Емилиян Стойков за Sporta.bg: Защо Хамилтън продължава да губи от Розберг

Експертът в моторните спортове от Евроспорт и "Top Gear Bulgaria" Емилиян Стойков с традиционния си анализ на състезанията от Формула 1 специално за Sporta.bg

Люис Хамилтън започна настоящия сезон във Формула 1 с 11 пол позишъна и 7 победи в първите 12 състезания. Това няма нищо общо с последните няколко седмици, в които Нико Роzберг е това, което се е надявал да бъде от началото на годината – 6 поредни пол позишъна и победи в последните три кръга. След триумфа в Абу Даби Роzберг има 14 първи места, което го нарежда на второ място в неприятната класация за най-много победи без спечелване на световна титла („лидер“ е Стърлинг Мос с 16, а Дейвид Култард и Карлос Ройтеман са съответно с 13 и 12). На какво се дължи този обрат? Прелюдие ли е към следващия сезон? Няма еднозначен отговор, но разполагаме с много фактори, които да спомогнат за достоверността на анализа.

Хамилтън използва всяка възможност да обясни, че колата не е това, което беше в старта на сезона. Настройките му бягат, износването на гумите е влошено и балансът не е на нужното ниво, а за пилот, който е толкова прецизен и на базата на силата си в една обиколка трупа пол позишъни, това са изключително пагубни фактори. Задължително е да се погледне към промяната в минималното налягане на гумите, което започна на Монца, но влезе в пълна сила две седмици по-късно в Сингапур. Да, Хамилтън спечели три пъти, но в Сочи Росберг се повреди, а в САЩ условията бяха смесени и Нико допусна нелепа грешка. Често във Формула 1 най-малките изменения водят до огромни промени в резултатите – неслучайно количеството гориво се измерва в килограми, а не литри заради свойството на горивото да променя обема си. Напълно възможно е увеличеното налягане на гумите да е повлияло по-сериозно на Люис, отколкото на Нико.

В няколко интервюта Хамилтън спомена, че е „свалил“ нещо от болида с цел връщане на изгубената форма. В последствие се разбра, че е говорил за конфигурация на амортисьорите и новост в предното окачване, която не е по неговия вкус. Според информация от падока, тези промени не би трябвало сами по себе си да допринесат за големи разлики. Но тук не говорим за един фактор, а за ефекта на натрупването. Явно след Сингапур от Мерцедес засилиха темпото в развитието на болида, не само за да са максимално подготвени за следващия сезон, а и за да реагират максимално адекватно на тоталния провал по улиците на градското трасе. Изглежда, че промените не пасват на стила на Люис и в комбинация с по-голямото налягане на гумите темпото му страда, особено в една обиколка.

Към всичко това трябва да добавим и ранното спечелване на световната титла. Едва ли някой би обвинил Хамилтън в липса на мотивация и не, че съм компетентен в дълбините на човешката психология, но съм убеден, че поне на подсъзнателно ниво той е свалил гарда и е много по-уязвим, отколкото беше преди няколко месеца.

По време на състезанията изглежда решен както винаги, но дори бърз преглед на неговия Туитър профил показва в колко посоки е разделил вниманието си. Понякога ми се струва, че дните, в които използва личния си самолет са повече отколкото тези в които стои на едно място. Дори Рон Денис си позволи да отправи критики към него и да твърди (доста неуместно като се има предвид ситуацията), че ако беше в Макларън никога нямаше да си позволява такова поведение.

Хамилтън шеговито отговори: „Не знам защо говори за мен. Може би защото няма други позитивни неща, за които да приказва“. Но е нормално страничните ангажименти и забавления да го разсейват. Многократно той е споделял, че голямата му цел е да спечели три световни титли. Ето, че това се случи, а интересите му в други свери са многобройни – въпреки, че в момента по негови признания може единствено да свири на пиано откъси от “Someone like you” на Adele, “When I was your man” на Bruno Mars и “Easy” на Lionel Richie/John Legend и се пробва да издаде сингъл, то е ясно, че желанието му да пробие в музикалната индустрия е голямо и сериозна част от енергията му отива на там.

Страничните разсейвания са много, но в минутите на самите състезания Хамилтън показва огромен глад за победа, което се вижда и от радио комуникациите със състезателния си инженер Пийт Бонингтън. Няколко поредни състезания се комуникацията между двамата е негативна, което според мен не е от огромно значение, защото в условията на голямо напрежение е нормално да има неразбирателство и изпускане на нервите. По-интересното е, че когато не се чувства в добра форма, Хамилтън няма абсолютно никакво доверие в решенията на отбора. Доста учудващо беше предложението за едно спиране в бокса 15 тура преди финала, което означаваше, че трябва да изкара 43 с един комплект, а максимумът до тогава бе 31 от страна на Нико Хюлкенберг, което превърна обяснението на инженера, че тази стратегия е невъзможна напълно логично. Дали щеше да е по-добре да се заложи на по-меките гуми за финалния стинт е спорно, защото Розберг си взе поуките от средната серия от обиколки, започвайки финалната с внимателно темпо за да запази достатъчно ресурс за края на състезанието. Така че въпросът не е дали изборът на гуми е правилен, а по-скоро защо Хамилтън няма никакво доверие на хората в бокса. Той не е свикнал да губи толкова брутално от Розберг и това го изнервя, кара го да се фиксира върху всяка една възможност да направи нещо различно спрямо съотборника си. А и Мерцедес на няколко пъти тази година се провалиха доста шумно тактически, което засилва параноята.

Всичко това не трябва да засенчва превъзходното каране на Розберг в края на сезона. Явно раздразнението от грешката в Остин и липсата на напрежение след решаването на титлата освободиха германеца и той най-после е способен да разкрива потенциала си без психологическия натиск, който съпровожда шампионската борба. Но догодина това напрежение ще се завърне. Догодина вероятно ще бъдат решени проблемите с колата, които смущават Хамилтън от Сингапур насам. Дали догодина страничните разсейвания за него ще са по-малко? Едва ли, но съществуват достатъчно причини да вярвам, че обратът от последните седмици е частен случай, продиктуван от специфични фактори, които няма да са налични догодина, затова фаворитът за световната титла е един, независимо дали го обичате или мразите. Казва се Люис Хамилтън. Ако все пак срещне конкуренция, тя няма да е от Нико Розберг, а по-скоро ще е облечена в червено, водена от четирикратен шампион, роден в Германия. От всичко, което пречи на Люис в момента има само едно, което може да му докара големи дългосрочни неприятности и това е липсата на доверие към отбора. Ако се появят по-големи пропуквания, вероятно техният генезис ще е именно там.