Емилиян Стойков за Sporta.bg: Мексиканска вълна заля Формула 1

Експертът в моторните спортове от Евроспорт и списание "Top Gear Bulgaria" Емилиян Стойков с традиционния си анализ специално за Sporta.bgна състезанието от Формула 1 - Гран при на Мексико.

Гран При на Мексико беше от онези редки състезания, които са зрелищни за наблюдаване, дори когато на пистата не се случва нищо интересно. 90 000 посетиха петъчните тренировки, 110 000 бяха на трасето в събота и 134 850 станаха свидетели на неделната надпревара.

И не само бяха на пистата, а бяха по-шумни от феновете на Рамщайн по време на концерт. Така нажежената атмосфера беше смес от еуфорията на Монца, децибелите на Сао Пауло, екстравагантността на Сузука и чистия брой фенове от Мелбърн.

Като човек, който дълбоко се интересува от войната с доминиращите наркокартели в Мексико, които разрушават парче по парче този природен и туристически рай, искрено се радвам, че поне за една седмица се говори не за Los Zetas или Чапо Гузман, а за Серхио Перес и неговите опити да зарадва огромната публика.

Гениално беше решението да се използва бейзболният стадион Foro Sol за част от пистата. Така, не само феновете са по-близо от всякога до болидите, но безкрайно дългият последен завой Peraltada от предишната конфигурация, който би бил прекалено опасен за днешните коли, е скъсен на половина.

И до днес Foro Sol се използва за бейзболни мачове на Diablos Rojos del Mexico, а също така е арена на някои от най-големите концерти в Мексико – от Pink Floyd през 1994-та, U2 през 1997-ма, Iron Maden (пет пъти!), до Metallica през 2009-та и много много други. А сега тази обетована земя приюти и Формула 1. В интерес на истината, първият шампионат, който използваше митичния бейзболен стадион, беше CART между 2002 и 2008, когато голямата мексиканска звезда бе Адриан Фернандес.

За съжаление, не всичко се разви перфектно, защото състезанието беше сред най-скучните за годината. Особено в битката за първото място. Още в събота Люис Хамилтън побърза за пореден път да влезе под кожата на Нико Розберг.

Пред германската RTL той с охота заяви: „Сигурно му е трудно да ми е съотборник. Без мен Нико щеше да има две титли. Но ето ме, тук съм“. А след финала, коментарът му за победата на Розберг беше следният: „Нико кара много добре днес, без грешки, без пориви на вятъра“.

Последното е по повод обяснението на германеца за грешката му в САЩ. Дори в комплиментите си, дори след като спечели шампионската титла, Хамилтън продължава лекичко да дразни Розберг. А този уикенд той нямаше нужда от повече дразнене. Видимо ядосан от всички събития в Остин, Розберг нямаше да бъде спрян в своята решителност да спечели победата.

Неизвестните отново бяха много – надморската височина от 2000 м. ограби турбодвигателите от оптималната им мощност (въздухът е по-разреден с цели 23% спрямо надморското равнище). По-голям проблем от загубата на мощност беше охлаждането. Дори при температура на въздуха от 22 градуса, това е еквивалент на 35 в Малайзия.

Неслучайно задните спирачки на Розберг бяха нагрети до подпалване по време на тренировките. Изглежда, винаги когато спирачната система е ултра натоварена, първо при Мерцедес се проявяват проблемите и на фона на революционният двигател и чудесната аеродинамика, това е единствената подчертано слаба страна на болида. Но дори това нямаше как да попречи на "сребърните стрели".

13-тото окупиране на първата редица в квалификацията изпревари досегашният рекорд за един сезон на Макларън от 1988-ма. Предимството в състезанието спрямо останалите беше толкова голямо, че застраховането с втори бокс не попречи на двойната победа. Първите боксове трябваше да бъдат единствени, но тимът беше чувствително притеснен от степента на износването на гумите и промени стратегията към тактика с два стопа.

И за двамата състезатели. Това не само е правилен ход заради развитието на състезанието, но е и задължителен ход след скандалите в Остин. Хамилтън нямаше никакво желание да влиза в бокса и показа забележителна липса на доверие към съотборниците си. Преди да се създаде масова паника около тази случка, добре е да се напомни, че свободният достъп до радио комуникации е от скоро.

Хич няма да се изненадам, ако подобни дискусии са били чести при други световни шампиони, но са останали скрити от световната телевизионна аудитория. Ситуацията е поредното напомняне за съперничеството между двамата, което с времето нарастна във вражда. Хамилтън и Розберг използват всяка една възможност да излъжат другия, дори с цената на спорове с отбора. Нико също участваше в подобен момент в Унгария, когато целта му беше да попречи на Хамилтън, който напредваше през колоната, а не на пилотите на Ферари, с които водеше директен спор.

Тук Хамилтън показа, че не иска да си позволява загуба от Розберг, независимо, че е спечелил титлата. Така или иначе, колата на сигурността излезе пет обиколки след спорния стоп, а преди това Нико щеше да е с по-нови гуми, така че развоят на състезанието нямаше да се промени.

Най-голяма дискусия предизвика катастрофата с участието на Кими Райконен и Валтери Ботас. Съдейки по реакцията на феновете след инцидента, в социалните мрежи, едва ли всички читатели ще са съгласни с мнението ми, но това си беше състезателен инцидент и като никога, стюардите бяха прави.

От повторенията ясно се вижда, че Ботас е от вътрешната част на влизането в десния завой и дори се качва на бордюра. Съответно, може би ако извънземни бяха отвлекли Ботас, Райконен щеше да мине безаварийно през виража, но при настоящата ситуация бе невъзможно. Опитвайки се да мине от екстремно вътрешната траектория, Ботас леко блокира предните колела и нямаше пълен контрол, а Райконен не остави достатъчно място на сънародника си, което доведе до неизбежен контакт. Дефиницията на състезателен инцидент, без нужда и смисъл от наказания.

Късметът на Ботас беше внушителен. Не само, че предното окачване показа здравината на Москвич отпреди 30г. с това, че нямаше никакво изкривяване след удара с Райконен, но след това колата на сигурността му помогна да задържи Даниил Квят. За Ботас това е втори подиум за сезона след третото място в Канада и общо шести във Формула 1.

А руснакът за пореден път се размина с качване на почетната стълбица след силно каране и си остава с второто място от Унгария. Струва ми се, че все още Квят не е разкрил пълния си потенциал, като това не е само защото колата е с двигател Рено, а е и заради обстоятелствата, които често не се нареждат в негова полза.

Интересно е как тимът на Ред Бул е може би най-мразеният на стартовата решетка, а пилотите, погледнати индивидуално, а сред доста обичаните. Не само, че Даниел Рикардо стана световен любимец миналата година, но и 21-годишният Квят трупа фенове. Той живее в Рим, обича да жонглира каквото види по време на състезателния уикенд и се справя много добре с това, а също така е вероятно най-големият любител на класическата литература на стартовата решетка и в няколкото репортажа за него, винаги прави впечатление огромният куп дебели книги, които са около леглото в моторхоума му.

Затова, независимо от отблъскващото отношение на Хелмут Марко, Кристиан Хорнър и компания, в името на успешното продължение на кариерата на двамата пилоти мога само да се надявам, че отборът ще просъществува и занапред. И да се надяваме, че Гран При на Мексико ще задържи невиждания заряд и през следващите години.