Емилиян Стойков за Sporta.bg: Ураганът Хамилтън продължава да вилнее

Експертът в моторните спортове Емилиян Стойков от "Евроспорт" и "Top Gear Bulgaria" с поредното си екслузивно за Sporta.bg обобщение на всичко най-интересно от състезанието във Формула 1 за Гран при на САЩ.

Както е известно, на "Пистата на Америките" Люис Хамилтън узакони третата си световна титла и втора поредна с екипа на Мерцедес.

От ураган и почти провалено състезание до една от най-паметните надпревари през последните десетилетия. По възможно най-зрелищния начин Люис Хамилтън спечели своята трета световна титла и така се нареди рамо до рамо със своя идол Аертон Сена, Нелсън Пикет, Джеки Стюарт, Джак Брабам и Ники Лауда. Също така той е първият британец в историята, който защитава титлата си.

(Повече подробности за статистическите данни след Гран при на САЩ вижте в "Кариран флаг" в Sporta.bg)

Дори самият Хамилтън би признал, че това е една от най-изстраданите победи в кариерата му, отново напомняйки за онези триумфи от също толкова тежките състезания на Силвърстоун и Монте Карло през 2008-ма. Но тогава залогът беше по-малък – световната титла не бе заложена на карта.

Една от водещите причини състезанието да бъде толкова непредсказуемо бе липсата на време за подготовка. Дори квалификацията бе отменена, макар и зрителите да бяха заблуждавани през 30 минути, че тя може и да започне – явен прийом за генериране на телевизионен рейтинг, без да има реална възможност колите да излязат на пистата.

Но именно отмяната на сесиите означаваше, че в хода на състезанието пилотите трябваше за първи път през уикенда да карат с три различни вида гуми – интермедии, средно твърди и меки. Така отборите трябваше да взимат решения на сляпо и затова постоянно наблюдавахме промени в статуквото. Изсъхването на трасето подпомогна това.

Холивудският екшън започна още на старта, след като Люис Хамилтън изтласка Нико Розберг извън трасето. Маневрата беше по-агресивна от видяното в Сузука и даде началото на поредния голям спор в щаба на Мерцедес. Розберг беше красноречив със следния коментар:

„Според мен имам право на парче от асфалта. Той нарочно ме избута“. Реакцията му е разбираема, особено като знаем колко широко е трасето, както и колко много имаше до финала. Съмнявам се действието на Хамилтън да е било умишлено, по-скоро той реши на принципа „всичко или нищо“ да атакува първото място, без да се интересува какво може да причини на съотборника си.

Не е съвсем колегиално. Но колегиалното поведение не печели титли и тук отново се намесва аргумента, че в решаващите моменти Люис е много по-готов да разбуни духовете и да бъде брутален, докато този остър елемент от характера и стила на британеца отсъства при Нико.

До карирания флаг карането на Розберг може да бъде описано като хаотично – на моменти изключителен, а понякога със склонност да допуска елементарни грешки. Вероятно Розберг е бил сериозно афектиран от случилото се в първия завой и това го е накарало да кара на повече от 100% от възможностите си, а така неминуемо идват и неточности.

Нико по-добре пазеше гумите за леко мокър асфалт от Хамилтън, като тази тенденция продължи и след смяната със сликове. Пилотите на Ред Бул се представяха още по-силно, но недостатъците в аеродинамично и „двигателно“ отношение лъснаха с пълен блясък, когато пистата започна да изсъхва.

Късметът изневери на Розберг, когато неговото предимство от 12 сек. се изпари заради излизане на колата на сигурността. Напълно разбирам, че Чарли Уайтинг мисли за здравето на маршалите, когато решава виртуалните жълти флагове да преминат в реално излизане на колата на сигурността.

Но в други шампионати се намират начини да се осигури постоянство – или през цялото състезание се използва виртуална кола на сигурност или през цялото е реална, без това да застрашава доброволците в оранжево. Прескачането от единия към другия режим гарантира, че в един или друг момент ще се появят ощетени.

Изключително любопитно беше решението на Мерцедес да заложи на различни стратегии след катастрофата на Хюлкенберг. Тото Волф винаги е предпочитал еднаква тактика за двамата си състезатели, докато тук Розберг влезе, а Хамилтън не.

Автоматично това би трябвало да означава, че германецът има предимство, защото колоната се движи с по-ниско темпо и по време на бокс се губи по-малко. Който и да е бил отговорен за това решение (Люис или отбора), едва ли беше правилно, защото предимството бе само 8 секунди, а гумите бяха стари.

Така и не можахме да разберем колко това щеше да коства на британеца, защото той изкара късмет, когато катастрофата на Квят изкара колата на сигурността и ограничи времето, което Люис щеше да изгуби в бокса. След рестарта задните гуми на Розберг превъртаха брутално, което доведе и до поредната грешка в ключов момент.

През седмицата се говореше как Ники Лауда е провел сериозен разговор с пилота си за това как трябва да е по-агресивен ако иска да побеждава Хамилтън, а в двете ключови ситуации в Гран При на САЩ той направи точно обратното.

И ако в първата съотборникът му го побутна повече от нужното, то във финалните километри вината бе негова. За пореден път когато напрежението беше в апогея си, Розберг се пропука. Често в хода на тези материали се опитвах да защитавам карането на Розберг и да изразявам надежда в името на интригата в шампионата, че онзи Нико, който спореше за титлата преди Спа миналата година ще се завърне.

Но не би. Да, доста технически проблеми му се струпаха в предишните кръгове, но дори слепец би трябвало да види, че нивото му е високо, но не достатъчно върховно, за да стане световен шампион.

Часове след като Валентино Роси изрита Марк Маркес по време на състезание от Moto GP (подробности и видео вижте в статията на Sporta.bg за хаоса, драмата и зрелището в MotoGP в Малайзия) след като се ядоса, че Маркес го бави умишлено и създаде най-големият скандал в мотоциклетните спортове от години, Нико Рзсберг с раздразнение хвърли шапката си по посока на Люис Хамилтън.

Определено от доста журналисти като „замерянето, отекнало по целия свят“, това действие послужи като перфектното напомняне, че дуелът за световната титла разруши едно близко приятелство, датиращо от детинство.

Отношенията между Хамилтън и Розберг не са същите от Монте Карло миналата година, а Спа беше последния пирон в ковчега на тяхната близост. Може би се очаква от мен и тук да излея критични думи в посока на Розберг, до го обявя за човек, който не може да губи и прави физиономии за щяло и не щяло.

Първо, не съм сигурен, че това е вярно, особено като се сещам за радио комуникацията между него и състезателния му инженер Тони Рос в Абу Даби, когато Нико искаше да финишира и запази достойнството си.

Но по-голямата причина да не се впусна в критики е, че Формула 1 отчаяно се нуждае от автентични реакции на главните си герои. Колко често се оплакваме от скучноватите пилоти, еднообразните им изказвания, PR-ите, които ги контролират и спонсорите, с които непрестанно се съобразяват.

Колко пъти описваме пилотите като безчувствени роботи, особено в последните години. Ако Розберг иска да замери съотборника си пред камерите, нека го направи без да го разпъваме на кръст. Ако иска да каже нещо по негов адрес, нека го стори.

Това важи и в обратната посока. Както с Роси и Маркес – неподправеното не само продава, неподправеното предизвиква искрена реакция в публиката и я кара да е съпричастна към едната или другата кауза. Не казвам, че Формула 1 трябва да се превърне в Световната федерация по кеч.

Но едно малко по-либерално приемане на искрените реакции на пилотите от страна на медиите и най-запалените фенове може да бъде и плаха стъпка към по-голяма готовност и на другите пилоти да се разкрият пред камерите без страх, че световният гняв ще се стовари върху тях.