Играчите, които загуби Африканската Купа на Нациите

Когато играчът на Марсилия Марио Лемина бе повикан в националния отбор на Габон, той каза „Не, мерси”. Той бе част от тима на Франция, който стана световен шампион до 20 години през 2013 година, а сега се надява да получи повиквателна от Дидие Дешан за мъжкия тим на „петлите”.

Въпреки, че е роден в Габон, родителите му се местят във Франция, когато той е дете.  Лемина е един от многото играчи, които са имали възможността да играят на Африканската Купа на Нациите, но предпочитат да останат в Европа.

Еузебио и Марио Колуна са играчите, които се считат тези, започнали да отказват да играят за родината си. Двамата имат общо над 120 мача за португалския национален отбор, въпреки че се родени и израстнали в Мозамбик.

Друг футболист, станал известен по европейските терени, който е имал шанс да играе за купата на Африка е Хенрик Ларсон. Бившият нападател на Барселона и легенда на Селтик е можел да играе за Кабо Верде, но е предпочел да представлява Швеция.

„Ще стискам палци за Кабо Верде. Като малък започнах да тренирам в Швеция, те ме направиха това, което съм и винаги ще се чувствам швед”, заяви Ларсон преди началото на Африканската Купа на Нациите.

Много други футболисти с двойно гражданство са отказвали да участват на  турнира в Африка. Такива за Зинедин Зидан (Алжир), Марсел Десаи (Гана) и Клод Макелеле (ДР Конго).

Кевин-Принс Боатенг избира да играе за родината си Гана, за разлика от брат си Джером, който се подвизава в редиците на немския национален отбор.

Давид Алаба, който има нигерииски корени избира да играе за Австрия и става най-младия капитан на страната, когато получава лентата на 17-годишна възраст.

Италия също имат играч, който е отказал да се състезава за родината си. Това е нападателят на Ливърпул Марио Балотели, който е роден и израстнал в Гана, но никога не облича фланелката на родината си.