Емилиян Стойков за Sporta.bg: Голямото ограбване на Люис Хамилтън

Sporta.bg продължава да предоставя на читателите си експертни мнение от водещи български журналисти под формата на коментари, анализи и интервюта. Когато става въпрос за един от най-обичаните спортове - Формула 1 - името на Емилиян Стойков е едно от първите, за които феновете се сещат.

Вижте превюто на Емилиян Стойков за състезанието за Гран при на Монако и знаменити предишни надпревари, които той е засегнал в материала си.

(Можете да следвате Емилиян Стойков в социалната мрежа Туитър НА ТОЗИ ЛИНК).

Обстоятелствата бяха наредени перфектно за един уикенд-мечта по улиците на Монте Карло за Люис Хамилтън. В събота най-после той спечели пол позишън за първи път в Монако и отново надви съотборника си Нико Розберг в битка, развиваща се при максимално напрежение.

През седмицата спекулациите приключиха, договорът за следващите три години стана факт, а евентуалното преминаване във Ферари, което се оказа, че наистина е било възможно, остана част от миналото. Всички очаквахме новият контракт да бъде отпразнуван с победа, особено след отличния старт и нарастващото предимство.

Идилията за Хамилтън продължи 64 обиколки, когато Ромен Грожан и Макс Ферстапен се уариха на път към първия завой, което накара стюардите за първи път да използват виртуалната кола за сигурност, а след това извадиха и истинската.

Това беше началото на края – големият обрат, който е достоен за епизод на „Игра на Тронове“, моментът в който приказния финал се превърна в кошмарен завършек, който ще бъде дискутиран до края на сезона.

Хамилтън беше вкаран в бокса, за да бъдат сменени гумите със супер меки и когато той се върна на пистата, се озова трети. Дефиниция на аматьорска фатална тактическа грешка за която има причини, но няма извинения. Тъй като процедурата за рестартиране в последните обиколки е безкрайно протяжна заради нуждата изостаналите коли да бъдат „изчистени“ от водещата колона, Люис остана с още по-малко обиколки да напредне и както той каза по радиото, дори с новите гуми изпреварването бе невъзможно.

Големият въпрос е как отбор, чийто бюджет е стотици милиони и за него работят някои от най-добрите стратези, може да допусне толкова елементарна грешка. Според информацията след финала причините са много, а основната е, че е имало неточност в интерпретирането на разликата.

Тимът е смятал, че преднината на Хамилтън е 21 сек, а всъщност се оказа, че това е било предимството от началото на обиколката, докато разликата в реално време е била 18 сек. и това се оказа фатално. Самият стоп беше с 1,3 сек. по-бавен от оптималното, защото точно когато Люис трябваше да потегли, Фелипе Насър мина покрай него и беше длъжен да го изчака.

Това го остави на трето място зад Нико Розберг и Себастиан Фетел. Ники Лауда обясни, че е имало мискомуникация породена от това, че много хора са говорили едновременно по радиото, а Тото Волф обясни, че спирането е било превантивна мярка срещу спиране на Фетел.

Липсата на логика прозира, когато забележим, че механиците на Ферари не се бяха подготвили за смяна, а дори и планът да е бил за нареждане в последния момент, Хамилтън си го каза: „изпреварването е невъзможно“. Дори и с нови супермеки гуми Фетел едва ли щеше да изпревари пилота на Мерцедес, а и не трябва да се забравя, че Розберг щеше да е между двамата, което на практика гарантираше победата.

И това е най-фрапиращо – стопът, който обърка всичко, въобще не беше нужен, независимо от каква гледна точка анализираме случилото се. Ненужна презастраховка, която поставя под въпрос решенията на главния стратег Джеймс Воулс и състезателния инженер Питър Бонингтън още преди да стигнем до грешното разчитане на разликата.

Няма да се изненадам, ако от Мерцедес са очаквали виртуалната кола за сигурност да е единствената предпазна мярка и са останали изненадани, когато Чарли Уайтинг прецени, че катастрофата е била прекалено тежка и трябва Бернд Майлендер да поведе колоната.

Разликата е в това, че при виртуална кола на сигурност всички пилоти на момента трябва да намалят драстично скоростта, докато при реалната първо настигат колоната и тогава забавят темпо до ограничението. Това коства много на Хамилтън, защото той като водач беше първият, настигнал злополучната кола.

Неговата „боксова“ обиколка бе 2:11.321. Насър, който влезе по същото време, но бе по-назад в колоната имаше обиколка 1:59.948, а Рикардо, който спря 31 сек. след Насър, направи обиколка от 1:59.200. Цялото объркване щеше да се размине, ако не бяха загубени тези 11сек, но това са рисковете на правилника.

Необяснимото решение за влизане в бокса идва само няколко състезание след „тактическия“ кошмар, изживян от Мерцедес в Малайзия. Тогава имаше мнения, че грешките са се породили от подценяване на Ферари и от липса на тренинг за реагиране в подобни ситуации заради целогодишната доминация през 2014-та.

Джеймс Воулс работи в отбора още от времето на БАР и Хонда, а през шампионската 2009-та изкара първия си сезон като главен стратег. Питър Бонингтън е състезателен инженер на Хамилтън от 2013-та, през 2012-та работи с Михаел Шумахер, а преди това беше инженер, работещ с телеметричните данни.

И двамата са изключително опитни и дори спортните психолози ще се затруднят с намирането на причините за тяхната грешка. Това, че Хамилтън се е оплакал от изстиване на гумите, не може да е извинение. На пресконференцията след състезанието Люис призна, че видял на един от екраните на пистата как механиците на Мерцедес излизат за питстоп, а по радиото си е чул думите "остани на трасето", което го е провокирало да заключи, че Розберг ще влиза в бокса.

Тогава Люис е започнал да се оплаква от състоянието на гумите си в перспектива, защото ги е сравнил с евентуалния нов компелкт супер меки, които е смятал, че Розберг ще сложи. Това е ключово неразбирателство между Хамилтън и състезателния му инженер, защото от екипа нито веднъж не заявиха на Люис категорично, че нито Розберг, нито Фетел влизат в бокса.

Преди надпреварата имаше информация, че от Мерцедес са направили компютърни симулации на 10 000 вида развитие на състезанието и пак нещата се объркаха.

Прекалено драматично е да задаваме въпросът как Люис може да има доверие в тима си занапред, защото не трябва да се забравя колко хиляди правилни решения се взимат всяка седмица и повечето от тях остават в сянка. Но това е Монте Карло, това е битка за победата, затова подобни ситуации винаги ще бъдат разследвани до безкрай.

Именно защото гафът е толкова необясним, моментално се появиха теории на конспирацията и твърдения, че с новия договор Хамилтън е вързан за Мерцедес и вече екипът има свобода да помага на Нико Розберг.

Може би защото е германец, може би защото е по-харесван от отбора.

Не съм сигурен, че второто е вярно, а и първото твърдение също не е на място. Мерцедес може да е немски производител, но това е световна марка, която не се нуждае от свой пилот за да продава, а вътре в отбора повечето от работещите са британци. Едва ли има и зрънце истина в тези конспиративни спекулации, така че се надявам да не се тиражират особено през следващите седмици.

В интервютата след финала Хамилтън показа завидна зрялост и огромно израстване, което контрастира с реакциите му след лоши състезания само от преди две години. Той загуби ценни точки, които теоретично може да се окажат фатални в края на сезона, но с хладнокръвното си поведение ме кара още по-силно да вярвам, че през 2015-та той отново ще грабне трофея.

Преди няколко дни публикувах материал, в който споделих кое според мен ще има много по-позитивно влияние върху Формула 1 отколкото презареждането (припомнете си НА ТОЗИ ЛИНК).

Към изброените подобрения бих добавил по-голяма снизходителност на стюардите. Решението Даниел Рикардо да не бъде наказан, според мен, бе правилно. Да, атаката беше необмислена, но по тесните улици е задължително да се рискува, иначе никога няма да видим изпреварване.

Затова ми е толкова трудно да проумея защото беше нужно Фернандо Алонсо да получава наказание след удара с Хюлкенберг. Разликата в последиците от контактите не е уважителна причина. Върнете се към някои от най-паметните битки през 70-те и 80-те.

Дуел като този между Жил Вилньов и Рене Арну няма да е същия със строгите стюарди, които са готови да присъдят наказание за най-малкото провинение. Позволяването на по-либерални опити за изпреварване може да бъде реализирано, без това да има негативен ефект върху сигурността на пилотите, особено с модерните болиди и пистите от последно поколение.