Големите имена, които футболът загуби през 2011, но никога няма да бъдат забравени

Краят на годината винаги е време за равносметка на случилото се. За цялата футболна общественост - играчи, треньори, съдии и дори директори 2011-та година бе примесена и с тъга. От легендарния бразилски полузащитник Сократес до опитния хърватски треньор Томислав Ивич, през последните дванадесет месеца футболът загуби едни от най-легендарните си фигури. В списък, който в никакъв случай не може да претендира за изчерпателност, официалният сайт на ФИФА отдава почит на заслужилите за играта, които вече не са сред нас.

Играчите

Тази година бразилският футбол загуби един от най-големите си таланти в лицето на Сократес Бразилиейро Сампайо де Соуса, по-известен просто като Сократес. Със своя лековат стил и величествена поза полузащитникът беше заслепяваща светлина на терена, особено за „Селесао", за които отбеляза 22 гола в 60 мача между 1979-та и 1986-та година.

Списъкът с отличията в кариерата на Сократес е изненадващо малък с оглед на неговия талант. Най-успешният му период дойде в Ботафого и по-късно в Коринтианс, където той прекара по-голямата част от своята кариера. Големият бразилски футболист представя своята родина на Световните първенства през 1982-ра и 1986-та година. За известно време той бе и капитан на националния отбор на страната си, но никога не спечели международно отличие.

„Доктора", както Сократес бе известен заради медицинската си квалификация, продължи да практикува като специалист по спортна медицина до пенсионирането си през 1989-та година. На 4-ти декември тази година Сократес напусна този свят на 57-годишна възраст.

Бившият унгарски национал Флориан Алберт, който се смята за един от най-елегантните футболисти, красили някога играта, почина на 70 години през октомври. С изключителния си контрол върху топката, експлозивно темпо, визия, нюх към паса и мощен изтрел Алберт бе истински наследник на „вълшебните унгарци" от 50-те години и несравним футболист. Цялата си състезателна кариера легендарният унгарец прекара във Ференцварош. Между 1958-ма и 1974-та година той отбеляза 31 гола в 75 мача за националния отбор на страната си.

През 1967 година Алберт получава наградата за „Най-добър футболист на Европа". През 1962-ра година той прибира и две награди на Световното първенство в Чили - разделя Златната обувка за най-добър реализатор на турнира с още петима състезатели и печели приза за „Най-добър млад играч". На най-хубавият си момент обаче Алберт се радва при победата на Унгрия над Бразилия с 3:1 на Световното първенство през 1966 година в Англия. През октомври тази година смъртта на Алберт бе почетена с ден на национален траур.

През ноември на 76-годишна възраст почина големият руски нападател Валентин Иванов. Цялата си кариера той прекарва в Торпедо Москва, отбелязвайки 124 гола в 287 мача, като печели две титли от шампионата на Съветския съюз. Иванов се наслаждава на успехи и като треньор. В списъка на своите отличия той записва титла на СССР и три купи.

Словашкият защитник Ян Поплухар, който е изиграл 62 мача за страната си между 1958-ма и 1967-ма година, напусна този свят през март на 75 години. Той взима участие на Световното първенство през 1962-ра година и през 2004-та бе избран за най-добър футболист на 20-ти век в Словакия.

Неговият бивш съотборник в националния тим Ладислав Новак също почина само преди няколко седмици. Новак беше ляв бек и през кариерата си има 75 мача за словашкия национален отбор и участие на световните финали през 1962-ра година. След като се отказа от активна състезателна дейност той става треньор.

Още един известен защитник приключи земния си път през 2011-та година - 63-годишният босненец Йосип Каталински. Той излиза на терена с екипа на Югославия 41 пъти и отбелязва 10 попадения в противниковите мрежи между 1972-ра и 1977-ма година

Друга легендарна фигура във футбола, която си отиде тази година бе бившият кубински национал Хуан Туняс. Той почина на 98 години. Латиноамериканският футболист отбелязва двата гола за победата на Куба над Румъния в първия кръг на Световното първенство през 1938-ма година във Франция и така помогна да бъде хвърлена една от първите големи изненади на този форум.

Туняс, който беше и последният останал жив футболист от световните финали през 1938-ма, бе известен като „Ловеца на мрежи" заради мощния си удар, след който веднъж къса мрежата на врата в мач от местното първенство.

През 2011-та година светът изгуби и Жан Даниел Ебуе, играч с прозвището „Железните бели дробове". Здравият полузащитник бе известен със своята универсалност и неуморна работа на терена. Футболистът играе през 70-те и 80-те години в камерунския клуб Канон Яунде и печели първата златна топка на Камерун.

Бившият английски защитник Лори Хюз, който взима участие в срамната загуба на „трите лъва" от САЩ с 1:0 на Световното първенство в Бразилия през 1950-та година, почина на 9 септември 2011-та година на 86 години. Той е част и от историческата титла на Ливърпул през 1947-ма година.

Едва на 34 годишна възраст през август си отиде японският футболист Наоки Мацуда. Той играе за националния отбор на страната си между 2000-та и 2005-та година и има 40 участия с екипа на „самураите".

Легендата на Йокохама Еф Маринос колабира в следствие на инфаркт по време на тренировка на своя нов клуб Мацумото Ямага и два дни по-късно почина.

Съвсем млад - на 25 години загина и костариканският национал Денис Маршал. На 25-ти юни той катастрофира с автомобил близо до Сан Хосе само пет дни, след като вкара на Хондурас в четвъртфинал на Златната купа на КОНКАКАФ.

Треньорите

Томислав Иванич, който имаше дълга и успешна кариера като треньор, напусна този свят през юни на 77-годишна възраст. Хърватинът, който е бил наставник на 19 клуба в цяла Европа е спечелил осем титли в шест различни първенства.

Смъртта на 42-годишният наставник на Уелс Гари Спийд на 27 ноември предизвика огромна скръб на целите Британски острови, а и отвъд тях. Бившият полузащитник беше вторият играч с най-много мачове за страната си, а през декември 2006-та стана първият футболист с 500 мача във Висшата лига на Англия. Той се отказа от активна състезателна дейност през 2010-та година с актив от 134 гола в 834 мача за клубните си отбори и 7 гола в 85 мача за Уелс.

Не бива да бъде пропуснато и името на бившият треньор на Уругвай Ектор Нунес, който изведе отбора до титлата в Копа Америка през 1995-та година. Той почина в Испания само преди десетина дни - на 19-ти декември.

Директори и съдии

Бившият генерален секретар на Италианската футболна федерация Дарио Боргоньо почина през януари на 87 години. Той беше член на Организационния комитет на Световното първенство през 1990 година, на което Италия беше домакин.

Футболната асоциация на Уелс също изгуби Алън Евънс, който си отиде завинаги от този свят на 69 години. Евънс заемаше поста генерален секретар на организацията от 1982-ра до 1995-та година.

Исаак Давид Сасо Сасо, бивш член на Организационния комитет на ФИФА и вицепрезидент на КОНКАКАФ между 1990 и 2007-ма година, почина в Коста Рика на 85 години. След успешна бизнес кариера в карибската страна, Сасо Сасо полага много усилия за благото както на местния футбол в Коста Рика, така и на националния отбор.

В Испания бившият вицепрезидент на Апелативния комитет на ФИФА и член на Испанската футболна асоциация Фернандо Вара де Рей приключи земния си път на 18-ти юли на 74-годишна възраст.

Лео Кирх, който може да се нарече „бащата на частната телевизия в Германия", почина на 14-ти юли на 84 години. През 1984-та година Кирх и неговата компания поставиха началото на телевизията с търговска насоченост в Германия. По-късно той купува правата за излъчване немските футболни мачове и Формула 1.

Накрая светът трябва да отдаде почит и на един съдия. 38-годишният руски рефер Владимир Петай бе една от 44-те жертви на самолетната катастрофа край Петрозаводск на 21-ви юни 2011 година. Петай намира смъртта си на връщане от мача между Димано Москва и Рубин Казан от местното първенство. За съжаление това се оказва последната среща, която той ръководи.