Ивелин Попов може да излезе с маска срещу Хърватия

Капитанът на националния отбор на България Ивелин Попов даде специално интервю за "24 часа" за възстановяването до евроквалификациите с Хърватия и Норвегия и за трудния, но сладък старт с 2:1 над Азербайджан.

- Ивелине, как мина операцията, как се чувстваш след нея?

- Добре съм, благодаря. Операцията премина доста добре. Цялата интервенция беше не повече от 30-ина минути. Мина успешно. Стоях малко след нея в болницата - около два часа, след което се прибрах вкъщи. Искам да благодаря на доцент Желю Димов и целия екип от “Пирогов”, който си свърши отлично работата. Голямо благодаря за целия екип на “Пирогов”.

- Какво ти казаха лекарите за сроковете на възстановяване след успешната операция?

- Утре (днес - б.а.) съм на контролен преглед. В понеделник ще ми махнат конците. И вече, когато спадне отокът, ще си направя отливка за маска. Между 6 и 10 дни ми казаха да не правя нищо - пълна почивка. Но след това мога да започна да тичам леко във фитнеса - колело, пътека... На 20-ия ден, ако всичко е добре, мога да вляза да играя. Но всичко зависи от възстановяването.

- Как реагираха от “Кубан” на лошата новина за лидера на отбора, вероятно постоянно са в контакт с теб?

- На никого не му е приятно, но се случва. Няколко пъти се чух с хората в “Кубан” - преди операцията, след нея. Те са доста загрижени. Между 7 и 10 дни ще си остана в България и после заминавам за Краснодар.

- Като те слушам, ми звучи сигурно, че на 10 октомври Ивелин Попов ще изведе с маска на лицето и лента на ръката България срещу Хърватия?

- Лично за мен има шанс да бъда на терена срещу Хърватия. Винаги когато съм имал и други контузии, съм се възстановявал по-бързо от очакваното. Ще направя всичко възможно да се възстановя за следващите мачове - както за националния отбор, така и за “Кубан”. Не съм от хората, които се скатават и искат да почиват повече. Знаете, че не ме свърта на едно место. Даже от обяд си облякох анцуга на националния отбор, ходих на разходка така и нямах търпение да дойде мачът.

- Тоест от дистанция пак искаш да си част от отбора - беше и пред телевизора с анцуга на България? - Разбира се. Не просто искам, така се чувствам.

- И дори и да има болка, ще си част от отбора на терена за следващата квалификация? -Разбира се. И да има болка, но да има и възможност да съм на терена - изобщо не си помисляйте друг вариант освен да играя. И с болежка от контузията ще играя със сигурност. Имам голяма амбиция. Националният отбор за мен е най-високото стъпало и винаги искам да играя. Надявах се моите съотборници да победят и бях сигурен в това. За да може срещу Хърватия да влезем с положителна емоция и по-високо самочувствие.  

- Амбициите ти явно са направили още по-тежко времето пред телевизора вместо на терена в Баку?

- Тежко е, но няма начин. В спорта, в живота такива неща се случват. Трябва да ги приемаме и да гледаме напред с позитивизъм.

- Като отиде да видиш съотборниците си в националния преди те да тръгнат към Баку, а ти към “Пирогов”, какво им каза?

- В неделя вечерта отидох при тях в хотела в София, за да пожелая успех на момчетата и треньорите. Тогава операцията ми още не беше минала. Казах им:“Момчета, сега съм с едно око, но виждам, че пак ще победим. Сигурен съм, че бием.”

- И наистина победихме, макар и трудно. Позагуби ли вяра след изравнителния гол на Азербайджан?

- През цялото време не спирах да вярвам. Каквото си пожелах, това и се случи. И на хората в болницата, и на приятели казвах, че вярвам, че ще бием с един гол.

- Какво бе най-ценното за България от това 2:1 в Баку?

- Спечеленото самочувствие преди мача с Хърватия. И, естествено, трите точки, които ни го дават. Тези три точки са най-важни от целия мач в Баку. Мачът беше тежък - климатичните условия не бяха добри, да не говорим за терена. Тези неща ни затрудниха допълнително. Но се радвам, че момчетата показаха характер и не спряха да търсят победата на това трудно за игра място.

- Изчезна ли за миг болката от счупената скула при победния гол на Венци Христов?

- Не само изчезна. Вече я няма. (Смее се.)

- Съни Дяков не обеща ли да ти посвети гол в Баку заради нелепия начин, по който те ритна по време на джитбол?

- Това са футболни, спортни ситуации. Извини се. Но нямам никакви лоши чувства към него. Ние сме колеги, съотборници, приятели. Нямах нужда от повече - за мен нямаше значение кой ще вкара. Исках само след края на мача да имаме с един гол повече от Азербайджан. Това ми беше в главата и преди, и след контузията.

- А какво ти мина през главата в първия миг, след като получи ритника в главата?

- Като цяло от първия ден много неприятни новини се стовариха върху треньорите и футболистите - контузията на Иван Иванов, на Бадема, после моята. Отделно наказаният Петър Занев. Тръгна тегаво затова мачът в Баку беше много важен мач. Тази победа ще даде нужното самочувствие на всички футболисти и на всички хора в България. Първоначално при удара само се хванах за лицето. След като ме удари, само се хванах за лицето и усетих, че скулата е навътре. Махнах ги и казах: “Докторе, скулата замина.” По израженията на лицата им видях, че наистина е счупена. Това е.

- Ако бе останал в лагера, сигурно щеше да гледаш предимно Азербайджан. Но вероятно си имал време и за доста други квалификации, какво ти направи впечатление на старта на борбата за Евро 2016?

- Гледах доста мачове - и контроли, и квалификации. И думите, които всеки казва - слаби отбори няма, намират потвърждение. Виждате какви резултати се получиха - Албания победи Португалия като гост. По-малки отбори се опънаха на грандовете. Всеки може да изненада всеки. И най-важни са точките. И за Азербайджан и Малта дават по три точки, и за Италия, Хърватия и Норвегия дават по три за победа. И всяка точка е ценна в тази група. Аз тръгнах с едно желание преди тези квалификации - след всеки мач да имаме точка или точки. Щастлив съм, че тръгнахме с три.