Гришо: Целта ми е да вляза в топ 40, след това всичко е възможно

Най-добрият български тенисит Григор Димитров даде обширно интервю за специализирания сайт Tennis Space, докато се приготвя за началото на Откритото първенство на Австралия. Гришо говори за своите хобита, едно от които е футболът и за целите, които желае да постигне в тениса.

Неизбежно е отворен въпроса за приликата между него и Роджър Федерер, но българинът вече е свикнал да говори за това и се изказа почтително за швейцареца. Голямата цел на Димитров на този етап е да влезе в топ 40, защото оттогава нататък „вярваш, че всичко е възможно".

Когато спечели младежкото издание на Уимбълдън през 2008-ма, стилът ти на игра бе сравнен с този на Роджър Федерер. Дори визуално приличаш малко на него. Това добре ли е или не?

Отначало напълно отхвърлях подобни мнения. Казвах „стига, хора, той е най-великият играч за всички времена", а аз бях номер 180 в света, когато за първи път чух подобно сравнение. Не казвам, че нямаме сходства, със сигурност е така, особено в някои удари. Но хората виждат само повърхностното и не забелязват какво е вътре в мен.

С времето си мисля, че ще разберат, че манталитетът ми е различен и всъщност, може да се сравняват единствено някои удари. Имам много различно мислено от повечето хора в турнира, бих казал. Надявам се да ставам все по-добър и по-добър.

Разбирам, че прекарваш много време в Англия?

Обичам Англия. Обичам времето там - не знам защо е така и не знам какво ми има. Определено се виждам как живея там в бъдеще. Планирам да се пренеса там. Наслаждавам се на разходките в парковете. Понякога през уикенда взимам влака (от дома си в Париж) и ходя там - толкова е хубаво, защото има много неща за правене. Има музеи, може и да се разхождаш край реката...

Ами футбол?

Играя много футбол и съм фен на Манчестър Юнайтед. Те имат в състава си българин (Димитър Бербатов). Много ми харесва да гледам мачове. Живях две години в Барселона и всяка седмица ходех да гледам срещите. Фантастично е да ги наблюдаваш как играят.

Там играеше Христо Стоичков...

Точно така. Той беше страхотен играч, невероятен. Всъщност, с него в момента сме големи приятели. Но мисля, че в момента е в Африка, за да лови лъвове.

Не искам да повдигам въпроса, но ти имаше инцидент на турнира в Хелзинки през 2010-та година (тогава Гришо блъсна съдия в гърдите)...

Направих много лошо нещо. Признавам си. Напълно си го признавам. Изобщо не съм такъв човек. В определената ситуация имаше много напрежение, защото мачът беше много важен. Просто се опитах да не мисля за нищо след тази среща. И наистина не се сещам за това вече.

Мисля, че съм си взел поука от случилото се. Не говоря много за това, защото няма смисъл - няма как да променя миналото.

Повече от грешките ли се учиш или от успехите си?

Разбира се, понякога е нужно да загубиш много мачове, за да осъзнаеш грешките си. Гледам на всеки двубой като на важен урок. Когато губя мач - губя, но не е като да загубя някой важен човек за себе си. Приемам пораженията, но в тях има какво да спечелиш.

Твоята игра се състои от изобилие от различни аспекти - може да ти отнеме повече време да разгърнеш потенциала си, отколкото на някой, който разчита на силен сервис.

Мисля, че определено ще ми трябва повече време. Дори на тренировка правя грешки и не знам какво ги предизвиква. Когато топката ми дойде, ми идват хиляди идеи в главата за това как да я отиграя. Затова понякога се смея на себе си, защото мога да направя много неща, но не знам как да се организирам. Въпреки че мога да играя по-добре, това си е малко плашещо.

Прякорът ти е Прайм Тайм (Prime Time) и си казвал, че притежаваш качествата да бъдеш номер 1 в света някой ден. Това ли е основната ти цел?

Целта ми е да бъде някъде между 70-то и 80-то място (в момента е номер 76) и да се изкача до топ 40, защото мисля, че това ще бъде най-голямото изкачване за всички времена. Трябват ми тези точки. Смятам, че мога да ги спечеля.

Според мен, когато влезеш в топ 40, започваш да вярваш, че всичко е възможно. Разликата между 80-ти и 40-ти в света е да имаш куража да си повярваш. Просто трябва да се трудиш много и да не спираш да вярваш.