Sporta.bg продължава да предоставя на читателите си експертни мнение от водещи български журналисти под формата на коментари, анализи и интервюта. Когато става въпрос за един от най-обичаните спортове - Формула 1 - името на Емилиян Стойков е едно от първите, за които феновете се сещат.
Ето неговия уникален анализ за разпределението на парите и финансовите операции в Кралските гонки. (Можете да следвате Емилиян Стойков в социалната мрежа Туитър НА ТОЗИ ЛИНК).
Една от най-мистериозните страни на Формула 1 през последните години е финансирането на отборите и разпределението на приходите. Договорът „Конкорд“ е обгърнат в неизвесности и неслучайно за подробностите в него се знае изключително малко. Все пак в следващите редове ще се спра на някои детайли, който излязоха на яве заради сериозните финансови проблеми пред малките отбори. Всички цитирани суми в тази статия са в щатски долари.
Седмият „Конкорд“ беше подписан през юли 2013-та и на теория гарантира цялостта на Формула 1 до 2020-та. Ферари подписаха първи и като награда за тяхната лоялност от 1950-та насам получават 90 милиона бонус още преди раздаването на средствата от наградния фонд да започне. На пръв поглед звучи меко казано нечестно спрямо останалите, но все пак нека сме с едно на ум, че това е отборът с най-много фенове и най-голяма популярност. Правилна или не, тази практика скоро няма да спре.
От 2014-та Уилямс и Мерцедес също получават „исторически“ бонус, който възлиза на 30 милиона на отбор. За най-ясно илюстриране на разпределението на приходите ще използвам инфографиката на британския журналист Joe Saward. Тази графика показва цялата система, като плащанията са за преди началото на сезон 2014-та (с изключение на парите за Топ 10):
Отново искам да подчертая, че заради ревностното пазене на конфиденциалността на контракта, може да има някои разминавания в сумите, но тук важна е цялостната схема, чрез която се изкристализира разликата между бедни и богати. По някаква причина все още не се говори много за това, че класирането Топ 10 се базира не на последната година, а на предходните два сезона и тъй като Кейтърам има 11-то място през 2012-та, докато в този период Марусия има 12-то, зелените са по-напред.
Също така, според информацията с която разполагам, Ред Бул също получава бонус за подписването на последния „Конкорд“ и голямата инвестиция във Ф1, а сумата е от порядъка на 70 милиона долара на година. А ако се чудите какво, по дяволите, е “Delta Topco” ltd, това на практика е компанията собственик на Ф1, която от своя страна е собственост на CVC Capital Partners
Важно е да се подчертае, че парите от наградния фонд се раздават в края на следващия сезон. Това означава, че Манър Марусия ще получи парите за 9-тото място на Жул Бианки в Монте Карло 2014-та чак в края на сезон 2015-та. Именно затова не е изненадващо, че такива усилия бяха хвърлени в спасяването на отбора и участието през този сезон. Някои специалисти бяха много негативно настроени към опитите за възраждане заради дълговете, възлизащи на стотици милиони.
Задълженията към Ферари като доставчик на двигатели са около 23 милиона долара, а към МакЛарън, доставчик на основните елементи по електрониката, са близо 11 милиона. И докато Ферари могат да оцелеят без да получат и един долар за доставката на двигатели, то не можем да кажем същото за работещите във фабриката, които месеци бяха без заплати, а за малките доставчици, базирани около Силвърстоун, дори неплатен дълг от няколко десетки хиляди долара може да бъде голям удар върху компанията. Най-показателно е, че Тимо Глок, който караше за отбора до края на 2012-та и беше на заплата без да води спонсори със себе си, все още не е получил цялото си договорено възнаграждение.
Друг изключително важен елемент в правилника е клаузата, според която всеки отбор, който не участва в три или повече състезания, губи мястото си в генералното класиране при конструкторите и позицията му се заема от следващия тим. С това изречение може да се обясни откровено отчаяният опит на Кейтъръм да се добере до последния кръг в Абу Даби. Но, за да се изпълни целта до край, отборът трябваше да се състезава и през цялата 2015-та – нещо, което се оказа невъзможно.
Финансовата реалност във Формула 1 лъсна миналата година и чрез писмо, подписано от представители на Форс Индия, Заубер, Кейтъръм и тогавашните Марусия към Жан Тод по повод нарастващите разходи.
Според изчисление на отборите, ето кое колко струва (отново всичко е в долари):
Хибридна задвижваща система: 28 милиона
Заплати: 20 милиона
Разходи по шасито: 20 милиона
Въздушен тунел/CFD: 18,5 милиона
Пътуване и разходи по престоя по време на ГП: 12 милиона
Скоростна кутия и хидравлика: 5 милиона
IT: 3 милиона
Поддръжка на базата и допълнителни средства: 2 милиона
Електроника: 1,9 милиона
Гориво и смазочни материали: 1,5 милиона
Гуми: 1 милион
Това са повече от 110 милиона за „средностатистически“ отбор без разходи за пилотите и без 5-те милиона, които са нужни за транспортирането на техниката към презокеанските състезания. Обикновено промоутърите или Бърни Екълстън поемат тези плащания. Именно такава ще е глобата за неучастието на Манър в Австралия и въпреки финансовите затруднения ще трябва сам да плати презокеанския транспорт.
Напълно заслужено тъй като от самото начало беше ясно, че след като всички хард дискове на отбора бяха изтрити миналата година, когато оборудването щеше да се разпродава, няма как всичко да бъде възстановено на време за първия кръг и през зимата единствено се разиграваше театър. Бих го нарекъл театър по принуда, защото при тези разходи и разпределение на пая за някои е нужно да правят подобни номера за да оцелеят. Други пък, като Заубер, просто не си спазват договорите без да им мигне окото.
На всичко отгоре Форс Индия, Заубер и Лотус закъсняха с плащанията си към Пирели и получиха гумите си чак в последния момент. А един отбор имаше проблеми при плащанията на нощувките към хотела си по време на ГП на Австралия. Дъхът на аматьорщина сериозно се засилва и абсолютно не приляга на световен шампионат. Намираме се в един затворен порочен кръг: спонсорските приходи постоянно намаляват и като компенсация се търсят по-високи суми от телевизионните партньори. Големите ефирни телевизии нямат намерение да се набутват в подобни сделки и така на пазара остават платените.
Така е в Англия, Франция, Италия, вероятно скоро и в Германия, както и в много други големи пазари. Това води до невъобразимо намаляване на аудиторията пред екраните, което допълнително демотивира спонсорите и така още повече трябва да се затяга примката около телевизиите.
Ясно е, че в спорт като този не може да има таван на бюджетите. Но е ясно и че не може да се продължава по същия начин и е нужна сериозна промяна. Най-логично е, поне докато се стабилизира шампионата, да се излезе от разпределението 50-50 и по-голям процент от печалбите да се пренасочват към отборите и то най-вече към по-малките. Това означава, че милиардерът Бърни Еклъстън трябва да жертва малка част от приходите си.
Същото важи и за ръководната компания CVC. Струва ми се, че това да се случи за постоянно, а не еднократно, е възможно колкото по българските улици да няма дупки. И по-важният въпрос е: работи ли се всъщност за спасяването на малките? Много хора в падока вярват, че водещите пет отбора работят за затриването на Форс Индия, Заубер и компания, защото така по-лесно ще прекарват решения и ще контролират случващото се във Формула 1. Звучи ли като конспирация? Несъмнено. Звучи ли като това, което се случва в момента? Според мен е не просто възможно, а е повече от вероятно.
Лудогорец
ЦСКА-София
Левски
Ботев Пд
Берое
Локомотив Пд
Манчестър Сити
Манчестър Юн
Челси
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ