вярвах, че можем да направим нещо вълшебно заедно. Точно това и стана. Най-трудното нещо е да оставиш това, което си изградил с тези хора. Говорих с някои от тях, ще говоря и с другите. Никой обаче няма да промени това, което постигнахме. Ние сме братя завинаги. Искам да благодаря на Мики Арисън и Пат Райли за това, че ми дадоха тези невероятни 4 години.

Пиша това есе, защото искам да имам възможността да се обясня, без да бъда прекъсван. Не искам никой да си мисли: Той и Ерик Спослтра не се разбираха... Той И Райли не се разбират... Маями не успяха да сглобят силен състав заедно... В това няма нищо вярно.

Няма да свиквам пресконференция. Няма да организирам парти. След това е време за работа.

Напуснах Кливланд, защото бях на мисия. Исках да спечеля шампионски пръстен и спечелих два. Но в Маями вече бяха усещали това чувство. Нашият град не е изпитвал такава радост от много, много време. Моята цел е да спечеля колкото се може повече титли, няма спор за това. Но най-важното е да донеса на Североизточен Охайо поне един трофей.

Винаги съм вярвал, че ще се върна в Кливланд и ще завърша кариерата си там. Просто не знаех кога. След сезона дори не съм мислил за това, че съм свободен агент. Но имам две момчета и жена, Савана, която е бременна с момиченце. Почнах да си мисля за това какво би било да живея със семейството си в родния град. Гледах и към други отбори, но никога нямаше да напусна Маями освен за Кливланд. Колкото повече време минаваше, толкова по-правилно ми се струваше. Това ме прави щастлив.

За да направя тази промяна, имах нужда от подкрепата на моята съпруга и от майка ми, която може да е доста трудна за говорена. Писмото от Дан Гилбърт, освиркванията от Кливланд, потниците, които бяха изгорени - да видят всичко това беше тежко за тях. Моите емоции бяха по-различни. Беше ми лесно да кажа "Окей, повече няма да се разправям с тези хора". Но след това почвам да поглеждам от другата страна. Ами ако аз бях дете, което се възхищава на някой атлет и този атлет ме кара да искам да направя нещо по-добро със живота си, и в същия момент си тръгва? Как бих реагирал? Срещнах се с Дан, лице-в-лице, мъж-срещу-мъж. Говорихме за всичко. Всеки прави грешки. И аз съм правил грешки. Кой съм аз, че да тая злоба?

Не обещавам шампионска титла. Знам колко трудно се печели това. Не сме готови в момента. Няма начин. Разбира се, искам да спечеля още следващата година, но съм реалист. Ще бъде дълъг процес. Много по-дълъг от този през 2010 година. Моето търпение ще бъде тестване и го знам. Ще съм в ситуация с млад отбор и нов треньор. Аз ще съм опитният човек там. Но усещам тръпката в това да помогна на една група, един отбор да стигне до там, където никой не е предполагам, че може да се стигне. Виждам се като ментор и съм развълнуван да водя тези талантливи млади играчи. Мисля, че мога да помогна на Кайри да стане един от най-добрите плеймейкъри в лигата. Мисля, че мога да помогна на Тристан Томпсън и Дион Уейтърс да подобрят играта си. И вече нямам търпение да се събера с един от любимите ми съотборници Андерсон Варежао.

Но в крайна сметка не става въпрос за състава или организацията. Мисля, че моето призвание тук е по-голямо от баскетбола. Имам отговорност да водя по повече от един начин и приемам тази отговорност много сериозно. Моето пребиваване в Маями се усети, но мисля, че ще има повече влияние на мястото, където съм роден. Искам децата от Охайо, както и стотиците третокласници в Акрън, които спонсорирам чрез моята фондация, да осъзнаят, че няма по-добро място за израстване от това. Може би някои от тях ще се върнат у дома след колежа, ще започнат семейство тук  и дори ще си отворят собствен бизнес. Това ще ме накара да се усмихна. Нашето общество, което е имало много проблеми, се нуждае от всеки талант, който има.

В Североизточен Охайо, никой не дава даром нищо. Всичко се заслужава. Работиш за това, което имаш.

Готов съм да приема предизвикателството. Завръщам се у дома.